Решение № 1440 от 29.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1440 гр. Пловдив, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20225330109350 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от “Банка ДСК“ ЕАД срещу А. И., гражданка на ................................., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 420, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 Закон за кредитиране на студенти и докторанти, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 12 409, 60 лева – главница, дължима по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 04.12.2014 г. и Допълнително споразумение към него от 13.02.2015 г.; 641, 80 лева –възнаградителна лихва за периода 28.10.2021 г. до 23.06.2022 г. и 21, 12 лева – наказателна лихва за периода 28.10.2021 г. до 23.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2022 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба и в уточняваща молба от 02.08.2022 г. са изложени твърдения, че между страните е сключен посочения по –горе договор, по силата на който ищецът се задължава да предостави на ответника целеви кредит в размер на 78 233, 20 лева за заплащане на такси за обучение, подлежащ на връщане на месечни вноски за срок от 120 месеца. Усвояването на отпуснатия кредит се осъществявало чрез преводи по банковата сметка на висшето училище ....................................................................... В договора била уговорена фиксирана договорна лихва в размер на 7 % - годишно, начислявана върху усвоената част от главницата в срок не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. Към главницата са били 1 капитализирани лихви в размер на 4586, 28 лева. На 13.02.2015 г. между страните е сключено допълнително споразумение към договора, с което размера на кредита е намален на 7 823, 32 лева. По договора ответникът не бил заплатил 8 броя месечни вноски за периода от 28.10.2021 г. до 28.05.2022 г., поради което ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем. В случай, че съдът прецени, че предсрочна изискуемост не е обявена преди входиране на исковата молба в съда, то моли се същата да се счита обявена с предявяването на иска и това да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като факт, настъпил в хода на процеса. Ищецът сочи, че по кредитното правоотношение е начислена и наказателна лихва, равна на договорния лихвен процент плюс 10 % пункта. По кредита се претендира сума в размер на 12 409,60 лева, от която 7823, 32 лева – усвоена по кредита сума и 4586, 28 лева – капитализирани лихви в гратисния период. Претендират се и акцесорни вземания за възнаградителна лихва и наказателна лихва в горепосочения размер. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в процеса.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, който счита исковете за неоснователни. Счита, че договорът противоречи на разпоредби от ЗКСД. Сочи се, че кредиторът неправилно капитализира изтеклите в гратисния период лихви и ги включва към главницата. Сочи се и че след това олихвява главницата в размер, който не съответства на реално усвоената от ответника сума. Възразява се и че не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Излагат се допълнителни съображения за недействителност на договора, доколкото не бил изготвена на ясен и разбираем за потребителя език, както и са нарушени разпоредбите на чл.24, ал.1, т.1 и т.2 на ЗКСД, на чл.17, ал.4 ЗКСД и чл.18, ал.3 ЗКСД. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор и от упълномощен от ответника адвокат, с който се поддържат възраженията направени в отговора, депозиран от особения представител. Наред с това се прави възражение за липса на международна компетентност на българския съд да разгледа делото, доколкото обичайното местопребиваване на ответника – потребител било във .................................. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

По допустимостта на производството: съгласно разпоредбата на чл. 4 от Кодекса за международно частно право, българския съд е компетентен да разгледа даден спор не само когато ответникът има обичайно местопребиваване в страната, но и тогава когато ищецът е юридическо лице и е регистрирано в Република България.

В случая ищецът е юридическо лице, което е регистрирано в Р. България. Съгласно чл.16 от КМЧП, уреждащ компетентност за права на потребители и в случаите когато страна по делото е потребител, следва да се приложи чл. 4. Предвид това, именно българският съд е компетентен да разгледа спора стига ищецът да е регистриран в Р.

2

България, какъвто е и настоящият случай.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/ от 04.12.2014 г., сключен между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и ответника А. И., като кредитополучател ( л. 6- 7). По силата на посочения договор, ответника е предоставен кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78 233, 20 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Съобразно чл. 3 от договора, гратисният период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно- квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Предвидено е в чл. 4 от договора, че кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение. В чл. 5 от договора е посочена банковата сметка, по която кредитът се погасява с равни месечни вноски съобразно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съгласно чл. 7 от договора кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.

Прието по делото са представени и приложимите към кредитното правоотношение Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти ( л. 8- 15 ) . Съобразно чл. 10.2 от ОУ дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, в който случай се капитализира годишно.

От представеното по делото Допълнително споразумение от 13.02.2015г. ( л. 14 гръб- л. 15) към Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 04.12.2014 г. се установява, че страните са постигнали съгласие за намаляване размера на кредита от 78 233,20 лева на 7 823, 32 лева при запазен срок за издължаване. Представен е и приложимият към кредитното правоотношение погасителен план ( л. 19 ), видно от който, първата вноска по кредита е дължима от ответника на 28.10.2021г., като възнаградителната лихва се начислява не върху сумата от 7823, 32 лв. ( която е реално усвоената стойност по кредита ), а върху сумата от 12 337, 91 лв. ( величина, при която към усвоената главница са включени и изтеклите 3 лихви в гратисния период ).

Представено е Уверение, издадено на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД от ............................................................................ ( л. 15 гръб), видно от което ответникът е имал право да запише зимен семестър на учебната 2014/2015 г. при семестриална такса в размер на 4000 евро със срок за заплащане до 17.10.2024 г.

От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза ( л. 136- 141 ) се установява, че по сключения договор за кредит, от ответника е усвоена сума в размер на 7 823, 32 лева. Посочено е, че ответникът не е извършвал плащания за погасяване на задълженията си по договора. Отразено е, размерът на възнаградителната лихва за периода 28.10.2021г.- 23.06.2022г., в случай, че към главницата не са капитализирани изтеклите в гратисния период лихви ( при главница 7 823, 32 лв. ), би бил 374, 68 лв. В хипотеза, при която се олихвява не само чистата стойност на предоставения финансов ресурс, но в него се включват и изтеклите в гратисния период лихви ( при главница 12 409, 60 лв. ), то възнаградителната лихва за периода 28.10.2021г.- 23.06.2022г. е в размер от 592, 12 лв. В заключението експертът е отразил и че претендираната с исковата молба главница в размер от 12 409, 60 лв. е формирана по следния начин:

7 823, 32 лв.- усвоен от ответника финансов ресурс и 4 586, 28 лв. – прибавени към усвоената главница изтекли лихви в гратисния период на кредита.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не съществува съмнение, че между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и ответницата А. И., като кредитополучател, е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 04.12.2014г. и Допълнително споразумение към него от 13.02.2015г., по силата на които на ответника е предоставен кредит в размер от 7 823, 32 лв. за заплащане на семестриални такси за обучение в университет ( посочената сума е чистата стойност на усвоения от ответника финансов ресурс).

Изяснява се и че заемодателят е банкова финансова институция по смисъла на ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Същевременно, ответникът е физическо лице, което му придава качеството на потребител на финансова услуга. Предвид това, приложение ще намерят не само общите норми на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, но и особените правила на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. В допълнение, така сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за 4 кредитиране на студенти и докторанти, с който е въведена специална правна уредба и защита на кредитополучателите с оглед гарантиране достъпа до образование чрез държавна подкрепа.

По отношение обявяването на вземанията по процесното правоотношение за предсрочно изискуеми: с исковата молба ищецът излага твърдения, че поради незаплащане на осем вноски, вземанията по процесния кредит са обявени за предсрочно изискуеми преди подаване на исковата молба в съда. Ищецът- кредитор обаче, не представя доказателства вземанията по кредитното правоотношение да са обявени за предсрочно изискуеми преди входиране на исковата молба в съда.

Същевременно, в случай че се прецени, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена преди иницииране на исковото производство, то се моли същата да се счита обявена с предявяването на иска и това да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като факт, настъпил в хода на процеса. В тази връзка, трайна е съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост ( в тази връзка - Решение №139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о.; Решение №114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о. Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на ВКС, І т.о.; Решение № 86/ 27.10.2020г. по т.д. № 2118/ 2019г, на ВКС, I - во т.о. ). Предвид гореизложените съображения и доколкото в настоящото производство ответникът участва чрез упълномощен процесуален представител, то предсрочната изискуемост на вземанията по процесното кредитно правоотношение следва да се счита за надлежно обявена с исковата молба и съдът да съобрази това като факт, настъпил в хода на процеса ( арг. чл. 235, ал. 3 ГПК).