Разпореждане № 88698 от 17.07.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 88698 гр. София, 17.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20231110132569 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление, подадено от [фирма] против С. Ц. А. с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 163,97 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № ********** от 06.04.2022 г., 4,13 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 06.04.2021 г. до 06.09.2021 г., 57,37 лева, представляваща договорна неустойка по чл. 26, ал.

2 от договора, 38,25 лева, представляваща просрочена такса "експресно разглеждане", 90 лева, представляваща разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане и разноските по делото.

Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните вземания: 57,37 лева, представляваща договорна неустойка по чл. 26, ал. 2 от договора, 38,25 лева, представляваща просрочена такса "експресно разглеждане", и за сумата от 90 лева, представляваща разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора, по следните съображенията за това са следните:

Процесният договор за паричен заем е сключен на 06.04.2022 г., като възникналото въз основа на него облигационно правоотношение се регулира от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.

Съгласно изложените твърдения в т. 12 от заявлението, основанието, на което заявителят претендира вземането си за неустойка в размер на сумата от 57,37 лева, представляваща договорна неустойка е клаузата на чл. 26, ал. 2 от договора. От съдържанието на същия, приложен в заверен препис към заявлението, следва, че се касае за неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя в деня на сключване на договора да предостави обезпечение съгласно изискванията на чл. 26, ал. 1 - две физически лица - солидарни длъжници, всяко от които да отговоря на посочените изисквания откъм доходи и задължения, които подписват договор за встъпване в дълг. Общият размер на неустойката, съгласно т. 5 от договора възлиза на сумата от 143,41 лева. Следователно се касае за неустоечно вземане, дължимо при неизпълнение от страна на длъжника, в качеството му на заемополучател по процесния договор за паричен заем, на задължението 1 по същия за представяне от заемателя на обезпечение в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от неизпълнение на договорно задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора и включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г.на ОСТК на ВКС.

В конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради неизпълнение на едно акцесорно по характера си задължение – за представяне на обезпечение, а с това и насочена към обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това и съобразявайки конкретния размер съдът намира, че тази клауза от договора за заем създава предпоставки за обогатяване на едната страна – заемателя без правно основание, доколкото неустойката, дължима заради неизпълнение не на главното, а не акцесорното задължение излиза извън присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа за справедливост, поради което същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и като израз на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП.

Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В т. 12 от заявлението е посочено, че сумата от 38,25 лева представлява такса за "експресно разглеждане". С оглед описанието, направено от заявителя, съдът достига до извод, че посочената услуга е свързана с усвояване на кредита, поради което събирането на такса за същата е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. Ето защо, е налице нарушение на разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта относно такса „експресно разглеждане" поради противоречието им с чл. 21, ал.

1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК следва да бъде отхвърлено и искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за вземането в размер на сумата от 90 лева, представляваща разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора Съгласно посочения законов текст при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съдът намира за недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва, което се явява и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.

2

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

Ето защо, заявлението по отношение на тези вземания, както и на съответната на тях част от разноските по делото следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [фирма] за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против С. Ц. А., с ЕГН: ********** за следните суми:

57,37 лева, представляваща договорна неустойка по чл. 26, ал. 2 от договор за индивидуален потребителски кредит № ********** от 06.04.2022 г. 38,25 лева, представляваща просрочена такса "експресно разглеждане", 90 лева, представляваща разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора, както и за сумата от 223,02 лева - сторени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от вземанията.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3