Присъда № 46 от 30.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към присъда № 46 от 30.10.2024 г. постановена по нохд № 1120/2023 г. по описа на БлОС

Производството по делото е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Благоевград обвинителен акт по обвинението на В. В. Ж. от гр. Благоевград за извършено престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимата В. В. Ж. признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград поддържа повдигнатото срещу подсъдимата В. Ж. обвинение, като счита същото за безспорно доказано от събраните на досъдебното производство доказателства. Акцентира на обстоятелства относно определяне размера на наказанието за извършеното престъпление, като се съобрази чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите характеристични данни и доброто й процесуално поведение, като счита, че са налице предпоставки да бъде приложен институтът на условното осъждане.

Адв. М. – защитник на подсъдимата, в съдебно заседание не спори фактическата обстановка, установена по делото. Иска при определяне на наказанието да се вземат предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимата Ж./чистото съдебно минало на подсъдимата, отдалечеността на извършеното в една млада възраст, тежкото й семейно и материално положение/, които сочат да се приложи разпоредбата чл.58а, ал.4 от НК. Счита, че са налице условията по чл.55 от НК, поради което моли при налагане на наказанието да се приложи сочената разпоредба, тъй като се явява по-благоприятна за дееца. Предлага по отношение на конфискацията да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, а именно да не бъде налагано предвиденото по-леко наказание по отношение на Ж..

Подсъдимата Ж. поддържа изложеното от защитника си, прави наказание. искане за по-леко

За съвместно разглеждане в наказателното производство не е приет граждански иск.

От събраните на досъдебното производство доказателства и направеното сА.опризнание от страна на подсъдимата се установява следната фактическа обстановка:

Търговското дружество с наименование „А. - В.“ ЕООД, ЕИК *** е вписано в ТР при АВ на 17.06.2013 г. с едноличен собственик на капитала, съответно управляващ и представляващ Ю.Д.Ж., който преди това е бил с имена Ю.Х.Ж., известен още с прякора Ж.. На 16.04.2014 г. е вписана продажба на дружествените дялове от свид. Ж. на съпругата му – подсъдимата В.

Ж.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 28.05.2014 г. и е дерегистрирано на 21.10.2016 г. Седалището на дружеството е гр. Б., ул. Ч.№*. Основната дейност е добив и търговия с дървен материал, каквато дейност и реално била извършвана.

По силата на чл.125, ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице е задължено да подава справка-декларация /СД/, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС. Съгласно чл.125 от ЗДДС, СД се подават по образец, определен с правилника за прилагане на закона, като за всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде СД в съответната ТД на НАП до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Регистрацията по ЗДДС изисквала и воденето на аналитични, отчетни регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите. В дневника за покупки се отразяват данъчните документи по доставки, по които търговецът е получател, а в дневника за продажби – данъчните документи, по които търговецът е доставчик.

Подсъдимата знаела, че като управляваща и представляваща търговско дружество, регистрирано по ЗДДС, каквото е „А. - В.“ ЕООД, е задължена да декларира реалните 1 покупки и продажби, както и че трябва да определя резултата за всеки данъчен период (чл.88, ал.4 от ЗДДС). Била е и напълно наясно, че при включване на фактури, по които няма реално получени доставки в дневниците за покупки ще постигне резултат – неследващ се данъчен кредит, респективно – ДДС за внасяне в размер по-малък от действителния.

В периода от учредяване на дружеството до 22.05.2017 г. счетоводната отчетност на „А. В.“ ЕООД, в това число подаване на месечни СД по ДДС и ГДД по електронен път, чрез КЕП на подс.Ж. било извършвано от свид. П.. След тази дата счетоводството е водено от свид. О.Ч.. Всички счетоводни документи били предоставяни на свид. П. от подс. В. Ж.. На свой ред, свид. П. уведомявал именно подс. Ж. за резултатите по СД, съответно за ГДД и след нейно съгласие ги подавал по електронен път.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22000115010474-020-001/15.12.2015 г., изменена със заповед от 31.03.2016 г., издадена от началника на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, било образувано ревизионно производство по отношение на „А. - В.“ ЕООД, гр. Б., с ЕИК ***. Обхватът на ревизията включвал задължения на търговеца по ЗДДС за периода 28.05.2014 г. - 31.10.2015 г. Ревизията приключила с издаване на ревизионен доклад /РД/ с № Р – 22000115010474-092-001/03.06.2016 г. и издаване въз основа на него ревизионен акт /РА/ № Р-22000115010474-091-001/01.07.2016 г., с който не било признато приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по доставки от „Е.“ ЕООД, с ЕИК ***, Ю.-С. ЕООД, с ЕИК 202231805 и Л.Т. ЕООД, с ЕИК ***, тъй като не са били установени реално осъществени доставки на стоки по смисъла на ЗДДС (чл.6 от ЗДДС).

По делото са събрани доказателства, подкрепящи изводите, направени в ревизионния доклад и издадения въз основа на него ревизионен акт, а именно, че декларираните в периода м.09.2015 г. – м. 10.2015 г. от „А. - В.“ ЕООД множество доставки на дървен материал от „Е.“ ЕООД, с ЕИК *** и Л.Т. ЕООД, с ЕИК *** са недействителни. Извод, в подкрепа на който, е следното:

„Е.“ ЕООД е учредено на 11.03.2013 г. от свид. В.Г., със седалище гр. Б.. От 29.07.2014 г. като едноличен собственик на капитала, респ. управляващ и представляващ, е вписан свид.

П.С. (многократно осъждан и наркозависим). На 23.09.2014 г. дружеството е регистрирано по ЗДДС, като е дерегистрирано на 14.05.2016 г. Основната дейност, декларирана от дружеството, била търговия с дървен материал. Счетоводната отчетност на „Е.“ ЕООД е извършвана от свид. В. Г. – съпруга на свид. В.Г., която била наета от подс. В. Ж. да извършва счетоводната отчетност на това дружество. За целта Г. изготвила пълномощно от името на собственика – П.С., което дала на подс. В. Ж.. Въпреки, че управляващ и представляващ „Е.“ ЕООД бил С., счетоводни документи, вкл. и данъчни фактури, й били предоставяни сА.о от подс. Ж., от която получавала и възнаграждението за предоставените счетоводни услуги – изготвяне и подаване на СД по ДДС, счетоводни регистри, ГДД и пр. на това дружество.

Дружеството Л.Т. ЕООД, с ЕИК ***, е било регистрирано от свид. Х.И. на 29.01.2008 г., със седалище гр. Б., ул. Б.М.. Основната дейност била добив и продажба на дървесина.

Дружеството е било регистрирано по ЗДДС на 02.04.2008 г. и дерегистрирано на 28.03.2016 г. От 22.10.2014 г. едноличен собственик, съответно управляващ и представляващ това дружество, е свид. И.И.. От 2013 г. счетоводната отчетност се извършвала от свид. О.Ч..

Според изисканите и приложени по делото СД по ДДС, подадени от Л.Т. ЕООД, е видно, че това дружество е декларирало продажби единствено към „А.-В.“ ЕООД, като същевременно липсват декларирани каквито и да било покупки. Или налице е формално декларирана продажба на стока (дървесина), която не е била налична в това дружество и в този смисъл е невъзможно да бъде действително продадена/доставена на процесната фирма.

По делото е проведено разследване и относно възможността „Е.“ ЕООД да извърши декларираните от „А.-В.“ ЕООД доставки, като е установено, че основни негови доставчици 2 са А.М. ЕООД и Ю.-С. ЕООД. По отношение на тези фирми е установено, че:

Дружеството А.М. ЕООД е било учредено от свид. Ю.Ж., който на 16.04.2014 г. продал дружествените дялове на свид. И.И., както и че счетоводно тази фирма била обслужвана от свид. П.. В показанията си свид. И.И. по същество отрича да е извършвал търговска дейност с това дружество, като твърди, че през 2013 г. е работил за свид. Ж. като секач в А.М. ЕООД, както и че последният му предложил, срещу сумата от 150 лв. да му прехвърли дяловете на това дружество.

От 18.11.2013 г. едноличен собственик на „Ю.С. ЕООД, съответно управляващ и представляващ, бил свид. Л.Д.. Това дружество е било учредено от М.М. на 18.09.2012 г.

Регистрацията по ЗДДС е от 16.11.2012 г., като е дерегистрирано на 29.10.2015 г. В показанията си Д. твърди, че към този момент (2013 г.) тя и П.С. били наркозависими и че били в интимни отношения. Конкретно за това дружество заявява, че П.С. поискал от нея срещу сумата от 1 500 лв. да подпише документи, за които в последствие разбрала, че са за прехвърляне на фирма. Наред с това Д. твърди, че не знае нищо за тази фирма, вкл. и името й.

По делото е приложен ревизионен акт /РА/ № Р-22000115010444-091-001/01.06.2016 г., с който на „Е.“ ЕООД, гр. Б. не било признато приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за доставки от „А.ди – М“ ЕООД и „Ю.С. ЕООД в размер на около 145 000 лв. Обхватът на тази ревизията включвал задължения на търговеца по ЗДДС за периода 23.09.2014 г. – 31.10.2015 г.

Според изискана от ТП „ДГС“ Б. информация, както „Е.“ ЕООД, така и А.М. ЕООД за периода 2014 – 2015 г. не са били техни контрагенти.

Изискани и предоставени от ЮЗДП ДП Благоевград, ТП „ДГС“ Б. са документи (договори, анекси и др.) от които се установява, че на 27.06.2013 г. между ТП ДГС Б. и Ю.-С. ЕООД, представлявано към този момент от М.М., бил сключен договор за добив на дървесина № 25/27.06.2013 г. На 27.06.2014 г. и подписан Анекс към този договор, но вече като представляващ и управляващ това дружество била вписана свид. Л.Д.. В този документ има положен подпис за управител от името на свид. Д. и от свид. Ю.Ж., подписал се като лесовъд.

С цел установяване реална възможност дружеството Ю.-С. ЕООД да придобие, а от тА. и да продаде на „Е.“ ЕООД дървесина, по делото били изискани и приложени СД по ЗДДС за периода м. 09.2014 г. до м. 10.2015 г., подавани от Ю.-С.. От отговора на ТД на НАП – София, офис Благоевград се установява, че СД по ДДС са подадени сА.о за м. 09. и м.

10.2014 г., както и че за 2014 г. и 2015 г. не са били подадени ГДД. Запознавайки се със съдържанието на СД за м. 09 и м. 10.2014 г. се установява, че за м. 09.2014 г. няма декларирани нито покупки, нито продажби, а за м.10.2014 г. са декларирани продажби сА.о на А.М. ЕООД, вкл. и такива за м. 09.2014 г., с обща данъчна основа – 77 682,10 лв. и общ размер на дължащия се за внасяне ДДС – 15 536,42 лв. (неплатен).

Видно от изискани и приложени СД по ДДС на А.М. ЕООД за периода м. 09.2014 г. до м.

07.2015 г. е, че от м. 09.2014 г. до м. 02.2015 г. като техен подател „упълномощено лице“ е посочен Ю.Ж., въпреки че от 16.04.2014 г. представляващ и управляващ дружеството е И.И..

От м. 03.2015 г. до м. 07.2015 г. като упълномощено лице – И.И. били подавани „нулеви“ СД по ДДС. От съдържанието на дневниците за покупки и продажби на А.М. ЕООД за периода м. 09.2014 г. до м. 02.2015 г. е видно, че единственият доставчик, фигуриращ в дневника за покупки е Ю.-С. ЕООД, а единствен контрагент в дневника за продажби е „Е.“ ЕООД. Както се посочи по-горе след м. 10.2014 г. от Ю.-С. ЕООД били подавани „нулеви“ СД по ДДС.

Въпреки това от А.М. били декларирани покупки от „Ю.С., при това на значителни стойности (за м. 09.2014 г. ДО (данъчна основа) на покупки 30 723 лв. и ДДС – 6 144 лв., м.

10.2014 г. – ДО – 41 799 лв. и ДДС – 8 359 лв., м.11.2014 г. – декларирана обща ДО 58 023 3 лв. и ДДС 11 604 лв., за м.12.2014 г. – ДО 33 368 лв. и ДДС 6 673 лв.).

Въпреки, че за м.09.2014 г. А.М. ЕООД декларирала в СД по ДДС продажби на „Е.“ ЕООД с конкретни номера, дати и стойности на фактури, такива покупки в СД по ДДС за м. 09.2014 г. на „Е.“ ЕООД не били декларирани. Фактури, съответстващи по номера и стойност, но не и дата на издаване, били включени в дневниците за покупки на „Е.“ за м. 10.2014 г.

По делото са назначени и изготвени графически експертизи. От заключенията им е видно, че нито една от изследваните фактури с доставчик Ю.-С. ЕООД не е подписана от свид. Д.; че може да се допусне, че всички подписи положени във фактурите с получател „Е.“ и доставчици Ю.-С. и А.М. са изписани от едно и също лице; че подписи не са полагани от С., както и че ръкописният текст във всички фактури е изписан от едно и също лице – В. Ж..