Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 311 от 02.07.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 331/2026
Вид
Решение № 311
Подписан
02.07.2026
В сила
02.07.2026
Състав
Христина Михова, Елена Каракашева, Виолета Магдалинчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михова

Членове:

Елена Каракашева

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Р. Т. С. като разгледа докладваното от Елена Каракашева Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200331 по описа за 2026 година Касационното производство е по чл. 346, т. 1 НПК, образувано по жалби на частните обвинители П. Т. П. чрез процесуалния му представител адв.М. Н. и К. К. А. чрез процесуалния й представител адв.Д. Ц. срещу въззивно решение № 9 от 17.02.2026 г., на Апелативен съд – гр.Велико Търново, постановено по ВНОХД № 342/2025 г., по описа на съда.

В жалбата на частния обвинител П. П. са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК.Отправени са в условията на алтернативност следните искания:1/ да се измени обжалваното решение в наказателно-правната му част като подсъдимия П. И. Д. бъде признат за виновен и за това престъпното деяние да е извършено при нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и в чл.21, ал.1 от ЗДвП; 2/ да се измени решението в санкционната му част като се отмени приложението на чл.66 от НК; 3/ да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС-Велико Търново за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В жалбата на частния обвинител К. А. са изложени съображения, ангажиращи касационните поводи по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Отправените искания са за изменение на въззивното решение в наказателно-правната и санкционната му част, изразяващо се в осъждане на подсъдимия Д. за това, вмененото му престъпление да е извършено в нарушение и на разпоредбите на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се отмени приложението на чл.66 от НК.

На съдебно заседание пред касационния съд повереникът на частния обвинител П. П., адв.Н. поддържа касационната жалба и отправените с нея искания.Оспорва позицията на проверявания съд, според която превишената скорост, с която подсъдимият 1 е управлявал л.а. не е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, излагайки аргументи, че е в противоречие с установените по делото факти, признати от Д. в диференцираната процедура, по която е протекло съдебното производство.Акцентира в тази насока на експертната констатация, че ако подсъдимият Д. е управлявал автомобила със скоростта, указана с пътен знак за инкриминирания участък от пътното платно, удар вероятно пак е щял да настъпи, но той е щял да бъде реализиран в задната част на велосипеда, като при това положение съприкосновението между автомобила и тялото на детето е щяло да бъде избегнато.Оспорва също извода за липса на възможност от страна на подсъдимия да възприеме детето и евентуалното му намерение да предприеме пресичане на пътното платно, като противоречащ на депозираните от свидетелите Ж. сведения.Настоява, че в участъка, в който е станало ПТП видимостта на подсъдимия не е била ограничена, а точно обратното и той е имал пълната възможност да възприеме детето и да реагира адекватно.Акцентира и на липсата на адекватна реакция от страна на Д., предвид установените данни, че е преустановил движението на автомобила на 91 метра от мястото на удара.В подкрепа на касационният повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК сочи, че въпреки краткият период от добиването на право да управлява МПС до инкриминирания момент, подсъдимият е реализирал три нарушения на правилата за движение по пътищата, последното от които е в деня, предхождащ инкриминираното деяние.Спецификите на конкретния пътен участък – населено място и наличие на пешеходна пътека също очертават подсъдимия като личност със завишена степен на лична обществена опасност предвид скоростта му на движение и липсата на адекватна реакция непосредствено преди удара и след него.

Частният обвинител П. П. поддържа жалбата и направените от повереника му допълнения към нея пред касационния съд и настоява за справедливост, която би била постигната чрез налагане на ефективно наказание на Д..

Жалбоподателката и частна обвинителка К. А. и повереника й адв.Д. Ц. не участват лично в касационното производство..

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите и пледира същите да бъдат уважени като обжалваният съдебен акт бъде отменен и делото върнато на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане.Счита, че въззивната инстанция не е изяснила в достатъчна степен обстоятелството дали подсъдимият е имал възможност да възприеме детето и да предприеме действия по своевременно спиране на управлявания от него автомобил, а така също дали скоростта му на движение не е допринесла за настъпването на съставомерния резултат.

Адв.И., упълномощен защитник на подсъдимия П. Д. изразява становище за неоснователност на жалбите и пледира за оставянето им без уважение.Счита, че въззивния съд не е допуснал заявените пороци.Обжалваното решение е законосъобразно и правилно както в наказателноправната му част, така и в санкционната такава, поради което следва да бъде оставено в сила.

Подсъдимият Д. се присъединява към изложеното от защитника си, а в правото си на последна дума моли за потвърждаване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба на частния обвинител П. Д. е изцяло процесуално допустима, а тази на частната обвинителка К. А. е частично допустима.И двете жалби са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани лица, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.По отношение приетата частична недопустимост на жалбата на К. А., касационният съд съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.349 от НПК касационното производство се образува по 2 протест на прокурора или жалба на останалите страни. За разлика от прокурора, останалите страни могат да депозират касационни жалби само, когато са нарушени техни права и законни интереси.

Според трайната практика на ВКС по приложението на горепосочената норма, когато дадена страна не е обжалвала първоистанционната присъда /което означава, че я приема за правилна и законосъобразна/ и въззивният съд я е потвърдил изцяло, то тази страна няма право на касационна жалба, тъй като с въззивния акт не са нарушени нейните права и законни интереси.Ако обаче въззивният съд е изменил присъдата в определени нейни части, то необжалвалата страна има правото на касационна жалба срещу въззивния акт, но само досежно изменените му части, когато са нарушени нейни права и законни интереси.

В случая, въззивното производство е било образувано единствено по жалба на частния обвинител П. П., с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода и по-конкретно с изразявяне на несъгласие досежно приложението на института на условното осъждане.Частната обвинителка К. А. не е атакувала първоинстанционната присъда, т.е. била е съгласна изцяло с приетото от решаващия съд.Въззивната инстанция е изменила присъдата само в наказателно-правната й част чрез прилагането на закон за същото престъпление, приемайки, че извършеното от подсъдимия Д. престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК е в резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, а в останалата част първоинстанционния съдебен акт е бил потвърден.Касационното разглеждане на делото не позволява т.нар. „прескачащо въззивно обжалване“, поради което претенцията на частната обвинителка А. за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание не може да бъде разгледана, тъй като се явява недопустима.

Процесуалното движение на делото е следното:

С първоинстанционната присъда №28 от 25.09.2025г., постановена по НОХД №187/2025г., Окръжният съд – Велико Търново е признал подсъдимия П. И. Д., за виновен в това, че на 02.11.2022г., в гр.Лясковец, на ул.“Трети март“, при управление на МПС- л.а.„*****“ с рег.№ *****, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.5, ал.2, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. П.ов П., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение отложил за срок от пет години.

На основание чл.343г, вр. чл.343 от НК наложил на подс. П. Д. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години, като приспаднал времето, през което за същото деяние подсъдимия е бил лишен от това право по административен ред или по реда сна чл.69а от НПК, в случай, че такова отнемане е имало.

Съдът възложил разноските по делото и тези направени от частния обвинител П. П. за адвокатско възнаграждение в тежест на подсъдимия Д..С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото.

С обжалваното въззивно решение №9 от 17.02.2026г., постановено по в.н.о.х.д. № 342/2025г., Апелативен съд - Велико Търново изменил първоинстанционна присъда, прилагайки закон за същото престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК като признал подсъдимия Д. за виновен, че е извършил посоченото престъпление, нарушавайки правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал.2, изр.1 и изр.2 от ЗДвП и го оправдал за това престъплението да е извършено при нарушение на правилата, регламентирани в чл.5, ал.2, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.Потвърдил присъдата в останалата й част.Въззивното производство било образувано по жалба на частния обвинител П. Т. П. чрез повереника му адв.М. Н., съдържаща оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс.Д. основно наказание, поради това, че е приложен института на условното освобождаване.

3

На първо място, следва да бъдат очертани пределите на касационната проверка и посочени някои принципни положения, имащи значение за надлежното произнасяне на настоящата инстанция.В този ред на мисли, по повод отправените към касационната инстанция искания за осъждане на подсъдимия Д. по вменените му текстове от специалното законодателство и за отмяна на постановеното условното осъждане, настоящия съдебен състав ще отбележи следното:

Касационната инстанция не може да постанови допълнително осъждане по вменен текст от специалното законодателства, дори и по бланкетна норма, предвид липсата на правомощия за това /поради неприсъствие на предпоставките на чл.354, ал.5, изр.2 НПК, тъй като настоящото разглеждане на делото пред върховната съдебна инстанция е първо по ред/.Поради същата причина, касационният съд не е легитимиран да отмери наказание, като сама увеличи наложеното такова, по което се изразява недоволство –чл.354, ал.3 във вр. с ал.1, т.4 от НПК.Отбелязаното е относимо и към претенцията за отмяна приложението на чл.66, ал.1 от НК.Подобна възможност се допуска единствено при трето редовно разглеждане на делото пред ВКС, и то когато той намира за необходимо да встъпи в правомощията на въззивния съд /цитирания вече чл.354, ал.5, изр.2 от НПК./В този смисъл Решение по н.д. №918/2022г. на ІІ н.о. на ВКС/.

Затова, по тази част от касационните жалби няма да се вземе отношение.Само ще бъде уточнено /на плоскостта на отправените искания подсъдимият да бъде признат за виновен и по вменения му текст от специалното законодателство по чл.21, ал.1 от ЗДвП/ , че нормите на чл.21 и чл.20, ал.2 от ЗДвП не се поглъщат, а се намират в конкуренция по помежду си.Това означава, че съответното нарушение може да бъде квалифицирано по един от тези два текста, но не и по двата едновременно.С други думи казано, подсъдимия Д. може да бъде признат за виновен в това, вменената му престъпна деятелност да е в резултат на нарушение на правилата за движение, установени в чл.21, ал.1 от ЗДвП или на чл.20, ал.2 от ЗДвП, но не и едновременно по двата текста от специалното законодателство.