Определение № 2806 от 10.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2806 гр. София, 10.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20251100605516 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.

Образувано е въз основа на въззивна частна жалба, депозирана от С. А.

З., ЕГН **********, чрез процесуален представител, адвокат П.-М.Б. против Определение, № 3150, постановено от Софийски районен съд на 21.07.2025 година, по НЧД № 9878/2025 година, с което е оставена без разглеждане жалба, депозирана от С. А. З. срещу постановление на прокурор от Софийска районна прокуратура от 30.04.2025 година, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15004/2023 година, по описа на 02-ро РУ на СДВР, пр.преписка № 36222/2022 година, по описа на Софийска районна прокуратура, водено за престъпление по чл.309,ал.1 от НК.

Възражение по въззивната частна жалба от прокуратурата не е постъпило.

Съдът, съобразявайки оплакванията в жалбата, доказателствата и Закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната частна жалба е процесуално-допустима, тъй като е подадена в срок от активно-легитимирана страна.

Разгледана „по същество“, жалбата е неоснователна.

Съображенията на съда:

Фактите, имащи значение за правилното разрешение по делото са следните:

Наказателното производство е образувано за престъпление по чл.309,ал.1 от НК за това, че на 10.03.2022 година е съставен неистински частен документ Договор за потребителски кредит № 646615 към искане № 9065599 и неговите приложения, сключен с дружеството „Сити кеш“ ООД, на който е придаден вид, че е подписан от С. А. З. и този документ бил употребен за получаване на отразената в него сума по кредита.

1

Образувано е по сигнал на С. А. З., /жалбоподател и в това производство/, който е установил, че на негово име е изтеглен кредит в офис на „Сити кеш“ ООД в квартал Надежда, град София, за който той не е подозирал.

От доказателствата, събрани в досъдебното производство е установено, че на посочената дата, /10.03.2022 година/ действително е бил сключен договор за потребителски кредит № 646615 към искане № 9065599, по който договор кредитор е „Сити кеш“ ООД, а вписан в договора кредитополучател С. А. З..

Предмет на договора е даването на кредит - сумата от 400 лева, а подписан от името на кредитополучателя е лице, вписало се под положения подпис като „С. З.“. Посредник от името на кредитора е била служителката на „Сити кеш“ ООД Г.М.Д., която разпитана в качеството на свидетел признава горните обстоятелства, като твърди, че е допуснала „техническа грешка“, като вместо реалния кредитополучател С. К. З. е отразила именно С. А. З..

В качеството на свидетел е разпитан и С. К. З., който също признава, че е кандидатствал за кредит в офис на „Сити кеш“ ООД град София, квартал Надежда, че е одобрен за получаване на такъв, че се е подписал лично, че е получил парите на касата и че не е обърнал внимание за сгрешените лични данни в титулната част на договора.

Изготвена е и съдебно-почеркова експертиза, която потвърждава изнесеното от свидетеля С. К. З. – подписът и текстът „С. З.“ са положени от него.

Това са фактите, но въз основа на тях прокурорът не е правил обстойни изводи по обективните и субективни признаци на престъплението по чл.309,ал.1 НК. В последното изречение преди диспозитива на постановлението е отразил, че „липсва осъществен състав на престъпление“, поради което и на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК е прекратил наказателното производство.

Този извод прокурорът е мотивирал единствено с излагане на фактите, които приема за установени, без последователно логическо и правно формиране на изводи от тези факти, а само с кардинално отразяване на окончателния правен извод, до който тези факти водят според прокурора.

В срок е атакувано постановлението на СРП с доводи „по същество“, включително и с оплаквания за процесуален недостатък на оспореното.

Районният съд е прекратил производството, приемайки недопустимост на частната жалба с аргумент – жалбата е подадена от лице, което с оглед формалния характер на престъпната квалификация чл.309,ал.1 НК няма правен интерес да обжалва.

И във връзка именно с изводите на СРС становището на въззивната инстанция е следното:

Разпоредбата на чл.243,ал.4 от НПК изчерпателно изброява кои са надлежно легитимираните лица да обжалват постановления на прокурора, с които се прекратява наказателното производство:

2 обвиняемият, пострадалият или неговите наследници или ощетеното юридическо лице.

Разпоредбата на чл.74,ал.1 от НПК пък регламентира и кое лице има качеството на пострадал – лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

В съдебната практика няма съществено разногласие по въпроса дали при документните престъпления има пострадало лице. Преобладаващата част от съдилищата приемат, че тъй като престъплението по чл.309 от НК попада в Глава девета „Документни престъпления” от Особената част на НК и негов обект са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, накърняващи реда и правната сигурност на документирането и затрудняващи дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите, то фигурата „пострадал“ от такова престъпление липсва.

Изолирана е съдебната практика приемаща обратното - че независимо от формалния си характер, доколкото изпълнителното деяние предполага „употреба“ на документа, то е възможно от тази употреба да са настъпили вредоносни последици.

Настоящият състав се солидаризира с трайната, утвърдена практика на съдилищата, тъй като изводите за липса на пострадал, с оглед формалния характер на документното престъпление са далеч по-защитими с правни и логически аргументи.

Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по НК, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и с оглед специфичния обект на документните престъпления, следва да се приеме, че пострадал от такова престъпление не може да бъде определено физическо лице или юридическо лице.

Действително, всяко документно престъпление застрашава или уврежда и известни по-близки обекти. Престъпленията, свързани с частни документи, дават отражение върху правоотношенията, които съществуват или се претендира да съществуват между отделни граждани, с оглед на изразеното в документа и неговото „правно значение”. Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления не означава, че засегнатите от документно престъпление граждани и организации придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, тъй като те са опосреден, не пряк обект на документните престъпления. Техният пряк обект са обществените отношения, свързани с документирането и значение за преценката наличие или не на пострадал имат единствено съставомерните вреди от престъплението, а не житейските и личностно обоснованите.

Качеството

„пострадал” е задължително за активната процесуална легитимация. Жалбоподателят няма такова качество.

Документните престъпления са насочени против реда и правната сигурност на документирането, т.е. засягат обществени отношения, свързани с документооборота и от тях не може да има пострадало физическо лице /в този см. Решение № 389 от 06.07.2004 г. по н. д. № 1033/2003 Г., II н. о. на ВКС/ 3 именно поради общия и формален характер на понятието „документооборот“.

Отделни права на лица (физически или юридически) могат да бъдат засегнати от незаконосъобразното съставяне, ползване или съхраняване на официални и частни документи, но това само по себе си не означава, че те придобиват качеството на пострадал – в този смисъл Решение № 473 от 2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010 г., I н. о. и Решение № 562/2009 трето наказателно отделение на ВКС, Решение №68/2010 г. на първо н.о. Друг е въпросът ако при използването на този неистински частен документ е осъществен съставът и на друго престъпление, /документна измама/, при което като съставомерна последица е причиняването на вреда на конкретно физическо или юридическо лице.

Както съдът коментира и по-горе, досъдебното производство е било образувано за извършено документно престъпление по Глава девета от Особената част на НК, обект, на които са обществените отношения, свързани с реда и правната сигурност на документирането. Тези престъпления са формални и не се изисква настъпване на определен противоправен резултат.

Същите не съдържат от обективна страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице, като пострадало по смисъла на чл.

74 НПК.

Липсата на активна процесуална легитимация представлява процесуална пречка за С. А. З. да обжалва по този ред постановлението на прокурора, в какъвто смисъл са и изводите на първостепенния съд

В допълнение, въззивният съд счита, че за прецизност следва да поправи началния пропуск на прокурора, допуснат в постановлението за прекратяване като анализира доказателствата, в конкретиката на разследваното престъпление.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.309,ал.1 от НК предполага съставяне на неистински частен документ или преправяне съдържанието на истински частен документ и употребата на този документ, за да се докаже, че съществува или несъществува, че е прекратено или изменено някое право или задължение.

От субективна страна, за да е налице престъпление е нужно, както съставянето или преправянето, така и употребата на документа да са извършени съзнателно, т.е. умишлено.

Доказателствата, според този състав недвусмислено сочат, че на 10.03.2022 година в офис на „Сити кеш“ ООД в град София, квартал Надежда е съставен неистински частен документ Договор за потребителски кредит № 646615 към искане № 9065599. Неистинността на документа се състои в подписване на договора от лице, различно от посочения кредитополучател С. А. З..

Употребата също е безспорно доказана – на базата на този договор на каса в дружеството са предадени на лицето С. К. З. 400 лева като размер на кредита.

С това може да се приеме, че са налице доказателства обосноваващи обективната страна на престъплението по чл.309,ал.1 НК.

По отношение доказателствената обезпеченост на субективната страна на 4 престъплението може да се поразсъждава двупосочно. Служителката Г.М.Д. е била длъжна да е изключително внимателна, когато работи с лични данни на клиенти и да не прибързва, предоверявайки се на удобствата на електронната система за изготвяне на договорите за кредит, но факторът „грешка“ съществува за съжаление навсякъде, включително и при доста по-отговорни професии. Въззивният съд не намира категорични доказателства, сочещи на това, че Драгиева умишлено е въвела неправилни данни на кредитополучател в договора. Към последното може да бъде съотнесено и съждението, че за нея е било ясно, че сторвайки това тя няма как да не бъде разкрита, особено ако реалният получател на сумата реши да не изплаща кредита и задължението бъде търсено от лицето, вписано в договора. И още един факт мотивира разбирането на въззивния съд за липса на умисъл – добросъвестността на реалния приобретател на кредита. С. К. З. е показал добросъвестност и при обслужване на задължението си, и при депозиране показания пред разследващите органи.

Така че изводът на прокурора, макар и не прецизно мотивиран в постановлението по съществото си е и по съществото си правилен.

Тези разсъждения въззивният съд направи единствено за яснота на страните, макар и да не е необходимо, доколкото първоинстанционният съд не е разглеждал спора „по същество“.

На основание изложеното, Софийски градски съд намира въззивната частна жалба неоснователна, атакуваното първоинстанционно определение правилно и законосъобразно, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно ОПРЕДЕЛЕНИЕ, № 3150, постановено от Софийски районен съд на 21.07.2025 година, по НЧД № 9878/2025 година, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба, депозирана от С. А. З. срещу постановление на прокурор от Софийска районна прокуратура от 30.04.2025 година, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15004/2023 година, по описа на 02-ро РУ на СДВР, пр.преписка № 36222/2022 година, по описа на Софийска районна прокуратура, водено за престъпление по чл.309,ал.1 от НК.