Акт от 23.03.2023, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 10042/2023
- Подписан
- 23.03.2023
Цитирани разпоредби
- чл.218, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.74е · Закон за насърчаване на заетостта
- чл.74е, ал.1 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл.81а, ал.1 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.107р, ал.7 · Кодекс на труда
- чл.107у · Кодекс на труда
- чл.402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- §1, т.17 · Кодекс на труда
- чл.119 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 43 гр. Велико Търново, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА Я.
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА ДАБКОВА при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.дело №10 042/2023г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 37/20.01.2023 г., постановено по НАХД № 1239/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С този съдебен акт РС е потвърдил Наказателно постановление № 04-2200076 от 15.09.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Велико Търново. С посоченото НП на дружеството „ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“-гр. Велико Търново, с ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00лв., на основание чл.81а, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта за извършено административно нарушение по чл.107р, ал.7 от Кодекса на труда, във вр. с чл.74е, ал.1 от ЗНЗ.
Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба, подадена от името на дружеството „ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“, действащо чрез упълномощения адвокат.
Касаторът оспорва решението като неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в нарушение на формалните изисквания РС не е издирил служебно обективната истина като се доверил изцяло на доказателствата, събрани от ДИТ и не предприел действия за събиране на допълнителен доказателствен материал. Първоинстанционният съд не обсъдил всички писмени доказателства и свидетелски показания, в частност обстоятелството, че служителката Я.Я. е оттеглила изявленията в попълнената от нея декларация при проверката. Кредитирането им от РС било нарушение, защото следвало да ги изключи от доказателствената съвкупност по аналогия с оттеглянето на свидетелски показания.
В нарушение на материалния закон РС не отчел, че дружеството не отговаря на задължителните изисквания на §1, т.17 от ДР на КТ, за да бъде определено като „предприятие, което осигурява временна работа“. В тази връзка РС не отчел, че ТД с работниците не са срочни; не съдържат уговорка, че ще изпълняват временна работа в предприятие ползвател; последното не упражнява ръководство и контрол върху трудовата им дейност. Освен това, да се възприеме тезата на ДИТ в случая означавало безсрочните ТД на служителите да бъдат трансформирани в срочни, което сочело по-благоприятното им настоящо положение. Въззивният съд пренебрегнал множеството доказателства, че ръководството и контрола върху работниците се упражнява от „Хюмън експерт консулт“ООД, чрез управителя А. Г., съгласно подписаното Споразумение между двете дружества. Поради тези съображения РС неправилно и необосновано заключил, че това Споразумение представлява договор по чл.107у от КТ, а не договор за услуга. ПП на касатора настоява, че в конкретния случай предмет на сключеното Споразумение е предоставянето от страна на „Хюмън експерт консулт“ООД/изпълнител/ на дружеството „Ив Трейд 2016“ООД/възложител/ на квалифицирани услуги по развиване на търговската дейност на възложителя и позиционирането му на пазара чрез съвкупност от услуги, посочени в Приложение №1 към Споразумението.
Първоинстанционният съд тенденциозно тълкувал попълнената идентификационна карта от 27.06.2022г., за да приеме, че предмет на дейност на дружеството касатор е
„други дейности по предоставяне на работна сила “, без да отчете, че на стр. 2-ра в т. 25 в ИК, управителят е декларирал обратното, че дружеството не осигурява дейност по осигуряване на временна заетост. Поради това неправилно РС заключил, че дружеството предоставя работна сила, а не извършва услуги, като при това заобикаля трудовото законодателство.
В заключение защитата на касатора сочи решение по конкретно дело на АССГ в поддържания от тях смисъл. Счита за неправилно позоваването на РС на Решение по АД № 80/2019г. на АСВТ. Освен това изтъква, че АО се е позовал на разпоредби от
Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, които не са транспонирани и освен това нямат директен ефект, а се отнасят до ДЧ. По изложените по-горе съображения касаторът моли съда да отмени оспореното Решение на РС и самото НП.
В съдебно заседание касаторът се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Ответникът – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, в представени по делото отговор на касационна жалба и писмено становище, действащ чрез пълномощник оспорва подадената жалба. Счита, че съдебният акт е правилен – постановен в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намира, че събраните доказателства подкрепят извода на РС, че „Хюмън експерт консулт“ООД сключва договори с работници, за да ги изпрати да изпълняват работа в предприятие-ползвател, под негово ръководство и контрол, без да е налице съответната регистрация в Агенцията по заетостта. Привежда в съображение това, че работниците попълват декларации, че мястото им на работа е в предприятието ползвател. Фискалните бонове са издават от името на предприятието ползвател, съгласно изрично упоменатото в Споразумението. Именно „Ив Трейд 2016“ООД осигурява на работниците здравословна и безопасна работна среда. Контролът върху работниците се доказва от декларацията на управителя Я. и от съдържанието на Споразумението/чл.1, т.3.1.3./. Счита, че онова което касаторът нарича предоставяне на услуга по същността си са трудови функции, присъщи за определени длъжности, напр. „продавач консултант“, чрез които „Ив Трейд 2016“ООД осъществява търговската си дейност. От друга страна, от събраните доказателства/публикувани ГФО и данни на НСИ/ е видно, че дружеството касатор, действащо като изпращащо предприятие реализира именно основната си дейност, декларирана като „други дейности по предоставяне на работна сила“ с код „78.30“ по КИД-2008 и няма данни за реализиране на други дейности, различни от посочената. С конкретни доводи ПП на ответника възразява на основните тези на защитата на касатора. По изложените съображения ответната страна моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че Решението на РС е постановено при вярно установена фактическа обстановка, а направените правни изводи съответстват както на доказателствата по делото, така и на материалния закон. Изложените в касационната жалба аргументи са били представени пред въззивния съд, той ги е разгледал и е изложил мотиви защо ги счита за несъстоятелни. Тези мотиви прокурорът напълно споделя, както и изводите на съда относно преценката на достоверността на свидетелските показания и останалите доказателства по делото. По тези съображения предлага на касационната инстанция да остави в сила обжалваното решение.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за неправилно приложение на закона и нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл.
348, ал. 2 и ал.3 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Доколкото сочената в КЖ необоснованост на съдебното решение не е касационно основание по смисъла на НПК, към който препраща чл.63в от ЗАНН.
Съдът в качеството на касационна инстанция на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите на страните, съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната инстанция приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участвала в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Районният съд установил от фактическа страна, че на 27.05.2022 г. служители на ответника са посетили обект на контрол – сладкарница „Амарето“ и извършили планова проверка по спазване на трудовото законодателство. В обекта контролните органи заварили лица, които осъществяват трудова дейност. Разяснили им задълженията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ да съдействат на контрола и са изискали от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност.
Проверката е приключила на 29.06.2022г. В резултат на събраните доказателства се оказало, че работниците и служителите имат сключени ТД с дружеството „Хюмън експерт консулт“ООД, а са изпратени на работа в сладкарница „Амарето“, стопанисвана от „Ив Трейд 2016“ООД. Това им работно място не е част от уговореното в ТД, а въз основа на съгласие, посочено в нарочна декларация. Я.Я. в качеството си на салонен управител е посочила в декларацията, че получава разпореждания за дейността на заведението от господин В. Св. В./представляващ „Ив Трейд 2016“ООД/, оборотите на заведението се отчитат пред него и се превеждат от салонния управител по банковата сметка на „Ив Трейд 2016“ООД. При тези констатации и с оглед съдържанието на сключеното Споразумение между двете дружества, органите на ДИТ приели, че „Хюмън експерт консулт“ООД извършва дейност по осигуряване на временна работа, без да има регистрация в Агенцията по заетостта. Деянието е квалифицирано като нарушение на 107р, ал.7 от КТ, във вр. с чл.74е, ал.1 от ЗНЗ.
След самостоятелен анализ на събраните при съдебното следствие доказателства въззивният съд достигнал до извода, че повдигнатото обвинение се подкрепя от събраните доказателства, а именно, че дружеството „Хюмън експерт консулт“ООД действа като предприятие, което осигурява временна работа по смисъла на §1, т.17 от ДР на КТ. При това не се оспорва, че няма регистрация в АЗ. РС приел, че деянието е правилно квалифицирано, а наказанието съответно индивидуализирано. Районният съд е извършил дължимата служебна проверка за законосъобразност. Установил е, че при издаване и връчване на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до тяхната отмяна. Приел е, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател за извършеното нарушение. Така е формиран крайният извод за законосъобразност на НП.
Настоящият касационен състав на АСВТ намира обжалваното решение за правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Не е необходимо да се преповтарят и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АСВТ препраща към тях. Касационната жалба, с конкретните оплаквания, формулирани в нея е неоснователна поради следното:
В КЖ се твърди съществено нарушени при събиране и преценка на доказателствата, което не се потвърди при касационния контрол. АСВТ намира, че РС е разкрил обективната истина като е обсъдил поотделно и съвкупно, писмените и гласни доказателствени средства, приети по предвидения процесуален ред в хода на съдебното следствие. При това е обосновал кои доказателствени средства кредитира с доверие и защо. Мотивите му не противоречат на правната и житейска логика. Няма игнорирани доказателствени средства или такива, чието съдържание да е извратено. Събраните от органите на ДИТ доказателства в хода на АН производство са годни и допустими доказателствени средства и пред съда. Съдът обосновано и правилно ги е ценил като част от доказателствената съвкупност. Декларираните по реда на чл.402, ал.1, т.3 от КТ обстоятелства от Я.Я.-салонен управител пред контролните органи не са опровергани от други доказателства по делото. Декларираното от нея няма как да бъде „оттеглено“ както пред ДИТ, така и пред РС, т.к. това ДС е вече реализирано. Аналогията между декларираното и свидетелски показания е неуместна, а соченото решение на ВКС е неотносимо от фактическа страна/неподходящ пример. В него става въпрос за оттегляне пред съда на свидетелските показания на лица от категорията по чл.119 от НПК, т.к. става въпрос за лица, които имат право да откажат да свидетелстват.
Разпечатката съдържа 32 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f67de87-8b30-4225-bc1d-a287962e674d