Определение № 400 от 22.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400 гр. София, 21.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20238002901530 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. А. срещу решение №243/10.04.2023г. по в.т.д. №133/2023г. на Апелативен съд – София, в частта му, с която се потвърждава частично решение № 88 от 04.11.2022г. по т.д.

150/2021г. по описа на Окръжен съд – Враца, за отхвърляне на предявените от ищеца А. срещу ответника - „Трудово производителна земеделска кооперация „Импулс“ искове по чл. 124 ГПК за установяване нищожност на решенията на извънредното Общо събрание на кооперацията, проведено на 02.02.2020г. по т.1 – „Приемане на нови член кооператори“ и по т.2 – „Приемане на отчетен доклад за дейността на кооперацията“.

Касаторът поддържа, че решението е необосновано, неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Счита, че неправилно въззивният съд е приел, че вземането на решения от ОС, проведено без да е свикано от компетентния орган, не влече нищожност на решенията, а е основание за евентуална отмяна по иск по чл. 58 от ЗК. Поддържа, че решенията са нищожни, защото липсва валидно проведено заседание на УС на кооперацията за свикване на процесното ОС със съответния дневен ред.

Основание за горното бил фактът, че такъв протокол не бил представен със заявлението за обявяване в ТР, а едва с отговора на исковата молба и бил надлежно оспорен. Оспорва и че не било налице кворум на заседанието на УС, тъй като трима от членовете му били починали. Поддържа и че е погрешен извода на АС, че решенията не са нищожни, тъй като е налице липса на изискуема от закона форма на протокола, защото лицето А. М. не е член-кооператор и не е можело да бъде протоколчик. Поддържа, че решението за приемане на нови член-кооператори е нищожно като взето от 1

ОС извън пределите на неговата компетентност. Сочи, че не е имало хипотеза на мълчалив отказ по молбите за членство, поради което ОС не е имал право да приема нови членове. Поддържа и че и по т.2 решението е нищожно, тъй като не е имало валидно приет отчет поради липса на кворум на УС.

Поддържа, че ОС, без да е надлежно сезирано и свикано, е приело един несъществуващ в правния мир доклад и по този начин отново е взело решение извън своята компетентност. Предвид горното претендира отмяна на решението в обжалваната му част.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат тези по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 от ГПК, както и чл. 280, ал.

2 от ГПК – очевидна неправилност, като се поставят следните въпроси:

1. „Следва ли съдебното решение да съдържа изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви в отхвърлянето на такива доводи и възражения като неоснователни?“, като поддържа, че въззивният съд е действал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №18/09.03.2018г. по к.т.д.№1512/2017г., решение №20/23.07.2018г. по к.гр.д.№1377/2017г., решение №68/16.07.2018г. по к.гр.д.

№2751/2017г., решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г., 2 т.о., решение №202/21.12.2013г. по т.д.№866/2012г. на 1.т.о., и останалите изброени решения.

2. „Действително ли е всяко решение на Общо събрание, макар същото да е извън неговата компетентност, ако попада в компетентността на друг орган на дружеството, респ. кооперацията?“, за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, т.е. позовава се на хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, като счита, че ТР №1/06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ВКС е реално без приложение и не дава отговор на въпроса.;

3. „Правото на ОС да обсъжда и взима решения по всички въпроси, свързани с кооперацията и нейната дейност, когато законът и уставът не предвиждат изрично това, дава ли възможност на ОС да взима решения, които са от компетентността на други органи на управлението на кооперацията, респ. валидни или нищожни са такива решения на ОС?“, за който въпрос счита, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, т.е. позовава се на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК;

4. „Правото на ОС на кооперацията да утвърждава приети от нейния УС нови членове дава ли право на Общото събрание самостоятелно да приема член-кооператори, респ. нищожно ли е такова решение на събранието?“, за който въпрос също поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

В изложението касаторът твърди и че решението е очевидно неправилно, тъй като е постановено при явно противоречие с действащите правни норми, като излага твърдения за противоречие с нормата на чл. 8 от Закона за кооперациите и чл. 22, ал. 2 ЗК.

Ответникът по касационната жалба – „Трудово производителна земеделска кооперация „Импулс“ е подал отговор от 17.08.2023г. чрез 2 процесуалния си пълномощник – адв. Т. Д., в който по подробно изложените доводи оспорва жалбата, моли за недопускане до касация на решението и отхвърлянето й. Претендира и разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – Л. И. С., не е изразило становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал.1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, САС е приел, че в едната част решението е недопустимо, тъй като съдът е разгледал различен от предявения иск и е обезсилил решението в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца К. С. А. срещу ответника Кооперация „Трудово производителна земеделска кооперация „Импулс“ искове по чл. 124 ГПК за установяване нищожност на решенията по т. 3 и т. 4 от дневния ред на проведено на 02.02.2020г. Общо събрание на кооперацията за избор на нов председател на кооперацията и избор на членове на управителния съвет и членове на контролния съвет на кооперацията, и е върнал делото за ново разглеждане в тази част. В частта по исковете за установяване нищожност на взетите решения по т. I и т. II от дневния ред на проведеното на 02.02.2020г.

ОС на Кооперация „Трудово производителна земеделска кооперация „Импулс“, САС е приел, че решението е допустимо и че с тези решения ОС е приело по т. I : да отхвърли протокола за УС от 31.01.2020г., приети са отхвърлените молби на член-кооператори за мълчалив отказ, същите са предложени за одобрение от ОС и са приети по подадените молби 87 нови членове; по т. II е приет е отчетният доклад за дейността на кооперацията за 2019г. Въззивният съд е приел, че не се спори по фактите, а именно, че процесното ОС е свикано с решение по протокол от 14.01.2020г., озаглавен като протокол от събрание на УС и КС на Кооперация „Трудово производителна земеделска кооперация „Импулс“, като същият е подписан от присъствали трима членове на УС и трима членове на КС, и е взето решение за свикване на ОС на 02.02.2020г. с дневен ред в четири точки. Въззивният съд е приел, че по представения протокол от 02.02.2020г. за проведено на последната дата ОС на Кооперация „Трудово производителна земеделска кооперация „Импулс“, атакуваните решения са вписани в протокола като взети такива по т. 1 и т. 2 от дневния ред, като за протоколист е избрана А.

М., която е приета за член на кооперацията с решението по т. 1 от дневния ред и е подписала протокола. От правна страна САС е приел, че в ЗК липсват норми, дефиниращи решение на ОС на кооперацията като нищожно, като предвид сходната уредба в реда за защита на член на кооперация срещу решенията на ОС на кооперацията като съответно следва да съобрази даденото тълкуване с ТР 1/06.12.2002г. по т.д. 1/2002г. на ОСГК на ВКС. С 3 оглед горното е приел, че оплакванията на ищеца за нередовното свикване на общото събрание от нелегитимен орган – със съвместно решение на УС и КС, при липса на кворум за УС, за вземане на участие в ОС на лица, които не са членове на кооперацията, и за подписване на протокола от лице, което не е член, дори да бъдат установени по делото, не са от естество да имат за резултат поддържания порок на решенията на общото събрание на кооперацията - нищожност, а евентуално са основание за отмяната им по предявен иск по чл. 58 ЗК, с какъвто не е сезиран. САС е приел, че соченият порок - липса /невзето/ решение, предпоставя установяване по делото обективно да липсва изявление за вземане на решение - такова изявление да не се е осъществило, макар последното формално да е вписано в протокол.

Приел е, че ищецът не е оспорил самия протокол от ОС, а начина на свикване на ОС и притежаваното качество на член на част от участвалите в събранието не са от естество да променят извода, че решения са взети във вписания в протокола смисъл, както и че без каквото и да е значение за изводите на съда е кой е подписал водения за заседанието протокол и в какво качество.

Въззивният съд е приел, че решението не е нищожно и на соченото допълнително основание – като взето извън компетентността на ОС, тъй като с нормата на чл. 15, ал. 4, т. 14 ЗК изрично е предвидено правомощието на общото събрание на кооперация да отменя решенията и действията на другите органи на кооперацията, които противоречат на закона или устава или са неправилни, а с разпоредбата на чл. 15, ал. 6 КЗ е дадена и много обща дефиниция на компетенциите на общото събрание на кооперацията като е посочено, че ОС обсъжда и взема решения по всички въпроси, свързани с кооперацията и нейната дейност, и когато законът и уставът не предвиждат изрично това. Предвид горното е приел, че макар в чл. 8 от ЗК, а и в Устава, да е предвидена процедура по приемане на членове на кооперацията, включваща решение на УС, което да бъде утвърдено от ОС, неспазването на процедурата и липсата на взето решение от УС, не прави нищожно решението на ОС на кооперацията като нейн върховен орган по приемане на нови членове и това решение не е извън компетентността на ОС. С оглед горното е потвърдил решението в тази му част.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 2 8 0 , ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.

1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може 4 само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 , т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл.

280, ал.1, т. 3 от ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т.е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.