Решение № 3807 от 14.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3807 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20261110210801 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Д. Д., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №22-4332-008098/*** г., издадено от Началник група в ОПП - СДВР, с който на основание чл. 175, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал. 1 ЗДвП.

В депозираната жалба са изложени пространни доводи за незаконосъобразност на правораздавателния акт. Акцентира се върху изтеклата давност за реализиране на административнонаказателната отговорност. Изрично се коментират допуснати съществени процесуални нарушения при описание на нарушението, изразяващи се в неговото неясно, непълно и противоречиво описание. Оспорва се и доказаността на субективната страна на нарушението, което е вменено на жалбоподателя. Формулирана е молба за цялостна отмяна на санкционния акт.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. В хода по същество поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.

Въззиваемата страна ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Срещу жалбоподателя А. Д. Д., ЕГН **********, било издадено наказателно постановление №22-4332-008098/*** г., за това, че на *** г., в 19:32 часа, в гр. София, бул.

“Ботевградско шосе“ №326 (магазин „Хонда“), с посока на движение от ул.“Кривински път“ към Околовръстен път, управлява л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. №***, който е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП. Изрично било вписано, че санкционният акт се издава въз основа на постановление за прекратяване на наказателното производство по пр.пр.

№5973/2022 г. по описа на СРП.

С така издадения санкционен акт на Д. били наложени кумулативно административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл.140, ал. 1 ЗДвП и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца.

Така изложената фактология се установява от материалите, приложени към административната преписка и представени по делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок.

Въпреки тези констатации, настоящият съдебен състав открива основания отмяна на издадения санкционен акт и за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичането на предвидената в закона абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Изрично в съпроводителното писмо, с което на вниманието на съда са представени материалите по административната преписка, наказващият орган е посочил, че наказателното постановление е било връчено на 26.06.2026 г. Жалбата срещу него е депозирана в Софийски районен съд на 30.06.2026 г., т.е. преди изтичане на установения в чл.59, ал.2 ЗАНН 14-дневен преклузивен срок. В този смисъл тя се явява допустима и може да породи своя суспензивен и деволутивен ефект.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал.2 ЗАНН, след прекратяване на водено наказателно производство. То се води за извършено на 22.10.2021 г., нарушение на правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Отговорността на въззивника е ангажирана с с наказателно постановление №22-4332008098/*** г., издадено от Г. В. Б. – Началник на група при ОПП-СДВР. Доколкото към настоящия момент обаче правораздавателният акт не е влязъл в сила и не е породил своите правни последици, съобразявайки изтеклия от датата на деянието до настоящия момент 2 срок, съдът намира, че е налице формално основание за прекратяване на производството, обосновано с изтичането на предвидената в закона абсолютна давност за реализиране на отговорността на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН: ”По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. Под “обстоятелствата, изключващи отговорността” законодателят е имал предвид тези релевантни факти или юридически събития, които са пречка не само за възникване, но и за реализиране на административнонаказателна отговорност. Последната е вид юридическа отговорност, която се реализира в рамките на конкретно административно правоотношение, породено от извършването на административно нарушение. В нейното съдържание са включени правомощията на държавата да наложи определено административно наказание на нарушителя, да го изпълни и на последно място – да третира нарушителя като наказван в рамките на определен период от време, най-вече с оглед опасността от извършване на повторни нарушения /т. нар.

“специален рецидив”/.

В контекста на изложените разсъждения, тъй като правомощията да държавата да ангажира административнонаказателна отговорност се реализират по принудителен ред, то наличието да изтекла давност за осъществяване на първото правомощие – да се наложи определено административно наказание на нарушителя с влязъл в материална законна сила акт, представлява своеобразна пречка за осъществяването и на останалите две правомощия.

Това е така, защото давността се определя като продължителен период от време на бездействие на компетентните длъжности лица, с изтичането на който се компрометира идеята за своевременност и неотвратимост на административнонаказателната отговорност и същата следва да се приложи “ex officio”, като тези права на държавата не остават да съществуват в някакъв естествен, латентен вид.

Съобразно тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция, не съществува пречка давността за наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, респективно наличието на абсолютна такава по чл. 81, ал. 3 НК да се приложи субсидиарно, съгласно чл.

11 ЗАНН, тъй като този материалноправен институт не е уреден изрично в ЗАНН. Солиден аргумент в тази насока е и обстоятелството, че извършителите на престъпни деяния не могат да бъдат поставяни в по-благоприятно правно положение от лица, който нарушават “установения ред на държавно управление” /чл. 6 ЗАНН/.

Доколкото нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП е извършено на 22.10.2021 г., то съобразно уредената в правилата на НК формула за изчисление абсолютният давностен срок е изтекъл на 22.04.2026 г. След тази дата всички правомощия на държавата, досежно този вид юридическа отговорност, са ограничени “ex lege” /т.е. по силата на самия закон/. В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, във вр. с чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /ДВ бр. 26 от 06.04.2010г., в сила от 09.04.2010г./, т.е. законът който е пораждал действие към датата на нарушението, който предвижда 3 години за наличието на относителна, респективно 4 (четири) години и 6 (шест) месеца за настъпването на абсолютна давност за реализацията на административнонаказателната отговорност.

По изложените съображения, съдът намира, че административнонаказателното производство - прекратено, а издаденият електронен фиш - да бъде отменен изцяло, без да се изследва въпросът за неговата правилност, поради наличието на изтекла абсолютна давност за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника.

С оглед изхода на делото, съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските, сторени от страните в производството. В производството пред настоящата съдебна инстанция процесуалния представител на жалбоподателя своевременно е направил искане за присъждане на разноски. С решението на съда спорът е решен в полза на 3 въззивника. Последното обуславя като последица и понасяне на тежестта на съдебните разноски от страната, която с поведението си е довела до възникването на нуждата от инстанционен контрол на издадения правораздавателен акт, в случая – въззиваемата страна.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН препраща по въпроса за определяне на разноските към реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Приложима към конкретния казус се явява разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, съгласно която „Когато съдът отмени обжалвания административен акт … възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт …“

В кориците на делото са подредени доказателства за упълномощаване на представлявалия жалбоподателя адвокат – пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Изрично в клаузите на последния е вписана и уговорка за предоставяне на доверителя на правна помощ срещу заплащане на сумата от 800,00 евро, която е получена от довереника при сключването му. Представен е и списък с разноски за сумата от 800,00 евро.

Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът не е длъжен, но може да намали размера на заплатения адвокатски хонорар само ако кумулативно са налице съответно искане на насрещната страна и прекомерно възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото.

В настоящото производство, още с комплектуването на жалбата с административната преписка и изпращането й в съда, въззиваемата страна е отправила възражение за прекомерност на поисканите от адв. Д. разноски, материализирано и в писмения отговор по жалбата, постъпил преди даване ход на делото пред въззивната инстанция. Поради това са налице кумулативно изискуемите предпоставки за извършване на преценка, дали размерът на адвокатския хонорар е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на делото.

Разпечатката съдържа 41 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f6777de-7335-4ae3-8eab-44bbc793fe80