Решение № 2151 от 22.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2151 гр. Бургас, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20242120102677 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Е. Т. П., с ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б. ***,ЧРЕЗ:АДВОКАТ А. Д., член на САК, личен № ***, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С., ***, със съдебен електронен адрес за призоваване: ***, като изразявам изрично съгласие да получавам връчване по реда и условията на чл. 38 и чл. 38а във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК на посочения електронен адрес.СРЕЩУ:“КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕЖ: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ***, представлявано от В. М. И., е ЕГН: **********.

От съда се иска да прогласи за недействителен ДОГОВОР за паричен заем № 944390. сключен между Е. Т. М., с ЕГН: **********, в качеството й на кредитополучател и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: *** в качеството му на кредитодател на основание чл. 26, ал. 1 предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.22 от Закона за потребителския кредит във вр, с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Иска се осъждане на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: *** да заплати на Е. Т. П., с ЕГН:

**********, сумата от 2 552 лева, представляваща дадено без основание, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, на основание чл.55, ад.1, предложение първо ЗЗД.

Иска се осъждане на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: ***, да заплати на адвокат А. Д., член на САК, личен № ***, сторените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както са описани в исковата молба и съгласно приложения списък на 1 разноските, както и всички разноски по делото.

Иска се при отхвърляне на така предявените искове изцяло или отчасти да се съобрази, че според практиката на СЕС (т. 5 от Диспозитива на Съединени дела С-224-19 и С-259-19) не се допуска правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя .

Твърди се на 08.11.2022 г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за паричен заем № 944390, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Съгласно чл. 3 от Договора Заемодателят предоставя на Заемателя потребителски заем при следните параметри:

(1)

Размер на отпуснатия заем: 4,000 лева

(2)

Размер на погасителна вноска: 269.59 лв.

(3)

Ден на плащане: 8-о число

(4)

Вид вноска: месечна

(5)

ГПР: 49.345 %

(6)

Брой вноски: 21

(7)

Месечен лихвен процент: 3.400 %

(8)

Дата на първо плащане: 08.12.2022 г.

(9)

Обезпечение: ДА /посочено в чл. 6 по-долу/

(10)

Дата на последно плащане: 08.08.2024 г.

(11)

Такса за усвояване: няма

(12)

Обща сума за плащане: 5,661.36 лв.

Съгласно чл. 3.1. от Договора срокът на договора е 21 месеца. Съгласно чл. 3.2. от Договора лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора. Съгласно чл. 3.3. от Договора ГПР е изчислен при вземане предвид на следните допускания:

(1)

Заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания (лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др.), които не са посочени в Договора за заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е оторизиран представител на Заемодателя.

(2)

Заемателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по настоящия Договор;

(3)

Паричният заем се предоставя и ще бъде валиден за срока, уговорен в настоящия 2

Договор;

(4)

Паричният заем се погасява от Заемателя с плащания, съобразно погасителния план към договора.

(5)

При изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които Заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по настоящия Договор за паричен заем.

Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя:

1. Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия;

2. Особен залог върху движимото имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия;

3. Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия;

4. Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя.

Съгласно чл. 8 от Договора с подписването на настоящия договор Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор в тридневен от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10. ал. 2. т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем. Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 4.166.64 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за заем.

Съгласно чл. 3 от Договора, след като месечният лихвен процент е в размер на 3.400 %, то годишният лихвен процент е 40.80 %.

Съгласно чл. 3 от Договора погасителната вноска без неустойка по чл. 8 от Договора е в размер от 269.59 лева, а видно от погасителния план, предоставен към Договора погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от Договора е на стойност от 468.00 лева.

Видно от представените погасителния план с отразени плащания, предоставени на ищцата от ответното Дружество, до момента ищцата е заплатила общо сумата от 6 552 лева.

Исковата претенция се основава на нищожност на така сключения договор за допълнителни услуги към договора за заем. Изложени са подробни съображения. Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави. Счита, че поради накърняване принципа на добрите нрави се достига до нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение. Излагат се доводи, че процесният договор е нищожен и на основание чл. 21, ал.1 ЗПК, който предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне 3 изискванията на закона, е нищожна. Договорът за допълнителни услуги е неравноправен по смисъла на чл. 143, ат.5 ЗЗП