Решение № 260084 от 29.12.2020, Районен съд - Велинград

Р Е Ш Е Н И Е

№

29.12.2020 г., гр.

Велинград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА

Секретар: Донка Табакова като разгледа докладваното от съдия Пенчева гр. дело № 20/2020г. по описа на Районен съд Велинград и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 234, ал.3,т. 2 КТ, във вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Многопрофилна болница за активно лечение-Велинград ЕООД против М.М.Ф. за заплащане на сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника по сключен между страните договор за повишаване на квалификацията, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба.

Ищецът твърди, че между страните били налице трудови правоотношения, породени от сключени между тях Трудови договори, Договор за повишаване на квалификацията и Допълнително споразумение (анекс) към него.

По силата на сключения на 22.11.2012г.

Договор № 70 за повишаване на квалификацията с предмет „следдипломно обучение по специалност Педиатрия, както и Допълнително споразумение (анекс) към него, ищецът се задължил да заплаща на ответника заплата по щатно разписание, която се счита като инвестиция за повишаване на квалификацията на д-р М.Ф.. Страните се договорили, че средствата за обучението, които работодателят следвало да осигури и да заплаща на специализанта, са в размер на 500 /петстотин/ лв. месечно за срока на договора, като при неизпълнение на поетите задължения или незавършване на обучението в срок, специализантът дължал на медицинското заведение неустойка в размер на извършените разходи. Съгласно чл. 2, буква А от Договора, специализантът се задължил след успешно завършване на специализацията да работи в „МБАЛ - Велинград“ ЕООД в продължение на 5 години след датата на придобиването й.

Ответникът придобил специалност Педиатрия“, считано от 01.01.2017г. С трудов договор № 40 от 03.10.2016г. бил назначен на длъжност лекар, съгласно НКПД - 2211 7001, в детското отделение на „МБАЛ Велинград“ ЕООД. На 25.09.2018г. с Допълнителен трудов договор № 47 на д-р М.Ф. било възложено да изпълнява длъжността Началник детско отделение в „МБАЛ-Велинград“ ЕООД.

Същият не изпълнил клаузата по договора за Допълнителна квалификация да работи в „МБАЛ Велинград“ в продължение на 5 години, считано от 01.01.2017г., като подал две последователни молби за прекратяване на трудово правоотношение-съответно на 11.07.2019г. и 18.07.2019г., т.е. три години преди изтичане на уговорения петгодишен срок от придобиване на специалността. Трудовото правоотношение на д-р М.Ф. на длъжност Началник детско отделение било прекратено със заповед №23 от 23.08.2019г., връчена му на 26.08.2019г., а трудовото правоотношение на длъжност лекар в детско отделение със заповед № 24 от 23.08.2019г.

Счита, че от страна на ответника е налице неизпълнение на задължението по Договор № 70 за повишаване на квалификацията специализантът да работи пет години след придобиване на специалността в лечебното заведение, финансиращо обучението, като напуснал работа предсрочно на 23.08.2019г., поради което дължал и направените разходи за повишаване на квалификацията си до размера на неизпълнението.

„МБАЛ-Велинград“

ЕООД поканил ищеца да заплати доброволно обезщетението за претърпените вреди с покана изх. №473 от 23.08.2019 год., изпратена по куриер на 29.08.2019г., като препоръчана с обратна разписка. От страна на Д-р М.Ф. обаче не последвало доброволно изпълнение на задължението си да изплати на „МБАЛ Велинград“ ЕООД неустойката по договора. С оглед изложеното за „Многопрофилна болница за активно лечение Велинград“ ЕООД бил налице правен интерес за предявяване на иск за заплащане на сумата от 14 000 лева, представляваща неустойка по неизпълнен Договор за повишаване на квалификацията № 70 от 22.11.2012г. и допълнителното споразумение (анекс) към него от 22.11.2012г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и по размер.

Възразява срещу основателността на иска, с доводи, че е получил договорената с Анекс към Договор № 71 за повишаване на квалификацията сума от 500 лева, която работодателят е щял да вложи в обучението му по специалността на основание сключения по-рано Договор за обучение за придобиване на специалност на място, финансирано от държавата № 3202 от 17.09.2012г., по който МБАЛ - Велинград не е страна, поради което не притежава материална легитимация да претендира възстановяване на процесната сума. Счита, че от приложения към исковата молба Анекс към Договор №71 за повишаване на квалификацията /без дата/, се установява единствено постигнато между страните съгласие за размера на сумата за срока на договора, но не и правното основание, на което се дължи, което обосновава неоснователност на иска. В условията на евентуалност, оспорва размера на вземането с доводи, че изразената от страните воля съгласно Договор № 70 за повишаване на квалификацията и Анекс към договор – 71 за повишаване на квалификацията била работодателят да заплати сумата в размер на 500 лв. за целия срок на обучение.

Счита, че обезщетение за претърпените от работодателя вреди се дължи пропорционално на неспазения срок на задължението.

Възразява, че са налице основания за ангажиране на имуществената му отговорност за неизпълнение на задължението да работи при ищеца в уговорения срок след придобиване на специалността, с доводи, че неспазването му се дължи изцяло на поведението на работодателя-ищец, който не изпълнявал задълженията си, свързани с изплащането на разходите за обучение за повишаване на квалификацията на работника/служителя, свързани с пътуване, дневни и квартирни разходи. Освен това ищецът бил неизправна страна по договора за повишаване на квалификацията и поради обстоятелството, че като работодател не е изпълнявал задълженията си по договора да осигури нормални условия за работа и възможност за професионалното развитие на ответника. Отделението не разполагало с достатъчно медицински специалисти, които да работят там, като от месец юли 2018г. до месец юли 2019г. д-р М.Ф. работил сам като квалифициран доктор по педиатрия. По този начин ищецът го поставил във фактическа невъзможност да извършва нормално професионалните си задължения при своя работодател, което го принудило да поиска прекратяване на трудовите правоотношения и на договора за повишаване на квалификацията с Молба с вх.№398/11.07.2019г. до МБАЛ – Велинград.

Счита, че в случая неизпълнението на задължението му да работи през определения в договора срок се дължи изцяло на поведението на ответника и не може да му са вмени във вина, поради което е налице обективна невъзможност за неизпълнение.

Оспорва иска по размер с доводи, че сумите заплащани от ищеца на ответника като трудово възнаграждение и представляващи договорена сума по договора за повишаване на квалификацията над утвърденото щатно разписание/ пункт II. 1. т.2 от договора/ за положения от него труд /, не може да се считат като инвестиция за повишаване на квалификацията. Сумите получени като трудово възнаграждение над утвърденото щатно разписание не били с характер на разходи извършени от лечебното заведение за специализанта и не следвало да се включват при формиране на размера на претендираното от работодателя вземане. Освен това, върху тези суми работодателят удържал всички данъци и осигуровки преди получаването им от работника и реално получената сума била намалена със съответните данъци и осигуровки, което следвало да се отчете при определяне на обезщетението.

Счита, че настоящият случай, неизпълнението на задължението на ответника по договора за повишаване на квалификацията да работи за срок от пет години при ищеца след завършване на специализацията се дължи на обстоятелства, за които кредиторът-ищец бил отговорен, което на основание чл.83. ал.1. предл. второ от ЗЗД го освобождавало от отговорност. Евентуално претендира за намаляване на размера на дължимото обезщетение, като бъде осъден да заплати на ищеца единствено определената по анекса към договора за повишаване на квалификацията сума в размер на 500лв. за целия срок на договора.

Възразява срещу размера на претендираната неустойка поради прекомерност съобразно действително претърпените вреди. Възразява срещу основателността на претендираната лихва върху главното вземане.

Релевира възражения за нищожност на сключения от страните договор за повишаване на квалификацията в частта му относно уговорките, че при неизпълнение на задължението да работи при ищеца пет години по специалността която е придобил непосредствено след датата на придобиването й, следва да носи отговорност в размер на извършените от лечебното заведение всякакви разходи, включващи разходите по т.II, 1, т.2, и че неизправната страна дължи на изправната страна по договора неустойки в размер на изплатените суми по т. II,

1, т.2., като противоречащи на закона и добрите нрави. С тях били нарушени принципите на добросъвестност и справедливост по чл. 9 от ЗЗД, тъй като определената по договора неустойка била в размер, който налагал връщане на многократно - шестдесет пъти по-голяма сума, от размера на изплатената на ответника сума по договора за повишаване на квалификацията – 500 лв. Налице била явна нееквивалентност между двете престации, обуславяща неоправдано разместване на имущество като последица от изпълнението му. Нищожността на тези клаузи на процесния договор обуславяла недействителността на целия договор, тъй като в случая не били налице предпоставките по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за запазване действителността на останалите му части.

Нищожна поради противоречие с добрите нрави била и клаузата за неустойка в Пункт III т.5, която излизала извън обезпечителната и обезщетителната си функция, предвид процентното й съотношение, като и заплащането й би довело до неоснователно обогатяване на насрещната страна - кредитора.

С оглед гореизложеното иска от съда да отхвърли предявения иск.

Съдът като прецени доводите и възраженията на страните и като обсъди представените по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен на осн. чл. 234 КТ Договор № 70 за повишаване на квалификацията от 22.11.2012г.. Договорът притежава минималното предвидено в закона съдържание. С него страните са постигнали съгласие относно специалността, по която ответникът ще се обучава, срокът, през който се задължава да работи при работодателя след придобиване на специалността, основанията за прекратяването му и отговорността за неизпълнение от неизправната страна. Размерът на сумата, която ще се счита като инвестиция за срока на действието му е определен в допълнително подписан между страните анекс. Доколкото договорът е сключен, след като д-р Ф. е започнал обучение по специалността и след подписване Договор № 3202/17.09.2012г. за обучение за придобиване на специалност на място финансирано от държавата, следва да се приеме, че уговорените място, форма и времето на обучението, част от съдържанието на в Договор

№ 3202/17.09.2012г. се считат част от съдържанието на Договор № 70/22.11.2012г., предвид волята на страните да се финансира именно обучението за придобиване на специалността по Договор№ 3202/17.09.2012г..

Съгласно чл. II, 1, т. 2 от Договора ищецът се е задължил да финансира следдипломното обучение на ответника д-р М.Ф. по специалност педиатрия за срока на обучението, а ответникът след завършване на специализацията да работи в „МБАЛ Велинград“ ЕООД за срок от пет години по специалността, която е придобил, непосредствено след датата на придобиването й / чл. II, 2, б. „А“/. Уговорено с чл. II, 1, т. 2 от Договора на ответника да се заплаща сума над утвърденото щатно разписание, която сума да се счита като инвестиция за повишаване на квалификацията му. Страните са се споразумели е размерът на тази сума да бъде определен допълнително в Анекс към договора.

Разпечатката съдържа 33 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f6643d5-58ee-4525-bba9-1171a85bceb2