Решение № 1190 от 14.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1190 гр. Пловдив, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20245330113923 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба от А. К. Т., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител В. Д. П., ЕГН **********, против К. Д. Т., ЕГН **********. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, бил осъден да заплаща издръжка от 120 лв. месечно. А. Т. бил ученик в *** клас. С възрастта потребностите му и разходите му за образоване и извънкласни занимания се увеличили. От съдебното решение, с което е определен първоначалния размер на издръжката били изминали 7 години.

Ответникът не осигурявал средства, извън заплащаната издръжка от 120 лв.

Правил подаръци на сина си. Майката работила, като ***. Сама полагала грижи за детето. Средствата не й достигали, за да покрива нуждите на детето.

Бащата бил работоспособен, с постоянна работа и имал доходи, които позволявали да изплаща претендирания размер на издръжката. Прави се искане издръжката да бъде увеличена на 400 лв. месечно.

В законово определения срок ответникът К. Д. Т., ЕГН ********** представя отговор на исковата молба, в който прави възражение за местна 1 неподсъдност на спора, което не е уважено, и оспорва иска, като частично основателен. Доводите на ответника са, че претендираният размер на месечна издръжка не отговарял на потребностите на детето, което, според него, не посещавало частни уроци, курсове, тренировки и/или други извънкласни занимания. Ищецът обосновавал претенциите си за издръжка само и единствено върху това, че ответникът можел да я плаща. Частичната основателност на исковата молба се съизмервала с определения от закона минимум на издръжката.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установява следното:

А. К. Т., ЕГН ********** е син на В. Д. П., ЕГН ********** и К. Д. Т., ЕГН **********. С решение по гр. д. 501/2016г. от 30.06.2017 г.на Районен съд – Чирпан е определена месечна издръжката за детето в размер на 120 лв. месечно.

Ищецът предстои на ***г. да навърши *** години. С възрастта потребностите на момчето са нараснали. А. Т. е ученик в *** клас и има нужда от храна, облекло, учебни помагала, облекло, посещение на извънкласни занимания, здравеопазване. С. Г. посочва, че детето тренира ***, има нужда от екип, к. к. в г., за което се правят разходи. Нуждите му са обичайните за възрастта. Определената в момента с предходен съдебен акт издръжка от 120 лв. е крайно недостатъчна, за да покрие нуждите на детето. Също така е под минимално определената по силата на закона издръжка от ¼ от минималната работна заплата за страната.

Двамата родители работят. Възнагражденията им са близки до средните за страната. С. твърди, че майката се справяла сама и детето било абсолютно задоволено.

В исковата молба се посочва, че родителите В. Д. П. ЕГН ********** и К. Д. Т., ЕГН ********** имат *** деца, от които едното е пълнолетно, А. Т. и още едно непълнолетно дете – А.-М. К. Т..

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката относно нуждите на детето или в размера на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на 2 възможностите им да осигурят издръжка. Такава промяна е налице. През изминалите няколко години инфлацията е висока и средствата, необходими за посрещане на базовите потребности са нараснали. Непосредствените грижи за здравето, възпитанието, емоционалното и физическо развитие са основно поети от майката. Издръжката, която бащата заплаща в момента, е според съда недостатъчна с оглед на всички разходи, които са необходими месечно за детето. По-висок размер на издръжката от една страна би бил по-справедлив като осигури разпределението на финансовата тежест по отглеждане на детето между двамата родители. От друга страна би дал стабилност на детето, като ще може да разчита и на двамата си родители по – съществено и по-специално на финансова подкрепа от баща си. Присъдената преди време издръжка е вече недостатъчна като размер. Увеличили са се и нуждите на момчето. Всеки от двамата родители следва да участва в разходите за А. Т., съобразно възможностите си.

С оглед на гореизложеното, съдът преценя, че е справедливо изменението на размера на присъдената издръжка да бъде на стойност 350 лв. месечно.

Ищецът претендира присъждане на разноски по делото. Разноските по делото за адвокатско възнаграждение следва да се възложат върху ответника пропорционално с уважената част на иска. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева. Ответникът не е направил разноски.

Ответникът дължи държавна такса от 166 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.

На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на издръжка следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр. д. 501/2016г. от 30.06.2017г. на Районен съд – Чирпан месечна издръжка, дължима от К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: *** на А. К. Т., ЕГН ********** чрез неговата майка и 3 законен представител В. Д. П., ЕГН ********** с адрес: ***, като УВЕЛИЧАВА същата от 120 лв. на 350,00 лв. (триста и петдесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2024г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 350 лв. до пълния претендиран размер от 400 лв.

ОСЪЖДА К. Д. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 166,00 лева /сто шестдесет и шест лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ОСЪЖДА К. Д. Т., ЕГН ********** да заплати на В. Д. П.. ЕГН ********** сумата от 525,00 лева /петстотин двадесет и пет лева/, представляващи разноски по съразмерност.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл.

242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4