Определение № 8 от 15.01.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№8 гр. Монтана, 15.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Николова като разгледа докладваното от Димитрина Николова Частно наказателно дело № 20231600200392 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.

С Постановление на Окръжна прокуратура - Монтана от 08.12.2023 г. на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 33/2023 г. по описа на НСлС, пр. преписка № 293/2022 г. по описа на ОП-Монтана, водено за това, че за времето от 15.10.2021 г. до 23.10.2021 г. е причинена смъртта на В.И.а на 50 г., поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

За да обоснове прекратителната си теза, прокурорът приел, че от събраните по досъдебното производство доказателства, в това число и изготвените заключения по назначените съдебно-медицински експертизи, безспорно се установява, че не са налице доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер, както и не са налице доказателства за причинно-следствена връзка между действията на медицинските лица, участвали в диагностиката и лечението на В.И. и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на същата. Обсъдена била и установената разлика в част от медицинските документи. Наблюдаващият прокурор се позовал на заключенията на вещите лица от двете изготвени СМЕ, съгласно които „при сравняване на оригиналите и преписаните ИЗ се установяват грешки при преписването на извършените лабораторни изследвания за Ц-креативен протеин и Серумна фосфокиназа, но това няма 1 отношение към настъпването на смъртта. Не установяваме противоречия в медицинските оригинални и копирани документи, приложени по ДП“, като на тази основа изключва съставомерност и за „документно престъпление“.

Всички тези изводи наблюдаващият делото прокурор е направил без да изведе цялостна и логична фактическа обстановка по случая, а се задоволил единствено да преповтори голяма част от заключенията на изготвените по производството СМЕ.

В законоустановения срок за обжалване прекратителното постановление било обжалвано от пострадалото лице пред ОС Монтана. В жалбата си излагат доводи за необоснованост на крайния извод на прокуратурата за липса на осъществяване на състава по чл. 123, ал. 1 от НК или на друго престъпление от общ характер – а именно „документно престъпление“.

Доказателствата по делото са писмени – приложеното ДП № 33/2023 година по описа на НСлС.

Съдът, след като се запозна със съдържанието на жалбата и провери изцяло обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намира следното:

Жалбата е подадена в срок и със съдържание съответно на закона, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

В хода на разследването по ДП 33/2023 година безспорно е установена следната фактическа обстановка:

Към 11.10.2021 г. свидетелят В. И., съпруг на В.И. бил с положителен резултат след направен ПСР тест за наличие на „Ковид 19“. Уведомил личния си лекар, като му съобщил, че и съпругата му – В.И. и дъщеря му са със симптоми. Лекарят назначил лечение, но на 15.10.2021 г. след усетени болки в гърба В. И., съпругата му и дъщеря им си направили рентгенография на бял дроб, при което е установено, че И. и съпругата му са с пневмония. Същият ден постъпили в инфекциозното отделение при МБАЛ „Д-р С. И.“, гр. *, където били настанени в обща стая и започнали лечение. Видно от констатитивен протокол № 209/28.03.2022 година / л. 15, том 3 ./ на 21.10.2021 г. в 09.40 часа двамата били изписани с подобрение и за продължаване на лечението в домашни условия. След прибирането им у дома, още същия ден 2 състоянието на В.И. се влошило, дишането било затруднено, като е извикан екип на ЦСМП. И. била откарана до ЦСМП с линейка, като била контактна, в съзнание. След настаняването за преглед в центъра, изпаднала в коматозно състояние и незабавно е настанена в ОАИЛ. На 22.10.2021 г. около 03:10 ч настъпила смъртта на И., като съпругът е попълнил заявление за освобождаване от патологоанатомична аутопсия /л. 69, том 1./ По досъдебното производство е приложена медицинска документация за лечението на И., както и са разпитани медицински лица, участвали в лечението. Изготвени са медицински експертизи.

В приложените температурни листове /л. 47 и л. 98, том 1./, по отношение на датата 21.10.2021 година е отбелязана стойност между 36 и 37 градуса, като са налице различия в скалите. Безспорно е обаче, че последно отразената температура и в двата температурни листове е под 37 градуса.

Налице сa разлики по отношение на измерената температура в дните, предходни на изписването на И. от болницата, както и на изписаното лечение.

От свидетелските показания на старша медицинска сестра Д. П. се изяснява причината за разликата в приложените по ДП температурни листове, а именно, че тя е съставила листовете, тъй като при многократното преснимане, първоначалният лист се е скъсал и това е наложило съставянето на нов лист с нанасянето отново на диаграма /л. 98/. Няма спор относно авторството на документите.

Приложени са епикризи ИЗ № 12115/2021 г. на В.И. в копия и в оригинал, /л. 25, 52-53, 94-95, том 1./, както и резултатите от лабораторните изследвания които са и правени по време на престоя и в болницата. Видно от резултатите от лабораторните изследвания от 21.10.2021 година, 11:56 часа /л.139, том 1/ показателят CRP на пациентката И. е 150,9 U/l. В епикризата, която е получил съпругът на пострадалата /л.94-96, том,1/, стойностите на Цреактивен протеин са 150.9 мл/л, като оригиналът е приложен по досъдебното производство от него. По делото е приложена втора епикриза със същия номер на починалата В. И., видно от която втората стойност на Ц-реактивния протейн от 150.9 мл/л не е посочен.

Според заключението на първоначално изготвената СМЕ /л. 169 – 192, т. 4./ и в последствие назначената допълнителна СМЕ на същите специалисти в областта на медицината, най-вероятната причина за смъртта на В.И. е 3 настъпила белодробна тромбоемболия, с масивен емболичен товар. Посочва се, че категорично причината за смъртта може да се твърди само и единствено след извършена аутопсия, каквато в случая не е направена. В заключението от първата СМЕ, в отговор на въпрос 1 са изредени изчерпателно придружаващите заболявания на пациентката В.И., изведени от електронното досие, водено в РЗИ и приобщено към ДП – хипертонично сърце, рецидивиращо депресивно разстройство, флебит и тромбофлебит на феморална вена, варикозни вени на долните крайници без язва или възпаление, хроничен холецистит, неинфекциозен гастрит и колит, първична гонартроза, натоксична дифузна гуша, сърдечна аритмия, невротично разстройство, а в епикризата ИЗ № 1211/12735 е вписано като съобщено придружаващо заболяване единствено артериална хипертония.

Според заключението на повторната СМЕ на други вещи лица, найвероятната причина за смъртта на В.И. е заболяването от Ковид-19 с настъпили усложнения при лице с предшестващи сърдечно-съдови заболявания, като непосредствената причина за смъртта е най-вероятно белодробна тромбоемболия, като неизвършването на аутопсия е пречка за даване на категоричен отговор относно причината за смъртта, която е често срещано усложнение при вирусна инфекция Ковид-19. Това усложнение по никакъв начин не може да се предвиди и предотврати и в болнични условия, независимо от провежданата антикоагулантна профилактика с Фраксипарин.

Вещите лица са посочили, че „не са допуснати нарушения на правилата за лечение и на добрата медицинска практика при лечението на В.И. Няма допуснати медицински действия/бездействия, незнание, немарливост или медицински правонарушения при случая на болната от Ковид – 19 В.И..“ По случая е извършена проверка и от ИА „Медицински надзор“ към Министерство на здравеопазването. Видно от Констативен протокол за извършена проверка № 209/28.03.2022 г. на /л. 6-20, том 3./, заключение в т. 5 от същия: „Комисията е категорична, че не са допуснати нарушения в диагностично-лечебния алгоритъм и че действията по приема, проведеното лечение и наблюдение на пациентката И. не могат да бъдат пряка причина за леталния изход в случая“. В т. 5.13 от същия констативен протокол е посочено, че за констатираните пропуски и нарушения по време на болничния престой на пациентката

В.И., ще бъде образувано административнонаказателнопроизводство, като от проведения разпит на д-р 4

Ю.Ч. – държавен инспектор в отдел „КЛЗБМП“, дирекция „КМДОК“ към ИА „Медицински надзор“, определена за ръководител на извършената проверка, става ясно, че на д-р С. и на д-р Г. са съставени АУАН и са сключени споразумения. Заключението от проверката е изготвено без да се вземе под внимание последното лабораторно изследване на И. от 21.10.2021 година, тъй като както и изрично е отбелязано в разпита на д-р Ю. Ч., ръководител на проверката и главен инспектор ИА „ Медицински надзор“ и св. Е.Й., от лечебното заведение не са го предоставили. /л. 203, том 1 и лист 206, том 1/ Според наблюдаващия прокурор проведеното разследване е пълно и задълбочено, в рамките на което е събран доказателствен материал в пълния възможен обем, поради което изготвил постановление за прекратяване на наказателното производство на основание член 243, ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК. В мотивите са изложени доводи за липса на осъществяване на състав от Глава I X от НК, както и за липса на осъществяване състава на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК.

Изложената фактическа обстановка е изведена въз основа на цялостен анализ на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, като отделните доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. За установяване на фактическата обстановка съдът кредитира с доверие най-вече писмените документи, приложени по производството, както и свидетелските показания на незаинтересованите от изхода на производството лица – Д-р Ч. и св. Е.Й.. Съдът не кредитира с доверие заключенията на изготвените СМЕ, тъй като заключенията от тях не кореспондират със събрания в хода на производството доказателствен материал. Заключенията на експертите са направени и единствено и само въз основа на документи, върху които безспорно се установи, че е налице интервенция, водеща до разминаване между първоначално отразеното в тях и последващото им съдържание. Недопустимо е кредитирането с по-голямо доверие на производни доказателства пред първични такива, а именно представените преписи на епикризи пред тези в оригинал. Съдът не приема за достоверен и констативен протокол № 209/28.03.2022 г. на /л. 6-20, том 3./, тъй като същият е изготвен без да се вземе под внимание последното лабораторно изследване на починалата И.. Свидетелските показания на лекуващите лекари, както и на пострадалите по делото лица съдът анализира 5 в контекста на дадени от лица пряко заинтересовани от изхода на наказателното производство.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка настоящият съд намира постановлението на ОП-Монтана за прекратяване на наказателното производство за неправилно и незаконосъобразно по същество. В него основно са обсъдени изготвените СМЕ, като не са засегнати и обсъдени събраните свидетелски показания по делото, съществуващите противоречия в медицинската документация, изразяващи се в наличието на документи по делото, отнасящи се за едни и същи обстоятелства но с различно съдържание.

Съдът споделя доводите на жалбоподателя в настоящето производство, че не е ясно заключенията по трите експертизи въз основа на кои документи са изготвени. Необяснимо за съда е, защо наблюдаващият делото прокурор е кредитирал с доверие и в постановлението си почти изцяло се е позовавал на заключенията на изготвените в хода на производството СМЕ, при наличие на основание да се смята, че същите са изготвени въз основа на документи с невярно съдържание. В хода на разследването безспорно е установено, че температурните листове и епикризата на починалата са манипулирани, като към материалите по производството са приложени по два различни варианта на всеки от тях. В заключенията на вещите лица е посочено, че се касае единствено и само за грешки „при преписването“ на медицинската документация. Този извод не се споделя от съда, тъй като видно от приложените два температурни листа /л. 47 и л. 98 том 1./, не се касае за техническа грешка, тъй като са променени измерените стойности на температурата на починалото лице за последните три дни, както и дозата на антикоагулантното лекарство, предписано при изписването. Очевидно не може да става въпрос и за допусната техническа грешка „при преписването“ и по отношение на неотбелязването на стойността на показателят CRP на пациентката И. към деня на изписването и от болницата, в една от епикризите, докато в друга епикриза със същия номер този показател е посочен. По никакъв начин не са обсъдени и проверени свидетелските показания на С.А. – оператор въвеждане на данни в лечебното заведение, видно от които при изготвяне на епикризите „има поле и за изследвания, които се зареждат автоматично от програмата“ /л. 187, том 1./, т.е. в тази ситуации практически е невъзможно част от първоначално посочените данни в последствие да се пропуснат поради „техническа грешка“. Несъстоятелни 6 са и заключенията в СМЕ /л.189,том 4/, че са объркани стойностите на CPK – креатинин киназа, която в първоначалното лабораторно изследване от 15.10.2021 година е посочена със стойност 159, със стойностите на CRP - Цреактивен протеин, което е със стойност 150,9 U/l. в лабораторното изследване от 21.10.2021 година. Този извод се налага с оглед обстоятелството, че в първата епикриза /л.94,том1/ са посочени стойностите както на CPK - 159, така и на двете CRP – едното със стойност 17,9 U/l /съгласно лабораторното изследване от 15.10.2021 година/, а другото 150,9 U/l /стойността съгласно лабораторното изследване от 21.10.2021 година/. Във втората приложена епикриза към материалите по производството /л.159160,том 4/ са посочени стойностите на CPK – 159, и само една стойност на CRP от 17,9 U/l, която както вече бе посочено е от лабораторното изследване от 15.10.2021 година.