Определение № 12198 от 26.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12198 гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110130102 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по искова молба от „****“ ЕООД с ЕИК: ****** против И. И. В. с ЕГН: **********.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни.

Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове, съобрази направените искания и на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.04.2026 г. – 09,45 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 67358/2018 г. по описа на СРС, 118 състав.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото с препис за ответника погасителен план на анекс, с който се изменя Договор за потребителски кредит – ваканция № ****, в случай, че такъв се намира в негова фактическа власт.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да посочи:

1/ вноските /по размер и падеж/, от които са формирани общите размери на претенциите му за главница и възнаградителна лихва, и

2/ на какво основание се претендира наказателна лихва /конкретна договорна разпоредба/, в какъв процент и за забава плащането на кои вземания.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение в срок исковата молба ще бъде върната.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за първото открито съдебно заседание по делото след изпълнение на дадените 1 указания на ищеца и изслушване становището на ответника дали оспорва обстоятелствата, за установяването на които е направено доказателственото искане.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството е образувано по искова молба от „****“ ЕООД с ЕИК: ***, представлявано от управителя Т. В., със съдебен адрес: гр. **** против И. И. В. с ЕГН:

**********, с адрес: гр. *****, с която са предявени по реда на чл. 422, чл. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата от 6286,55 евро (12295,42 лева), представляваща главница по сключен между ответника и „****“ АД (с универсален правоприемник „****“ АД) Договор за потребителски кредит - Ваканция № **** г. и Анекс №* от **** г., ведно със законна лихва от 18.10.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 6221,63 евро (12168,46 лева), представляваща договорна лихва за периода от 24.2.2012 г. до 24.8.2018 г., сумата от 1674,31 евро (3274,66 лева), представляваща наказателна лихва за периода от 24.2.2012 г. до 15.10.2018 г., както и сумата от 957,28 евро (1872,27 лева), представляваща такси за периода от 24.2.2012 г. до 15.10.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.11.2018 г. по ч. гр. д. № 67358/2018 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди, че на 31.03.2008 г. между „*****“ АД (с универсален правоприемник „*****“ АД) и ответника е сключен Договор за потребителски кредит - Ваканция №*****, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 15000 лева, който същият следвало да върне на 96 равни месечни вноски, всяка от които в размер от 231,60 лева, при фиксиран лихвен процент от 10,5 % и ГПР в размер на 11,06 %, като общата дължима сума по кредита възлизала на 22233,60 лева. Твърди, че с Анекс № 1 от 24.08.2010 г. посоченият договор е изменен, като е договорен гратисен период от 12 месеца през който се заплащали само лихвите, а срокът на договора за кредит е удължен до 24.08.2018 г. Сочи, че поради неизпълнението на задълженията от страна на кредитополучателят, след настъпване на крайната падежна дата – 24.08.2018 г. кредиторът „*****“ АД е пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, а именно чрез подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 67358/2018 г. по описа на СРС, 118 състав.

Посочва, че по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 27.03.2020 г.

„****“ АД е прехвърлило на „****“ ЕАД (със сегашно наименование „Колект БГ“ АД) вземанията по процесния договор, а по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 11.12.2020 г. същите са прехвърлени на ищеца „****“ ЕООД. Твърди, че ответникът е надлежно уведомен за извършените прехвърляния, евентуално отправя уведомление до същия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД с исковата молба. Твърди, че на 24.12.2024 г. ответникът е получил покана за доброволно изпълнение на по изп. д. № **** г. по описа на ЧСИ М. П. с рег. № *** в КЧСИ, образувано въз основа на издадената по реда на чл. 417 ГПК заповед за незабавно изпълнение, чийто предмет са вземанията по процесния договор за кредит и анекс към същия. Поддържа, че давността на вземанията по същите не е изтекла, тъй като изпълнителното дело са предприети множество изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност, като последното такова е извършено на 07.01.2025 г., чрез наложен запор на банковата сметка на длъжника. По тези аргументи моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на всички вземания, станали изискуеми преди 24.08.2018 г., като развива подробни съображения в тази насока. Позовава се на ТР № 4 от 18.06.2013 г. на 2

ОСГТК на ВКС във връзка, че предсрочната изискуемост се отнася само до вноските с ненастъпил падеж, като такава не може да бъде обявена на вече падежирали вноски към момента на обявяването й. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между „****“ АД (с универсален правоприемник „****“ АД) и ответника е възникнало облигационно правоотношение по процесния Договор за потребителски кредит - Ваканция № **** от 31.03.2008 г. и Анекс № *от 24.08.2010 г. към същия, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя заемната сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок ведно с възнаградителна и наказателни лихви и такси в претендираните размери и в срокове, които са настъпили, респ. че е обявена предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. В тежест на ищеца е и да установи, че валидно е придобил вземанията от надлежен техен правоприемник и че ответникът е уведомен за прехвърлянията, вкл. че в договора за кредит е предвидена възможност за прехвърляне на вземанията по него на трето лице.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията на падежа.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице факти, водещи до спирането или прекъсването на давностния срок.

Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между „****“ АД (с универсален правоприемник „***“ АД) и ответника е подписан Договор за потребителски кредит - Ваканция № **** г. и Анекс №* от 24.08.2010 г. към същия, приложени към исковата молба.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК 3 следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния представител/пълномощник телефонен номер.

Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4