Решение № 986 от 15.06.2020, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 986 град Пловдив, 15.06.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ Десети състав, в открито заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКО АНГЕЛОВ при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 255 по описа за 2020 година, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалба на “Г. - 2002” ЕООД, с ЕИК *********, чрез пълномощника на дружеството адв. Д., против Решение № 21533-15-308 от 25.11.2019 година на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ 1012-15-367 от 23.10.2019 г. при ТП на НОИ и е потвърдено изцяло Разпореждане №5104-15-244 от 30.08.2019 година, издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е приета за трудова злополуката с Е.Х.Х., декларирана с вх.№ 5101-15-147 от 30.05.2019 г.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от управител Х.Г. и адв. Д., които поддържат жалбата, в която се сочи, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. По същество се иска отмяна решението и разпореждането и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В. намира жалбата за неоснователна, поради което моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Е.Х.Х., чрез пълномощника си адв. К., намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив да бъде потвърдено, претендира разноските стоР.в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради следното:

Няма спор, че злополуката е станала с лице работещо по трудово правоотношение и осигурено за трудова злополука и професионална болест.

Е.Х.Х. е била назначена на работа в “Г. - 2002” ЕООД по силата на трудов договор № 23/02.05.2017 г./л.147/ на длъжността „продавач вестници, списания, книги и други", при непълно работно време и двучасов работен ден.

Злополуката е станала около 05,40 часа на 20.11.2018 г. на площада пред сградата на Община Първомай.

Няма спор между страните, че процесното внезапното увреждане на здравето е довело до временна неработоспособност, за които обстоятелства са представени по делото доказателства - медицински документи.

Между страните се спори дали този “инцидент” случил се на 20.11.2018 г. с Е.Х.Х. е трудова злополука или е приложима разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от КСО и пострадалия умишлено е увредил здравето си.

Длъжностното лице по чл.

60, ал.1 от КСО е издало Разпореждане №5104-15-244 от

30.08.2019 година /л.57/, с което злополуката с Е.Х.Х. е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО, като преди това е проведено разследване и преценка за наличието на всички елементи от разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО са обективирани в Протокол № 37 от 21.08.2019 г./л.69 и сл./.

Съгласно чл. 55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Административното производство се е развило във връзка с постъпила в ТП на НОИ Пловдив с вх. № 5101-15-147/30.05.2019 г. декларация за трудова злополука /л.56/, според която на 20.11.2018 г. около 05:40 ч. в гр. Първомай пред будката за вестници на ул.

"Христо Ботев" /срещу "Банка ДСК"/, е станала трудова злополука с Е.Х.Х., на длъжност "продавач вестници, списания книги и др." в предприятието на "Г.-2002"

ЕООД, с ЕИК *********, като декларацията е подадена в ТП на НОИ - Пловдив от пострадалото лице, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.2 от КСО.

По заявеното информация в декларацията, злополуката е станала, при придвижване на Е.Х. рано сутринта /в тъмната част от деня, като ползвала ел. фенерче/ по обичайния път от местоживеенето и към работното място, движейки се пеша при много студено време, минусова температура на въздуха и по заледен терен, при което същата се е подхлъзнала и паднала на земята.

В резултат от падането Е.Х.Х. е получила счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка и счупване на бедрената шийка на лява бедрена кост.

Процесуалните изисквания за разследване на злополуката са били изпълнени и съобразени.

Със Заповед №

1015-15-198/09.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е назначена комисия за разследване на декларираната злополука и за резултатите от проведеното разследване е съставен Протокол № 37/21.08.2019 г. на ТП на НОИ - Пловдив.

Въз основа на констатациите в Протокол за разследване № 37/21. 08.2019 г. на ТП на НОИ-Пловдив, на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал.5, т.7 от КСО, е издадено разпореждане № 5104-15-244/30.08.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив, с което злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал. 2 от КСО.

В проведено производство по чл.117 от КСО разпореждането е потвърдено с решение № 2153-15-308/25.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, предмет на оспорване по настоящето административно дело.

По делото /л.120 и сл./ са приобщени представените в хода на разследването на злополуката, медицински документи /амбулаторен лист № 000537/20.11.2018 г. и амбулаторен лист № 000544/27.11.2018 г., издаден от д-р М.С. - ортопед-травматолог, резултат от рентгенография на лява гривнена става от 27.11.2018 г., извършена в „МЦ I - Първомай" ЕООД/, в резултат от падането Е.Х.Х. е получила счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка и счупване на бедрената шийка на лява бедрена кост. Видно от Епикриза /И.З.

6856/2018 г./, на 03.12.2018 г. пострадалата е постъпила за оперативно лечение в „МБАЛ Св. Пантелеймон - Плевен" ЕООД - гр. Плевен, Клиника по ортопедия и травматология.

На Е.Х.Х. е извършена операция, проведено е лечение, и е била изписана от болница на 09.12.2018г.

От „Медицински Център

I - Първомай" ЕООД на пострадалата Х. е издаден болничен лист № Е2018 1106317/20.11.2018 г. с диагноза S52.5 - Счупване на долния край на лъчевата кост и причина 09-изследване поради трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО и болничен лист /продължение/ № Е2018 2269891/13.12.2018 г. с диагноза S52.5 - Счупване на долния край на лъчевата кост и причина 05-злополука трудова по чл.55, ал.2 от КСО. От "МБАЛ Св.

Пантелеймон-Плевен" ООД, на пострадалата Х. е издаден болничен лист № Е2018 2598718/12. 12.2018 г. с диагноза S72.0 - Счупване на бедрената шийка и причина 04-злополука трудова по чл.55, ал.1 от КСО.

Дружеството – жалбоподателят и в контролното административно и съдебното производство изразява несъгласие с така постановените административни актове, като основно поддържаното възражение е, че този инцидент на дата - 20.11.2018 г. с Е.Х.Х. не съставлява трудова злополука, тъй като предвид установеното в дружеството работно време за тази категория работници (с начало 08.00 ч. за зимен период) и ранния час на инцидента, придвижването не предполага да е било с цел/посока до работното място на лицето.

Разпоредбата на чл.

55, ал. 2, т. 1 от КСО приравнява на трудова злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл.4а, по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. По смисъла на ал. 1 на чл. 55 от КСО за злополука се счита всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Тук е мястото да се спомене, че предвижването на работника/ служителя от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер е приравнено на трудова злополука поради това, че обслужва явяването на работа за изпълнение на трудовите функции на заеманата длъжност или въобще извършване на работа в интерес на предприятието.

Няма спор между страните, че в деня на злополуката Е.Х.Х. се е придвижвала от основното си място на живеене в гр. Първомай, вървейки по тротоар-общинска собственост в близост до работното си място – „павилион за продажба на вестници и списания“, находящ се в гр. Първомай, ул. "Христо Ботев", където е станал инцидента.

Не се формира спор, също така, че в резултат на инцидента Е.Х.Х. е получила внезапно травматично увреждане, изразяващо се в счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка и счупване на шийката на лява бедрена кост, довело до временна неработоспособност на пострадалото лице.

От доказателствата по делото се установява още, че придвижването на пострадалата по тротоара в гр.Първомай към 05:30 - 05:40 ч. обслужва явяването й на работа за изпълнение на трудовите функции на заеманата длъжност и като цяло е за извършване на работа в интерес на предприятието - получаване на стока вестници и списания от доставчик на работодателя й.

По делото е представена Заповед № 25/01.05.2017 г. на Управителя на "Г.-2002" ЕООД /л.91/, като същата е връчена и на Е.Х. но този вътрешно-организационен акт не е относимо доказателство, което да се противопостави на факта на настъпилата трудово злопулука.

В подкрепа на защитната теза на дружеството – жалбоподател са представените 6 броя писмени обяснения /л.81 и сл./ на служители в дружеството - жалбоподател, които ведно с показанията на свидетелката Р.В., сочат единствено за конкретно отношение на наетото лице /запознато със заповедта/ към организацията на трудовия процес в "Г.-2002" ЕООД. Те се отнасят за други обекти на фирмата (павилиони за продажба на вестници и списания) и нямат връзка с обслужвания от Е.Х. обект.

Важно е да се отчита субективното отношение на работещото лице към изпълняваната от него трудова функция. За някои наети лица отиването на работа достъчно по-рано за да се организира работното място и работния процес носят спокойствие и удовлетворение, а ако за други не е така, то отношенията биха могли да се пренесат на плоскостта на дисциплинарната отговорност.

Важно в процесния случай е, че Е.Х. обичайно е отивала до работното си място преди 6.00 часа. До този извод съдът достига като съобрази оформената подписка /удостоверение/ на 12 /дванадесет/ различни лица, които са имали непосредствени възприятие за навиците на пострадалата.

Същата ежедневно е започвала работа сутрин в 06:00 ч. и е работила до 14:00 ч. през деня, а според писмените обяснения на П.Г.П. - продавач в павилион „Лафка", намиращ се между хранителен магазин „Бор-Чвор", сградата на Община Първомай и павилиона, в който работи пострадалата Е.Х.Х., пострадалата е отваряла павилиона между 05:30 ч. - 06:00 ч. и лично е получавала вестниците от доставчика.

"Трудова злополука", предвид дефиницията на чл. 55 от КСО е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт, т. е. фактическият състав на трудовата злополука е със следните компоненти: 1/трябва да е налице увреждане на здравето- накърняване на телесния интегритет или функциите на организма, като това увреждане трябва да е настъпило внезапно, неочаквано, в резултат на непредвидено външно вредоносно въздействие; 2/ трябва да е налице функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, т. е. увреждането на здравето да е настъпило" през време и във връзка или по повод на извършваната работа";

3/увреждането трябва да е причинило точно определен резултат-неработоспособност или смърт; 4/трябва да е налице причинно-следствена връзка между увреждането и неблагоприятния резултат; 5/трябва да е настъпило увреждане на здравето на лице, осигурено за този риск.