Решение № 555 от 06.07.2018, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 555 гр.

Кюстендил,06.07.2018 год.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година, в състав :

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№

663/2003 год.,за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството по делото е при усл.на § 2,ал.1 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.278 ГПК/отм/ и чл.286 и чл.289 ГПК/отм/ Р.С.А.,ЕГН ********** *** предявила против М. ЕВГЕНЕВ С.,ЕГН ********** ***, иск за делба на недвижим имот и движими вещи.

С влязло в сила решение по делото от

26.04.2004 год. делбата е допусната между страните при равни права по отношение на дворно място с площ от 1000.00-хиляда кв.метра,находящ се извън регулацията на с.Грамаждано,Кюст.област в махала „Лещарска“,ведно с построените в този имот самостоятелен обект,представляващ масивна жилищна сграда и лятна кухня,както и намиращите се в дворното място паянтово жилище и 3-три броя навеси,при съседи на дворното място-път,река и земеделски имоти,както и по отношение на електрическа пералня-обикновена-марка „Рига“,електрически радиатор,електрожен,крик за кола и една желязна туба от 20-двадесет литра.

С решение на КОС от 13.06.2005 год. по в.гр.д.№ 777/2004 год.КОС първоинстанционното решение относно два броя навеси,находящи се извън регулацията на с.Грамаждано,махала „Решетарска“,в земеделски имот до горепосоменото място е отменено и същите не са допуснати до делба.

Производството е във втора фаза на делбата.

КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Бракът между съделителите е прекратен с влязло в сила на 30.05.2001 год.решение на КРС /л.2-5/ по гр.д.№ 1717/2000 г.КРС и от същото се установява,че на ответникът е предоставено упражняване на родителските права на малолетната му тогава дъщеря-свидетелката Е.М.С.,както и ползването на семейното жилище,представляващо делбения недвижим имот,изключая стая,ползвана тогава от пълнолетната му друга дъщеря.Съгласно показанията на посочената свидетелка /протокола от с.з. на 19.05.2017 год.-л.147 и от 27.06.2018 год.-л.232/ ответникът от 2000 г. ползва първия етаж от къщата.Съгласно експ.зние вх.№ 500/05.01.2018 год./л.190-191/,изп.от в.л. М.Н. движимите вещи възлизат на обща стойност от 150.00-сто и петдесет лева,предложен е вариант за реално разпределение,съгласно който в дял първи на стойност 100.00-сто лева е включен само електрожена, а всички останали дижими вещи в дял втори,при което получилият дял първи следва да доплати на дял втори сумата от 25.00-двадесет и пет лева.

В първото по делото заседание ,след допускане на делбата ищцата прави искане /срвн. протокола от о.с.з на 28.10.2005 год.-листа 50-52/за осъждане на ответника да й заплати сумата от 6000.00-шест хиляди лева, представляваща обезщетение за това че същата е била лишена от ползването на имота за времето от първи май 1997 год. до датата на съдебното заседание,от която 100.00-сто лева обезщетение за дворното място месечно , а остатъка за жилището.

С молбата се представя нотариална покана /л.47/,с която ищцата е поканила ответника да му заплаща обезщетение,за това че е лишена от ползването,считано от 01.05.1997 год.,а видно от нотариалното удостоверяване е че същата е получена от ответника лично на 25.10.2004 год.Вещото лице арх.Анна Алексиева в експ.з-ние вх.№ 536/01.12.2005 год./л.70-77/ заключава,че месечната пазарна наемна цена в периода 01.05.1997 год.-28.10.2005 год.за незастроената част от дворното място възлиза на сумата от 20.00 лв., за всеки един от етажите-25.48 лв.,за паянтовото жилище-6.00 лв.,лятната кухня-1.30 лв. и навеса-0.90 лв. месечно.Според експ.з-ние вх.№ 65/10.02.2006 год./л.80-82/,изп.от в.л. инж.Б.Г. наемната цена за периода 01.11.2004 год.-28.10.2005 год. е идентична с посочената в експ.з-ние на арх.Алексиева,като в това заключене вещото лице оценява претендираните от ответника подобрения в първият жилищен етаж на сумата от 356.00 лв.Видно от експ.з-ние с вх.№ № 10543/19.12.2007 год./л.109-112/,изп.от в.л. инж.Б.Г.,пазарната стойност на делбения недвижим имот е сумата от 29118.00 лв.,а същото вещо лице в експ.з-ние вх.№ 22484/28.09.2017 год./л.160-168/ дава заключение за пазарна стойност от 28 660.00 лв,както и това,че вторият етаж от двуетажната къща не отговаря на изискванията за жилище по смисъла на ЗУТ,но би могло да се приведе в съотвествие чрез преустройство при спазване изискванията на ЗУТ.От експ.з-ние вх.№ 28478/04.12.2017 год./л.183-185/ на същото вещо лице се установява,че за извършване на преустройстото на вторият етаж ,ще е необходима сума от 1662.00 лв.,представляваща около 12.5 % от стойността на етажа.За преустройството на вторият етаж има одобрен инвестиционен проект/л.200-224/.

Искане за сметки е предявил и ответникът /л.60-61/,да бъде осъдена ответницата да му заплати стойността на сторени от него подобрения в процесния имот,извършени след влизане в сила на решението, с което бракът между страните е прекратен,изразяващи се в закупуване на цимент,лепило –теракол и теракотни плочки и поставянето им в банята,находяща се на първия етаж от къщата,извършено 2002 год.,за което е платено 300.00 лв. за материали,при стойност на труда от 150.00 лв.,за закупуване и поставяне на душ батерия на стойност 40.00 лв.в банята на първия етаж през 2002 г.;избиване през 2002 г. на отвор между кухнята и хола в жилищната сграда във вид на свод,за което е вложил материали,закупени от него-вар,пясък и цимент,при стойност на материалите от 30.00 лв. ,а на труда-50.00 лв.,зазиждане през 2002 г. на отвор за врата,от която се излиза от кухната към терасата,за което са вложени закупени от него материали-варов разтвор на стойност 30.00 лв.и на труд от 50.00 лв.Вещото лице инж.Г. в цитираното по-горе експ.заключение вх.№ 65/10.02.2006 год./л.80-82/дава оценка от 356.00 лв. за извършените от ответника претендирани подобрения.

В предвидения процесуален срок ответникът е направил искане за възлагане на делбения недвижим имот на него.Показанията на св.Е.С. установяват това,че след прекрятяване на брака и понастоящем ответникът живее в къщата,като ползва само първият етаж от нея.Видно от писмо вх.№ 2719/29.01.2018 год. от съдия по вписванията при КРС ответникът не притежава други недвижими имоти.

От фактическата обстановка се налагат следните правни изводи.

По реалната поделяемост на имотите

Съдът счита,че по отношение на движимите вещи следва да одобри като окончателен проекта за разделителен протокол,съобщен на страните в с.з. на 04.07.2018 год.При този вариант всеки съделител получава реален дял ,като получилият първи ще доплати минимална сума на получилият втори.След влизане в сила на настоящото решение страните ще бъдат призовани в открито съдебно заседание за теглене на жребии относно движимите вещи.Поради неизясняване на делото от фактическа страна досежно реалната поделяемост на процесните недвижими имоти производството по делото по отношение на тях ще се възобнови за назначаване на експертиза.

ПО

ИСКАНИЯТА ЗА СМЕТКИ

Съдът счита,че няма пречка с настоящото решение да се произнесе по искането за сметки.

По искането на ищцата.

С прекратяване на брака между страните недвижимият имот,придобит в режим на СИО е трансформиран в обикновена съсобственост при равни права между страните. Съгласно чл.

31 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато съсобствената вещ се ползва само от един или от част от съсобствениците, неползващият съсобственик има право на основание чл.

31, ал. 2 ЗС да получи обезщетение според притежавания от него обем права от деня на писменото поискване. Според ТР 7/2012 г. на ВКС, ОСГК писменото поискване по чл.

31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата.

Волеизявлението следва да бъде изразено в писмена форма /нотариална покана, телеграма, писмо и др./ и да съдържа изрично искане за заплащане на обезщетение. Документът, съдържащ волеизявлението за обезщетение трябва да бъде получен от съсобственика, който ползва имота. От момента на получаването му ползващият съсобственик дължи обезщетение, както и изпада в забава при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

По делото претенцията на ищцата е за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за времето от първи май на 1997 год. до 28.10.2005 год.,датата на съдебното заседание в което е предявена и приета претенцията,поради което на същата съдът дава квалификация по чл.31,ал.2 ГПК.Представена е като доказателство нотариална покана,получена от ответника на 25.10.2004 год.,от която именно дата същият дължи обезщетение и е в забава.За периода от 01.05.1997 год. до 25.10.2004 год. искането на ищцата за заплащане на обезщетение е напълно неоснователно.Съгласно показанията на св.Е.С. ответникът е ползвал само и изключително първия жилищен етаж от двуетажната сграда.Няма данни и доказателства за това ответникът да е ползвал сам и дворното място,да е пречил на ищцата да ползва жилищната площ,или дворното място със съществуващото застрояване,респ.след получаване на нотариалната покана да е дал възможност на ищцата същата да ползва първия жилищен етаж съобразно правата й.При горното и доколкото правата на страните в процеса са равни ответникът дължи за посочения период половината от следващото се обезщетение само за ползването на първия жилищния етаж.Съгласно приетото като обективно и неоспорено от страните експ.з-ниевх.№ 65/10.02.2006 год. на в.л. инж.Б.Г. дължимото обезщетение за ползването на първият жилищен етаж за посоченият период възлиза на сумата от 214.00-двеста и четиранадесет лева,от която ответникът дължи половината-т.е сумата от 107.00 лв,за която ще се уважи ,а за разликата до пълния предявен размер за сумата от 6000.00-шест хиляди лева претенцията ще се отхвърли.Съобразно уважената /1.78 %/ и отхвърлена /98.22 %/ част от тази претенция съдът ще присъди на ищцата и ответникът разноските, сторени във връзка с нея.Ищцата е заплатила за лицата от тройната експертиза по закл.вх.№ 536/01.12.2005 год. сумата от 180.00-сто и осемдесет лева,като в задачата на същите е било да отговорят на три въпроса,единият от които е свързан с наемната цена.При това положение съдът приема,че заплатеното конкретно по претенцията на ищцата по чл.31,ал.2 ЗС е сумата от 60.00 лв.,като същата е заплатила отново във връзка с тази претенция и сумата от 20.00-двадесет лева за възнаграждение на в.л. инж.Б.Г. по експ.з-ние вх.№ 65/10.02.2006 год.,за което ответникът е заплатил сумата от 40.00 лв.,но за отговор на два въпроса, при което съдът приема че конкретно платеното от ответника относно наемната цена е сумата от 20.00-двадесет лева.От приетите за разноски по тази претенция на ищцата в размер на 80.00 лв. на същата съобразно уважената част се следва присъждането на сумата от 1.42 лв., а на ответника съобразно отхвърлената част-сумата от 19.64 лв.По горната претенция се дължи държавна такса в размер на 4% върху пълният й размер,или сумата от 240.00 лв.,при което и съобразно изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати д.т. от 4.27 лв., а ищцата разликата до 240.00 лв., а именно сумата от 235.73 лв.

По претенцията на ответникът

Ответникът предявява претенция за осъждане на ответницата да му заплати размера на сторените подобрения в първия етаж от къщата.Тази претенция ,с оглед обстоятелствата на които се основава,съдът квалифицира по чл.30,ал.3 ЗС,тъй като се претендира извършване на подобрения в съсобствения имот,при което платилият строителните работи,имащи характер на подобрения,може да претендира от другият съсобственик част от разноските равна на притежавания дял от съсобствеността.Съобразно показанията на свидетелката Е.С. ответникът е този,който е живял в първият жилищен етаж,по отношение на който се претендират сумите,а горните обсъдени в съвкупност с експ.з-ние вх.№ 65/10.02.2006 год. на инж.Г. обуслявят извода на съда,че претендираните дейностти са извършени и стойността им възлиза на сумата от 356.00-триста и петдесет и шест лева, при което претенцията е основателна за половината,т.е за сумата от 178.00 лв.,за която ще се уважи, а за разликата до пълният предявен размер за сумата от 650.00 лв. ще се отхвърли като неоснователен.По тази претенция съобразно платеното за разноски-сумата от 20.00 лв. по цитираното експ.з-ние на ответникът се дължат от ищцата 27.38 % /уважената част/,или конкретно сумата от 5.47 лв.По отношение на дължимата д.т. по горната претенция-сумата от 50.00 лв.,от същата ищцата ще бъде осъдена да заплати по сметките на съда сумата от 13.69 лв., а разликата от 36.31 лв.-ответникът.