Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 39 от 23.06.2025, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Търговско дело 65/2024
Вид
Решение № 39
Подписан
23.06.2025
Състав
БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493а, ал. 1, изр.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.15 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Търговище, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. П. при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. А.ИЕВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П. Търговско дело № 20243500900065 по описа за 2024 година

Иск с правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.

Производството по делото е образувано по искова молба на М. С. Г., ЕГН: **********, с адрес в с. Давидово, ул. „Христо Ботев“ № 27; Р. М. С., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на М. С. Г., ЕГН:

********** и А. М. С., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на М. С. Г., ЕГН: **********, всички действащи чрез пълномощника си адвокат Н. Н. Д. и адвокат Г. Г. Р., със съдебен адрес в гр. София, пл. „********“ № ***, сграда „Перформ Бизнес Център“, етаж № ****, гр. ******, п. к.*****, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 250 000 лв. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК: 121076907, ул. „Стефан Караджа” № 2, гр. София, п. к. 1000.

Претендират се обезщетения от ответника, в качеството му на застраховател на причинителя на ПТП, случило се на 11.07.2024 година.

В исковата молба се твърди, че на 11.07.2024г., около 12:50 часа, на път ПП-14, км. 184 + 350, настъпва ПТП между л.а. марка „Мерцедес“, модел „ГПЕ - 3500 4 матик“ с per. № СВ 2901 XT, управляван от Д. П. А., и л.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с per. № Т 8094 АМ, управляван от И.

О. И., който се движи с прикрепено ремарке марка „Таурус“, модел „Х2“, с peг. № Т 2050 ЕВ. Лекият автомобил „Мерцедес“, модел „ГПЕ - 3500 4 матик“ с peг. № СВ 2901 XT, управляван от Д. П. А., се е движил с несъобразена скорост, напуснал лентата си за движение и навлязъл в лентата за насрещно движение, удря челно движещия се там л.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с per. № Т 8094 АМ. В този автомобил е пътувал С. Р. Й., който в 1 следствие на удара е получил множество и тежки телесни увреждания, несъвместими с живота. Пострадалият е починал от уврежданията си на 18.07.2024 г. Първата ищцата е фактическа съпруга на починалия, а другите двама са негови деца. Твърдят, че изключително тежко преживява смъртта на техния съпруг и баща. Връзката им е била изключително силна, изпълнена с обич, уважение и взаимна привързаност. С. и М. са имали спокоен живот, обсипвани с любов от семейството си. След смъртта на С., М. поела всички грижи за общите им деца, като до този момент тя получавала изключителна подкрепа от съпруга си. След смъртта на С., М. се променила, сринала се психически, загубила апетит, получавала периодични депресивни епизоди, изпадала в меланхолични настроения. Трудно се адаптирала към новия си начин на живот без най-голямата опора. Чувствала се несигурна в бъдещето, загубила интерес за общуване, трудно се концентрирала, станала сприхава и избухлива.

Р. и А. губят своя баща, с когото са имали много силна връзка. Той бил човека на когото разчитали, който полагал големи и ежедневни грижи. Баща им бил спокоен, добронамерен и грижовен. Инцидента ги лишил от възможността да имат здраво и пълноценно семейство, на което са се радвали до този момент.

Твърди се, че водачът причинил ПТП е бил застрахован при ответника, поради което е предявен пряк иск против застрахователя, в това му качество. С писмена претенция, заявена на 25.07.2024 година тримата са е отправили искане до застрахователя да им заплати обезщетение, но такова не е изплатено. По изложените основания, ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки от тях обезщетение за причинените им неимуществи вреди от загубата на техния съпруг и баща, в размер на по 250 000 лв., като се претендира и лихви за забава, от датата на депозиране на претенцията пред застрахователя.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове както по основание, така и по размер.

Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача Д.А., с твърдението, че се касае за случайно събитие. Отклонението от траекторията на движение е причинено от непредвидимо за водача и непредотвратимо от него обстоятелство. Оспорва се и механизма на настъпване на пътно- транспортното произшествие, причинно следствената връзка, която се твърди, между уврежданията, получени от пострадалия и настъпилата смърт. В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. В тази връзка се твърди, че е пътувал без поставен предпазен колан.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищците, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания.

В частност се заявява, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Непоставен предпазен колан сам по себе си не е 2 съпричиняващ фактор, т.е. не е достатъчно само да бъде констатирано нарушение от страна на пострадалия, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, а е необходимо то да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.

В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника. С отговора не са навеждат нови обстоятелства и не се правят нови искания.

По искане на ответника е конституирано трето лице помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД. Изразеното становище е, че вината за настъпилото ПТП е именно на водача на лекия автомобил Д.А., а произшествието е настъпило по описания в исковата молба механизъм.

Поддържа се възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия, както и възраженията относно размера на претендираните обезщетения.

Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:

Предявеният по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ иск е допустим. Предявените от ищците искове са за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на техен близък, пострадал при ПТП. Депозирали пред застрахователя претенция по реда на чл. 380 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Доброволно спорът със застрахователят не е уреден, при което за тях е налице правен интерес от предявяването на иск за заплащане на обезщетение, ведно със законната лихва от датата на уведомяването.

Фактите по делото са следните:

На 11.07.2024 година около 12.55 часа на път ПП I-4, километър 184+350 Варна-София, в близост до разклона за с. Ястребино, общ. Антоново е настъпило ПТП, при което е пострадал С. Р. Й.. Твърденията са, че ищцата е негова фактическа съпруга, а другите двама са негови деца.

За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 73/11.07.2024 г., издаден от РУ - Търговище. Съгласно разпоредбата на чл. 179 от ГПК, официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Когато местопроизшествието е посетено от съставителя, протоколът като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат 3 опровергани с други доказателства. В този смисъл са разясненията в решение № 71 от 16.08.2017 год. по т.д. № 60343 по описа за 2016 на II г.о. на ВКС.

За установяване механизма на пътното произшествие, беше назначена автотехническа експертиза. От експертизата се установява следното:

На 11.07.2024 година около 12.55 часа на път ПП I-4, километър 184+350 Варна-София, в близост до разклона за с. Ястребино, общ. Антоново е настъпило ПТП. Лек автомобил марка „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“, с рег. № СВ 2901 ХТ, управляван от Д. П. А. се движи посока София-Варна, със скорост около 105.8 км/ч. В същото време в обратна посока се движи лек автомобил марка „Мерцедес Спринтер“, с рег. № Т 8094 АМ, управляван от И. О. И., със скорост около 95.94 км/ч. В този автомобил е пътувал С. Й.. Лекият автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“ се е движил в зона с прав участък, непосредствено преди лек десен завой. Автомобилът навлиза в лентата за насрещно движение с около 0.4-0.5 метра от разделителната линия за движение. В този момент другият автомобил „Мерцедес Спринтер“, се е намирал на около 13-14 метра от мястото на удара. В резултат на това навлизане е настъпил челен кос удар в лявата за водача на автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“ лента за движение, т.е. в насрещната лента. В следствие на удара автомобил „Мерцедес Спринтер“, се преобръщана на дясно и продължава движението сина дясната страна, при линейно преместване напред и леко на ляво. Водачът на този автомобил не е имал техническа възможност да избегне удара, тъй като автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“ е навлязъл в неговата опасна зона за спиране. Техническата причина за настъпване на ПТП е навлизането на лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“, в насрещната лента за движение, в която се е движил другият автомобил. Пътното платно на мястото на удара е двупосочно, състои се от сух едрозърнест асфалт, като няма неравности или запрашавания, като от техническа гледна точка произшествието не е настъпило в следствие на неравности и увреждания на пътното платно. Максимално разрешената скорост в участъка и за двете посоки е 90 км/ч. При скоростта, с която се е движил лекият автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“- 105-106 км/ч, водачът е имал техническа възможност, при правилно боравене с органите за управление /волан/, да запази движението в собствената лента, без да навлиза в насрещната и да предотврати удара. Водачът на лекият автомобил „Мерцедес Спринтер“, не е имал техническа възможност да предотврати удара, и е бил поставен в ситуация на безизходно положение на неизбежен удар.

В автомобил „Мерцедес Спринтер“ е пътувал С. Й.. При това произшествие е получил множество увреждания, които в последствие са довели до неговата смърт. Уврежданията получени от пострадалия, се установяват от вещото лице-съдебен лекар, което подробно изяснява не само вида на уврежданията, но и механизма на настъпването им. Съгласно разясненията на вещото лице, пострадалият при удара е получил тежка черепно-мозъчна травма, травма на гръдния кош и гръбначния стълб, травма 4 на крайниците и повърхностни охлузни рани. Причината за смъртта на пострадалия е съчетаните мозъчни и белодробни травми, довели до масивна двустранна гнойна контузионна бронхопневмония и остра сърдено-съдова и дихателна недостатъчност. Причините за смъртта са в пряко следствие от ПТП. След постъпване в лечебното заведение, на пострадалия е оказана високоспециализирана медицинска помощ, съответстваща на правилата на добрата клинична практика. При установените повреди по автомобилите и начинът на осъществяването им, както и факта, че пострадалият е пътувал в предната част на автомобила, травмите ще настъпят и при правилно поставен предпазен колан.

Ищците основават претенцията си с твърдението, че първата от тях е живяла на семейни начала с пострадалия, като от това съжителство са родени децата им Р. и А.- другите двама ищци. За установяване на тези отношения, бяха събрани гласни доказателства, доколкото писмени доказателства удостоверяващ отношенията на родство, няма. От приложените преписи от актовете за раждане на децата Р. С. и А. С. е видно, че техния баща е неизвестен. Събраните в тази насока доказателства са преди всичко показанията на свидетелите М. К., С. П., С. А. и С. А.. Съдът кредитира изцяло показанията им, независимо от това, че последните трима- П., А. и А. са близки роднини на ищците. Показанията им са последователни и относно личните отношения между ищците и пострадалия могат да бъдат съпоставени само с показанията незаинтересования свидетел М. К., а неговите показания напълно подкрепят тези, на заинтересованите свидетели. От друга страна, показанията на тези свидетели, относно преживените психически страдания от ищците напълно кореспондират със заключението на психологическата експертиза. Свидетелите излагат свои лични наблюдения и впечатления относно отношенията в семейството, а не пресъздават разказ на пострадалите, при което съдът не намира основания да ги изключи като доказателства по делото. Показанията на свидетелите установяват, че ищцата М. Г. и пострадалия С. Й. са установили съпружески отношение когато били непълнолетни и това била причината да не сключат граждански брак. Въпреки това живеели заедно, заедно се грижили за семейството си, за прехраната си.