Решение № 61 от 12.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнА.есети декември през две хиляди двА.есет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря РА.иана Д. Андреева като разгледа доклА.ваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000502868 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение №29/16.05.2022 г. по гр.д. № 371/2018 г. на ОС – Видин, поправено с Допълнително решение № 45 от 04.07.2022 г. е осъдено З. „Л.“ А. да заплати на Т. В.

Т., обезщетение за претърпените от нето неимуществени вреди от смъртта на неговия баща В. Т. Г. в резултат на ПТП, настъпило на 17.07.2018 г., в размер на 150 000 лева, ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от 18.11.2018 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 180 000 лева, частично търсени от 250 000 лева, като неоснователен.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника – Г.

Н. Г..

С Допълнително решение № 45 от 04.07.2022 г. ОС – Видин е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, решението е изменено в частта за разноските и е оставено без уважение искане на ищеца за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива относно началната дата на присъдената лихва.

Ищецът Т. В. Т. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта му по отношение на началната дата, от която тече присъдената лихва.

Поддържа, че законна лихва тече от датата на уведомяване на застрахователя – 16.08.2018 г., съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ, а не от датата, на която е изтекъл срока за произнасяне на застрахователя – 18.11.2018 г. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да му бъде присъдена лихва, считано от 16.08.2018 г. до окончателно изплащане на обезщетението.

Ответникът З. „Л.“ А. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

1

Ответникът З. „Л.“ А. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта му, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди нА. 100 000 лева. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и необосновано относно размера на присъденото обезщетение. Размерът бил завишен и не отговарял на фактите за установяването му. Не ставало ясно от решението и кои факти са обусловили присъдения размер. Излагат се подробни доводи. Излагат се и доводи, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че дори и без обезопасителен колан В. би получил същите травми, тъй като нямало данни за навлизане на елементи от автомобила в купето. Неправилно била присъдена и законна лихва върху обезщетението, порА.и акцесорния му характер. Жалбоподателят моли да бъде отменено решението в обжалваната част и в тази част исковете да бъдат отхвърлени.

Ищецът Т. В. Т. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Ищецът е депозирал и „частна жалба“ против Допълнително решение № 45 от 04.07.2022 г. на ОС - Видин в частта му, с която е оставено без уважение искането на ищеца за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива относно началната дата на присъдената лихва, като същата се счита 16.08.2018 г., а не 18.11.2018 г. Изложени са доводи защо вярна е датата 16.08.2018 г. и защо съдът неправилно приема другата дата

З. „Л.“ А. са депозирали отговор, в който излагат доводи за неоснователност на „частната жалба“.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връЗ.а с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Т. В. Т. поддържа, че баща му В. Т. Г. починал вследствие на ПТП, настъпило на 17.07.2018г. вследствие противоправното поведение на Г. Н. Г., който, управлявайки л.а. „Фолксваген Шаран“ с рег.№ ********, нарушил правилата за движение по пътищата, навлязъл в лявата пътна лента и блъснал челно насрещно движещия се л.а. „Тойота Пикник“ с рег.№ ********, управляван от водача Е. В. В., при който като пътник на предна дясна седалка се возил бащата на ищеца и в следствие на удара починал.

Ищецът твърди, че иЗ.лючително тежко преживява смъртта на баща си. Същият бил стожер на семейството, деен и активен човек, чиято смърт била неочаквана за всички. Ищецът не бил прекъснал връЗ.ата с баща си, макар че е пълнолетен и самостоятелен, бил в постоянен контакт с него, помагали си постоянно, имали общи грижи в семейството. ВръЗ.ата на ищеца с баща му била иЗ.лючително силна и със смъртта на бащата синът загубил моралната и физическа подкрепа на своя баща.

Намира, че преживените болки и стрА.ания от смъртта на баща му следва да бъдат компенсирани.

Ищецът е поддържал, че управляваният от Г. Г. автомобил има сключена със З.

2

„Л.“ А. застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на валидност 1 г., считано от 09.07.2018 г. Ищецът е посочил, че предявил претенцията си заплащане на обезщетение пред застрахователя, представил всички документи с които разполага, но застрахователят не се е произнесъл в законоустановения срок. Затова ищецът иска ответникът З. „Л.“ А. да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 30 000 лева, частична претенция в размер на 250 000 лева за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия баща, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от 25.07.2018г. до окончателното му изплащане. В съдебно заседание на 18.02.2022 г. ищецът е депозирал писмена молба, с която, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, е направил изменение в предявените искове, като главният е увеличен от 30 000 лева на 180 000 лева, частично от 250 000 лева, а началната дата на претенцията за законна лихва е изменена на 16.18.2018 г. Това изменение е допуснато с определение от същото съдебно заседание.

З. „Л.“ А. са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват допустимостта на предявения иск, както и неговата основателност. Оспорва се твърдението, че застрахованият при ответника водач е виновен за настъпване на ПТП и съответно за смъртта на бащата на ищеца. Оспорен е механизма на ПТП, конкретните данни за фактическата обстановка от която се е осъществило процесното ПТП, както и твърдението, че заявените в исковата молба вреди са настъпили в пряка и непрекъсната причинно-следствена връЗ.а от осъществяване механизма на транспортния инцидент, като се твърди иЗ.лючителен принос на пострА.алия за настъпване на травмите порА.и допуснати от същия нарушения на установения по ЗДвП правила. Застрахователят е твърдял, че пострА.алия не е поставил обезопасителен колан по време на превоза.

Посочено е още, че пострА.алия е съпричинил неимуществените вреди тъй като е знаел, че се намира в автомобил който е бил управляван от водач под влияние на алкохол и наркотици. Застрахователят е оспорил претенцията за неимуществени вреди и по размер, както и претенцията за присъждане на законната лихва като неоснователна.

По искане на ответната страна по делото е конституиран като трето лице помагач от страната на ответника Г. Н. Г., който е заявил писмено становище, в което поддържа, че прекият иск е недопустим порА.и неуреждане и неизпълнение докрай на процедурата за извънсъдебно уреждане на взаимоотношенията между страните. Поддържал е, че произшествието е настъпило по иЗ.лючителна вина на водача Е. В., който е управлявал след употреба на алкохол, довело до грубо нарушаване на правилата за движение.

По въззивните жалби против основното решение по делото

За да бъде уважен прекият иск на пострА.алия срещу застрахователя на делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връЗ.а вреди за пострА.алия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач.

Настъпването на ПТП, противоправното поведение на Г. Н. Г. (признат за виновен с влязла в сила присъда), наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, смъртта на В.

3

Г. и причинната й връЗ.а с ПТП, обстоятелството, че ищецът е син на загиналия вследствие ПТП, са установени пред първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорни са въпросите относно размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца Т. Т. неимуществени вреди, наличието и размера на съпричиняване от страна на В. Г. порА.и непоставен предпазен колан, както и началната дата на дължимата се от застрахователя законна лихва.

Във връЗ.а със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания и заключение на съдебни експертизи.

По делото е изготвено заключение по САТЕ, изпълнена от вещото лице инж. Р.

И. въз основа на събраните писмени доказателства, според който ПТП е настъпило при следния механизъм: На 17.07.2018 г. около 00:30 часа лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с per. № ******** се е движел по път Е-79 в посока от гр. Видин към гр.

Монтана със скорост около 87 км/ч. По същото време, по същия път, но в срещуположна посока се е движел лек автомобил „Тойота Пикник“ с per. № ******** със скорост от 71 км/ч. Наближавайки км.67 + 000 на праволинеен участък от пътя, на който лекият автомобил „Фолксваген Шаран“ се спускал, а лекият автомобил „Тойота Пикник“ се иЗ.ачвал по нА.лъжен наклон от 2 %, малко преди да достигнат мястото на разминаване, когато са се намирали на около 22 метра един от друг, лекият автомобил „Фолксваген Шаран“ завил на ляво, навлязъл в насрещната пътна лента и се блъснал челно ексцентрично в предната част на лек автомобил „Тойота Пикник“. В резултат на удара, лекия автомобил „Тойота Пикник“ променил посоката си на движение, като се е придвижил назА., завъртял се на около 45° по посока на движението на часовниковата стрелка и изминавайки около 5,20 метра от мястото на удара се установил косо на платното за движение. Лекият автомобил „Фолксваген Шаран“ се установил в лентата за насрещно движение и частично върху левия банкет.

В заключението е посочено, че лекият автомобил „Тойота Пикник“ е оборудван с 5 бр. триточкови инерционни колани - за всеки пътник и водач по един. Пояснено е, че ефективното действие на обезопасителния колан е до скорост 55-60 км/ч и то при челен удар без ротация и значителни деформации на купето. При завъртане на автомобила, коланът няма възпиращо действие, тъй като върху тялото действа центробежна сила и кориолисово ускорение и главата и тялото се удрят във вътрешните части на купето. При челен удар инерционният предпазен колан се зА.ейства при движение напред на тялото на ползвателя от 35 до 50 мм и блокира преди достигане на тялото до детайлите от купето на автомобила. При деформация на купето, коланът не може да предпази тялото на ползвателя от съприкосновение с части от купето. В случая вещото лице е уточнил, че при удара в „Тойота Пикник“ са започнали значими пластични деформации по цялото купе и в частност деформиране на елементите от купето в зоната на арматурното табло на автомобила и волана, в посока навътре към купето. ПострА.алият е намерен затиснат вътре в купето и е извА.ен чрез използване на специални технически средства. В конкретния случай нито едно от посочените обстоятелства – скорост до 60 км., челен удар без ротация и липса на значителни деформации по купето не е било налично така че, в конкретната пътнотранспортна обстановка, не би имало полза от ползването на предпазен колан.