Решение № 332 от 30.07.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. ХАСКОВО, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р. В. Н. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500496 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №69/13.III.2024 г. постановено по гражданско дело №600/2022 г. Районен съд-Димитровград осъжда „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК 040638060 гр.София, ***, да заплати на Н. С. Д. от ***, ЕГН ********** сумата в размер на 6 000,00 лева–обезщетение за неимуществени вреди – застрахователно обезщетение за настъпило на 07.01.2022 г. в *** ПТП, ведно със законната лихва от 13.05.2022 г. до окончателното й плащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 25 000 лева за неимуществени вреди отхвърля като неоснователен.

С решението се осъжда „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК 040638060 гр.София, ****, да заплати на Н. С. Д. от ***, ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 308,38 лева.

Обстоятелства по въззива

Недоволна от постановеното решение е останала Н. С. Д.,която го обжалва като неправилно и незаконосъобразно в неговата отхвърлителна част,като се иска неговата отмяна и уважаване на осъдителната претенция за 1 изплащане на обезщетение в размер от 25 000 лева.

Представен е отговор от дружеството,с което се посочва,че въззивната жалба била бланкетна и не сочела конкретни доводи относно заявената негова неправилност и незаконосъобразност,поради което следвало същата да се остави без уважение.

Евентуално се излагат доводи,че въззивната жалба е неоснователно по същество,а самото обжалвано решение било правилно,обосновано и законосъобразно.Присъденото обезщетение от 6 000 лева изцяло репарирало претърпените неимуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие,като в тази насока съдът съобразил всички релевантни факти и относими законови правила.

Съобразно изложеното се иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Правни съображения

Въззивницата е надлежно активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение,предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера.

Рамките на въззивното производство са очертани от изложеното във въззивната жалба.В тази насока оплакванията,макар и бланкетни, са изцяло относно неправилност на съдебния акт като приложение на закона и като обоснованост в насока на размера на присъденото обезщетение.Същите въвеждат и годен предмет на въззивна проверка.Не се излагат доводи относно валидността и допустимостта на решението. Пороци в подобна насока не установи при служебната проверка по чл.269 от ГПК и въззивната инстанция.

Пред първата инстанция е установена фактическа обстановка съобразно изискванията на производствените правила,която обвързва страните и въззивния съд,като спорно е тълкуването на релевантните обстоятелства и правните им последици,касателно приложението на чл.52 от ЗЗД относно размера на присъденото от съда обезщетение.. Пред настоящата инстанция не се приеха нови доказателства.Между страните по делото няма спор относно установените факти.

Обект на въззивната жалба и на представените отговори е единствено присъдения размер на обезщетение на пострадалото лице от 6000 лв.Също няма спор между страните относно характера на претърпените от ищеца болки и страдания,подлежащи на репарация.Именно това е и предметът на въззивната проверка-доколко същите обосновават присъдения размер или се следват в пълния им предявен такъв от 25 000 лв.Извън обхвата на въззивното производство остават наведените пред първата инстанция възражения относно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и липсата на противоправно поведение на водача,предвизвикал ПТП.

Представените доказателства в хода на производството извеждат неоснователност на предявената въззивна жалба.

От същите несъмнено се налага извода,че е настъпило пътнотранспортно произшествие на 07.01.2022 г. в ***, около 19,30 ч., като при управление на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ** водачът Г. С.Г. при наличие на пешеходна пътека тип „Зебра“ М, сигнализирана с пътен знак Д 17 не пропуска пресичащите по пешеходната пътека пешеходци от ляво на дясно и 2 реализира ПТП с тях. Единия от пострадалите пешеходци е ищцата - Н. С. Д..

Водачът е допуснал нарушение на чл. 119, ал.1 ЗДвП, съгласно който при приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжни да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

В следствие на извършеното нарушение на ЗдвП водачът причинил на ищцата увреждания, които са причинили трайно -за повече от 30 дни затруднение в движението на десния крак, по смисъла на чл.129 НК.

В резултат на това нарушение ищцата е получила кръвонасядания по двете крака; травматичен оток в областта на лявото (дясното съгласно уточнението в с.з) коляно с ограничение в свиването.

- МРТ данни за: Ставен излив. Скъсване на вътрешна колатерална връзка. Участъци на костно мозъчен оток във външния бедрени и тибиален кондил. Оток в около ставните меки тъкани. Травматичните увреждания в лявата коленна става са причинили трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на левия крак, по смисъла на чл.129 НК. Останалите увреждания са причинили страдание, без разстройство на здравето.Травмите се разполагат в областта на двата крака. На десния крак по външната му повърхност, а на левия крак по вътрешната повърхност на коляното и бедрото.Механизма на причиняване и причинно-следствена връзка: касае се за блъскане на пешеходец от движещ се автомобил. В момента на блъскането пострадалата е била обърната с дясната си страна към автомобила, като едновременно с това е правила крачка, което е позволило и контакт с левия крак по вътрешната повърхност на коляното и бедрото.

Продължителността на възстановителния период е около 4-6 месеца за физически труд и около 2-3 месеца за нефизически труд.

Вещото лице по приетата експертиза допълва пред съда,че затруднението се отнася за десния крак, а не за левия. Вътрешната колатерална връзка е кръстна връзка от вътрешната страна на коляното, която след покой може да се възстановява. Не е задължителна операция. Това оправдава срок от два месеца за обездвижване и затруднение, но след това пък обяснява и възстановяването и това, че няма проблеми след това с ходенето.

Да се счита, че е възстановена на сто процента. Пострадалата била лице, което не упражнява физически труд и при нея срока се изчерпвал в рамките на дватри месеца. Независимо, че ударът е от външния край от вътрешния край се получавало разкъсването, защото коляното се измествало. Като се натиснело отвън коляното, то се огъвало и връзката се разпъвала.

Правилно РС-Димитровград е съобразил вида и характера на настъпилите неимуществени вреди, възрастта на пострадалата пешеходка – непълнолетна към датата на произшествието, интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, вкл. пострадалата не е можела да сгъва крака, който е бил обездвижен – ортеза с метални шини, не можела да стъпва на крака си, същата е била травмирана, вкл. и емоционално, била е стресирана, трудно заспивала, имала нужда от помощ за тоалета, която е била оказвана от нейната майка. С ортезата е била около месец. Била е водена до и вземана от училище.Следва да се съобрази и че на практика е настъпило пълно възстановяване на здравето на ищцата,като същата е търпяла последиците за около 2 месеца.След този период няма данни за създаване на пречки в ежедневието на самата ищца,породени от установената травма..

3

Правилно съдът е изложил мотиви,че принципно осъществяването на физиотерапия би ускорило възстановителния процеса, но че всичко зависи от конкретния случай,както че няма данни по делото за това, такава да е била предписана на пострадалата, респ. същата въпреки предписанието да не я изпълнява.

При определяне на размера на обезщетението правилно първата инстанция е съобразила нормата на чл.52 от ЗЗД и е определила обезщетението за неимуществени вреди в съгласие с нормите на справедливостта и в съгласие с изведеното в тази насока от Постановление № 4/23.ХII.1968 г. на Пленума на ВС.Преценката на РС-Димитровград в конкретния случай е извършена съобразно всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства.Адеквантно са ценени тежестта на претърпените телесни увреждания, интензитета на свързаните с това болки и страдания, вида и характера на увреждането, периода на възстановяване, отражението, което увреждането е дало върху ежедневието на пострадалата .Предвид изведеното относно характера на търпените неимуществени вреди същите не се характеризират с особена интензивност,нито са оказали съществено влияние в ежедневието на пострадалата,не са създали и особени пречки за изпълнение на обичайните й задължения и функции,нито са създали особени форми на дискомфорт,които да обосноват обезщетение от пълният предявен размер от 25 000 лева.Същият очевидно е твърде завишен. Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и придължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалия въззивният съд намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД адекватното и пълно обезщетение възлиза на 6 000 лв. каквото е приел и РС-Димитровград.Този размер на обезщетението изпълнява изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай ,явява се съразмерен относимо действително установените вреди, претърпени от пострадалото лице и съставлява точно мерило за оценка на действителната му загуба.

Тези вреди следва да се репарират от ответника, застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил към времето на деликта,предизвикал настъпилото ПТП.Като застраховател по това правоотношение ответното дружество е пасивно легитимирана страна по претенцията на пострадалите лица,предвид правото им да се упражни пряк иск за понесените вреди и след осъществяване на хипотезата на чл.380 от КЗ,тъй-като процесния деликт в хипотезата за активна застраховка съставлява застрахователно събитие по покрит риск.

Ето защо е налично субективното право на ищеца и въззивник по настоящото дело за обезщетение за претърпените от него имуществени вреди до размер от 6 000 лева.

Съобразно изложеното,съдът намира за изцяло правилни и законосъобразни изложените мотиви в атакуваното решение на Районен съдХарманли,които са точен отговор на надлежно изведените по делото релевантни факти и адекватно приложение на относимия закон.Ето защо съдът препраща на основание чл.272 от ГПК към тях,като следва да потвърди и самото решение.

Предвид на горното изложените във въззивната жалба доводи са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Ще следва на съобразно изхода от делото въззивникът да заплати сумата 4 от 2 100 лева разноски за адвокат на дружеството съобразно защитавания интерес и предвид разпоредбата на чл.7 ал.II т.3 ат наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,които не са прекомерни съобразно правната и фактическа сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК и чл.280 ал. III т.1, от ГПК, Окръжен съд-Хасково

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №69/13. III.2024 г. постановено по гражданско дело №600/2022 г. на Районен съд-Димитровград.

ОСЪЖДА Н. С. Д. от ****, ЕГН ********** да заплати 2 100 лева разноски пред въззивния съд за процесуално представителство на ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК 040638060 гр.София, ****

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5