Решение № 287 от 16.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100510735 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 8.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 56785/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, ЗД „Б.И.” АД- гр. София /ЕИК *******/ е осъдено да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД- гр. София /ЕИК *******/ „по предявените искове с правно основание чл. 432, ал.1 вр. чл.380 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД“ сумата 732.68 лева- заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди на лек автомобил марка „Тойота РАВ 4” с peг.№ *******, настъпили в следствие на ПТП, реализирано на 14.02.2017 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- 01.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, и сумата 209.02 лева- мораторна лихва върху главницата за периода от 30.09.2018 г. до 30.09.2021 г., като искът за мораторна лихва е отхвърлен като неоснователен за горницата до пълния предявен размер от 223.28 лева или за сумата 14.26 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът ЗД „Б.И.” АД е осъден да заплати на ищеца „Дженерали Застраховане” АД сумата 394.03 лева- разноски по делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Дженерали Застраховане” АД е осъден да заплати на ответника ЗД „Б.И.” АД сумата 4.18 лева- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Б.И.” АД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Дженерали застраховане” АД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

1

С влязло в сила разпореждане от 23.01.2023 г. /потвърдено от САС/ въззивното производство е прекратено в частта, в която предмет на разглеждане е въззивната жалба на ответника срещу решението по иска по чл.86 ЗЗД, поради което и акцесорният иск за сумата 209.02 лв. не е предмет на настоящото въззивно решение.

Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ /според посоченото по- горе искът по чл.86 ЗЗД не е предмет на въззивното производство/.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо- в обжалваната част. Неправилно посочената от СРС квалификация на иска- като пряк иск по чл.432 КЗ, не рефлектира върху допустимостта на обжалваното решение.

Доколкото ищецът- в качеството на застраховател по имуществена застраховка на увредения автомобил, е заплатил на сервиза, отремонтирал същия, дължимото застрахователно обезщетение, касае се в случая за реализация на регресно право, а не на пряко право на увредения да търси от застраховалия гражданската отговорност на делинквента застрахователно обезщетение.

Предявеният от „Дженерали застраховане” АД осъдителен иск по чл.411 КЗ е основателен.

Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „каско” възниква в момента, в който е удовлетворил застрахования и оттогава вземането му става изискуемо. В настоящия случай регресното право на ищеца- застраховател по имуществена застраховка „каско”, е упражнено срещу застрахователя по риска „гражданска отговорност” на делинквента.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента /чл.411 КЗ/ е обусловено от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и направени от застрахователя разноски за определяне размера на застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно поведение; и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между делинквента и ответника.

В случая осъществяването на горепосочените правопораждащи факти, касаещи възникването на деликтната отговорност, е установено по делото, което обосновава извод за доказаност на иска по основание.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства: двустранен констативен протокол за ПТП, представляващ част от образувана при ищеца преписка по щета; опис на щетите по претенция № 210232676; свидетелски показания на участвалия в ПТП водач на увредения автомобил Юл. Ю. и експертно заключение на авто-техническа експертиза, преценени съвкупно, се установяват механизма на ПТП и причиняване на вредите вследствие виновното и противоправно 2 поведение на застраховано при ответника лице, респ. наличието на причинноследствена връзка между такова поведение и настъпилите за застрахованото при ищеца лице вреди. Изплатеното от застрахователя- ищец застрахователно обезщетение от 2 500.02 лв., видно от приложено по делото преводно нареждане, в което е отразено плащане на сумата по процесната щета към автосервиз „К.А.“ ООД /отремонтирал увредения лек автомобил „Тойота Рав 4“/ на 4.05.2017 г., покрива действителните вреди, понесени от застрахованото лице, и предвид настъпилата съобразно чл.411 КЗ суброгация, подлежат на възстановяване в претендирания по делото размер.

Неоснователно е направеното в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК възражение на ответника, поддържано като довод и във въззивната жалба, основано на твърдения, че застрахованото при ищеца МПС- л.а.“Тойота Рав 4“, се е движило в нарушение на разпоредбите на ЗДвП- чл.25 и чл.37, като ПТП е настъпило единствено по вина на неговия водач, евентуално при налично съпричиняване на вредоносния резултат. Не е опроверган от страна на ответника описаният в цитираните документи механизъм на ПТП, настъпило на ул.“Щросмайер“ в гр. София, според който: на път с двупосочно движение с по две ленти за движение в едно направление и обща ширина 14 м, л.а. джип „Тойота Рав 4“ навлиза в кръстовището отдясно наляво от второстепенна улица за извършване маневра ляв завой и е пропуснат от другите МПС в дясното платно на главната ул.„Й. Щросмайер“, като когато навлиза в лявото платно е ударен /със страничен плъзгащ удар/ в предна лява част от движещия се отляво надясно в платното за насрещно движение л.а.„Фолксваген Пасат“. Според доказателствата л.а.“Тойота Рав 4“ е бил пропуснат да премине напречно от колоната от спрели в двете ленти на двулентов път /в едно направление/ автомобили, изчакващи пред спусната бариера на жп- прелез, за да завие наляво, като при навлизане наляво в пътното платно реализирал процесното ПТП с насрещно движещия се по него л.а.

„Фолксваген Пасат“. Преди реализиране на ПТП водачът на л.а.„Фолксваген Пасат“, в опит да заобиколи колоната от чакащи на жп- прелеза автомобили навлязъл в лентата за насрещно движение, с което е създал предпоставки за реализиране на процесното ПТП. При така установения механизъм на произшествието виновен за настъпването му е водачът на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *******, чието поведение е било неправомерно- предприел е неразрешена маневра с навлизане в лентата за насрещно движение. Тъй като приложеният по делото двустранен констативен протокол е подписан от двамата участвали в ПТП водачи без възражения и забележки, дадените от св. Ф. Гогурев свидетелски показания, представящи различна от отразената в протокола фактическа обстановка, касаеща неговите местоположение и поведение на пътя, в случая не могат да бъдат съобразени, за разлика от показанията на св. Ю., които са житейски логични и кореспондират на отразената в протокола фактическа обстановка.

По делото не е доказано, при принадлежаща на ответника доказателствена тежест, да е извършено нарушение на правилата за движение от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил, не е установено управлението и движението на увредения автомобил да не е било съобразено с фактори, посочени в чл.25 ЗДвП, както и в чл.37 ЗДвП. Тъй като в посочената лента за насрещно движение, където е настъпило ПТП, би могло да има само правомерно движещи се автомобили отдясно, но не и отляво, поведението на водача на л.а.„Тойота Рав 4“ е било правомерно, за разлика от поведението на водача на л.а.„Фолксваген Пасат“, което е било неправомерно, поради което и не може да бъде обоснован извод както за вина на първия, така и за съпричиняване на вредоносния резултат. Няма основание за приемането и на извод, че водачът на увредения автомобил е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на ПТП, както и че е могъл да го предотврати, за да избегне причиняване на вредоносния резултат.

3

При това положение за доказаните в настоящото производство вреди правилно е присъдено регресно обезщетение в претендирания от суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател размер.

Относно размера на вредите е изслушана авто- техническа експертиза по делото, според чието експертно заключение, прието като неоспорено от страните, действителната им стойност възлиза на 2 580 лв. Тъй като част от претендираното от ищеца регресно обезщетение- в размер на 1 767.34 лв., е било заплатено от ответника преди завеждане на делото /обстоятелство, за което не се спори между страните/, сумата 732.68 лв., съответна на останалата част от заплатеното на застрахованото лице и претендирано по настоящото дело застрахователно обезщетение, правилно е присъдена с обжалваното решение. Така определеното обезщетение отговаря на изискванията на чл.499, ал.2 КЗ и не надвишава действителната стойност на причинените при процесното ПТП вреди /определена по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие/. Следователно искът по чл.411 КЗ се явява основателен и доказан за процесната сума, която правилно е присъдена като регресно обезщетение на ищеца, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното й изплащане.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции и неоснователност на релевираните във въззивната жалба на ответника доводи, първоинстанционното решение, което е правилно в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.

При този изход на въззивното производство на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 8.08.2022 г., постановено по гр. дело № 56785/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, в обжалваната част, в която ЗД „Б.И.” АД- гр. София /ЕИК *******/ е осъдено да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД- гр. София /ЕИК *******/ на основание чл.411 КЗ сумата 732.68 лева- дължим остатък от регресно застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил „Тойота РАВ 4” с peг.№ *******, настъпили вследствие реализирано на 14.02.2017 г. в гр. София ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 1.10.2021 г., до окончателното й изплащане, а също и в частта относно съразмерно присъдените на „Дженерали застраховане” АД разноски по чл.78, ал.1 ГПК, платими от ЗД „Б.И.” АД.

Разпечатката съдържа 36 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f5aeb39-5606-4d11-a426-dbbe40ab717b