Решение № 376 от 05.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Пазарджик, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Д.а Въззивно гражданско дело № 20265200500403 по описа за 2026 година

С Решение № 69 постановено на 19.02.2026г. по гр.дело № 679 по описа на Районен съд Пещера за 2025г. е отхвърлен предявения от В. Ф. М., с ЕГН:**********, и Ф. В. М., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 109 от ЗС, с който да се осъди А. Д. К. с ЕГН:**********, да премахне септична яма, изградена между имоти с идентификатори *** и *** по КККР на гр.

Батак / посочена на л. 21 от делото/ като неоснователен.

Присъдени са разноски.

Недоволни от решението са останали ищците, които чрез процесуалния си представител - адв. В. П.

–ПАК излагат съображения за неговата неправилност. Твърдят, че неправилно, в противоречие на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че ищците не са доказали, че със съоръжението на ответника им се „ пречи „ спокойно да упражняват правото си на собственост. Посочват, че от заключението на съдебно1 техническа експертизата се установило, че септичната яма е с размери 4.16 х 3.65 м и дълбочина 2 м. Същата била покрита с бетонна плоча с дебелина 0,14 м, като тази яма била изградена със суха зидария.

Съгласно чл. 87 от ЗУТ. изгребните ями задължително трябвало да са водоплътни. Използването на суха зидария превръщало съоръжението в дренаж, който инфилтрирал отпадни води директно в техните имоти.

Липсата на миризма на повърхността, която се ценяла от съда само от точка 4 на експертното заключение, била от посещението на вещото лице през месец януари 2026 г. Вещото лице било заявило, че не е усетило миризма, но как е през лятото, то не можело да знае.

Въззивниците твърдят, че през лятото миризмата била нетърпима, защото се излъчвала от почвата. На следващо място, твърдят, че първоинстанционният съд тотално бил пренебрегнал и казаното в точка 2 от експертизата, че имотът на ответника е разположен на скат над имотите на ищците. Вилата на В. М. се намирала по-ниско от септичната яма, а самият водопровод бил по-ниско от ямата, така целия обем отпадни води се насочвал към основите на вилната сграда на В. М. и имота на Ф. М., което създавало постоянен риск от преовлажняване и подравяне на конструкцията, представлявало непрекъснат процес на подпочвено напояване с фекални води, което застрашавало конструктивната цялост на вилната сграда и чистотата на питейната вода. В този контекст липсата на „повърхностна миризма" била ирелевантна, а всъщност такава имало постоянно през топлите месеци от годината, тъй като увреждащото действие се случвало под повърхността на терена, засягайки пряко законни интереси на двама ищци. Твърди се, че съдът бил игнорирал факта, че те не са длъжни да търпят просмукване на отпадни води в собствените си имоти, независимо дали те миришат в конкретния момент на огледа, тъй като под земята се намирало активно огнище на зараза и влага. Твърди се също така, че съоръжението било разположено на самата имотна граница (0 метра отстояние). При законов минимум от 3 метра, разполагането на пропусклива яма на границата на имотите 2 на В. и Ф. М.и представлявало принудителен „филтър“ за фекалните води на ответника. Твърди се, че разстоянието от ямата до водопровода било едва 12.40 метра, като водопроводът бил разположен значително по-ниско от нея. Това създавало непосредствена опасност от бактериологично замърсяване на питейната вода, чрез инфилтрация, което било най-тежката форма на пречене и заплаха за здравето. Съдът не бил отчел, че преченето може да бъде и потенциално или скрито (подпочвено), когато обектът е изграден в грубо нарушение на санитарните и строителни правила, застрашавайки здравето и целостта на съседния имот.

Искането е обжалваното решение като неправилно да бъде отменено, а въззивната инстанция реши спора по същество и уважи предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си - адв. Д.-К. оспорва изложените твърдения във въззивната жалба за неправилност на решението. Посочва, че решението е правилно, обосновано, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия материален закон. Искането е решението като правилно да бъде потвърдено. Посочва, че всъщност с въззивната жалба се прави опит да се въведат за първи път нови фактически твърдения, въпреки настъпилата преклузия за това. Ответникът твърди, че по делото не са установени каквито и да било пречки, които септичната яма създава за пълноценното ползване на имота от ищците, и настоящият процес се явявал класически пример за злоупотреба с право, тъй като имал за самоцел влошаването на положението на ответника, създаването на прекомерни трудности за ползването на неговия имот, съпроводени с големи разходи, без да бъде ясно дали въобще е възможно да бъде изградена септична яма на друго място. Искането е решението като правилно да бъде потвърдено.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и 3 изложените от страните съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт, установи следното :

Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС.

Ищците твърдят, че в техните имоти ответникът е изградил септична яма, с което им пречи да упражняват правото си на собственост. Миризмата от септичната яма била непоносима, а също така създавала опасност за здравето им и на техните близки.

Септичната яма не отговаряла на санитарно-хигиенните норми, нито на изискванията на ЗУТ относно нейното изграждане и местоположение.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че част от собствената му септична яма попада в имота на ищеца.

Твърди, обаче че ищецът е знаел за изграждането й, както и твърди, че септичната яма не създава неудобства на ищеца да упражнява правото си на собственост.

В мотивите на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел следното :

Процесната септична яма е разположена основно в имота на В.

М. в имот с идентификатор *** и само ъгълче в имот *** / без установена собственост /. Ямата е покрита с плоча, и има мъх отгоре. Към момента на изграждане на ямата – 2009г. мястото е било общинско и ситуирана на 12 метра от водопровода на ищеца, тоест не е в непосредствена близост до жилищната сграда.

Съдът е приел, че липсват данни, от които да се направи извод, че въпреки това разстояние е възможно водите от септичната яма да окажат въздействие върху водопровода на ищците. Съдът е приел, че с действията си ответникът не ограничава правата на ищците, тъй като не се е доказало неоснователно, пряко или косвено, въздействие върху имотите им, както и появата на лоша миризма, засягане на водопровода, или друго действие в дворното място в степен, пречеща 4 да бъде използвано пълноценно. Само по себе си строителството законно или незаконно не може да бъде основание да се приеме, че представлява неоснователно въздействие. Дори един строеж да е законен, то той също би могъл при определени условия пряко или косвено да води до неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост ограничавайки пълноценното ползване на вещта. В тази връзка, в тежест на ищците е да изложат конкретни факти и обстоятелства за това в какво точно се изразява неоснователното въздействие, посегателство или вредно отражение, тоест, не е достатъчно само да се констатира един строеж за незаконен, но и следва да се посочи точно по какъв начин този строеж влияе и въздейства неблагоприятно върху обекта на правото на собственост, смущавайки нормалното му упражняване от страна на ищеца. Неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна административна санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия/ строеж, реконструкция и др./, а от това дали обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищците. Като дори и да се приеме, че един строеж е изграден без строително разрешение или друго предвидено в закона разрешение, но в съответствие с установените в благоустройствените закони, строителни правила и норми, не се счита че незаконният строеж създава пречки на собственика на съседния имот. Цитирайки и съдебна практика, първоинстанционният съд е приел,че искът е неоснователен.

Решението е неправилно.

Вещото лице по допусната от съда СТЕ е категорично в заключението си, че цялата септична яма попада в имота на ищеца с идентификатор ***. На место има ажурна ограда от метални колове и метална мрежа , и цялата яма попада извън оградата на ответника, изцяло в имота на ответника. Септичната яма е 5 изградена от суха зидария с дълбочина около 2м., с размери 4,16 на 3,65 м., покрита с бетонова плоча с дебелина 0,14 м. Плочата е обрасла с мъх. Тази септична яма не е отразена в действащия план на курорта язовир Батак от 1980г.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК с иска по чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, като двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже че върху собствения му имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие както и, че това създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот поголеми от обикновените (чл. 50 от ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

По несъмнен начин се установи по делото, че септична яма ,ползвана и обслужваща имот на ответника попада в имота на ищеца.

Собственикът на имота не е длъжен да търпи каквото и да е действие, което ограничава правото му на собственост върху имота, тъй като то е абсолютно и неограничено право, както е посочено и в цитираното тълкувателно решение, включително навлизане в имота, без негово съгласие и от лице, което няма право на достъп до имота.

Изграждането на септична яма в имота / пък макар и придобит от ищеца след изграждане на септичната яма/ в нарушение на строителните правила и норми, а именно чл. 47,ал.2 от ЗУТ не дава право на ответника да ползва септичната яма в този чужд имот.

Съобразно даденото задължително тълкуване на закона в 6 цитираното тълкувателно решение, в което са посочени примерно действия, при които естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Настоящият съдебен състав приема, че несъмнено такива са и процесните действия на ответника извършени в имота на ищеца, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Освен това същите действия са в нарушение на строителни и санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Именно такова действие е изградената септична яма, изцяло попадаща в имота на ищеца, без да има съответно съгласие на собственика, доколкото правото на собственост е абсолютно, неограничено и задължава всички трети лица да се въздържат от действия в чуждия имот, а собственикът не е длъжен да търпи каквито и да е действия на трети лица в имота си, без да имат право на това. Както се посочи и по – горе, безспорно се установи, че септичната яма е изградена в нарушение на закона, не само на предвиденото от закона отстояние от чуждия имот, а в самия имот на ищеца, поради което за ищеца не съществува каквато и да било правно основание да търпи такова въздействие върху собствения си имот. Ето защо и само на това основание, и без да обсъжда вредните последици от изграждането на септичната яма в имота на ищеца, те са съобразени от законодателя при разписване на правната норма, че септичните ями следва да бъдат изградени на отстояние най-малко на 3 метра от съседния имот, предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи. По аргумент на изложеното, искът на Ф. М. се явява неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционният съд. Не се установи септичната яма да е изградена в имота на този ищец, както и не се 7 установи въздействие от нея върху правото му на собственост.

Разпечатката съдържа 35 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f5aa1c1-c9a6-4315-b006-d1964dd09e2b