Решение № 1750 от 03.12.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1750 гр. Русе, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520106151 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС, както и иск за отмяна на нотариален акт, като правна последица от уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Ищците Е. Н. Д. и В. Д. твърдят, че са дъщери и законни наследници на Н. С. Д., починал на 13.11.2014 г. Приживе баща им притежавал правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. Русе, ЕКНМ 63427, представляващ лозе в местността "*****" с площ от 1.220, шеста категория, парцел № 45 от масив № 15 съставляващ имот № 015045 по картата на землището при граници и съседи: имот № 015046 на Община Русе, кад. № 000024 полски път, имот № 015044 на Община Русе, имот № 015051 на Община Русе, имот № 015050 на Община Русе, на основание влязло в сила Решение на поземлената комисия в гр. Русе № 204/10.05.1995 г. по чл. 14, ал. 1 т. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ по наследство от Е. В. Д.. За този имот той се бил снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по закона за собствеността и ползването на земеделски земи от 06.05.1998 г., № 199, том XIII, дело № 3540/1998 г. по описа на нотариус при РРС, с който на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК и чл. 34а от ЗСПЗЗ.

След възстановяване на собствеността върху имота на баща им през 1995 г., първоначално той, а след неговата смърт ищците, владели имота като собственици, непрекъснато и необезпокоявано, като никой не им бил оспорвал собствеността или владението. През годините манифестирали собствеността си пред трети лица, водили преговори за продажба на имота, заплащали данъците, посещавали го редовно, грижили се за него, почиствали го от 1 храсти, трасирали го два пъти.

През 2024 г., ищците случайно разбрали от потенциален купувач на имота, че друго лице се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост по давност за техния имот. Това много ги изненадало, понеже през годините не им е правило впечатление някой друг да стопанисва или ползва този имот. Между посещенията им на имота не забелязвали никаква разлика. Той бил силно обрасъл с храсти, дървета и друга растителност.

След смъртта на баща им, те декларирали имота в Данъчната служба при Община Русе, Дирекция МДТ на 25.03.2015 г., след което заплащали данъците за същия.

През 2015 г. трасирали имота, за което с издаден Протокол № 09-11-152/09.11.2015 г. за трасиране, означаване и координиране на граници на поземлен имот *** по кадастралната карта на град Русе, м.

"********", общ. Русе.

Междувременно, ищците взели решение да продадат наследствените си имоти, включително процесния.

През 2022 г. трасирали отново имота, понеже бил силно обрасъл с дървета и красти и същевременно активно търсили купувач, за което бил издаден Протокол от 02.09.2022 г. за трасиране, означаване и координиране на граници на поземлен имот *** по кадастралната карта на град Русе, м.

"********", общ. Русе.

През 2022 г. се обърнали към агенция за недвижими имоти, като го обявили официално за продан. В тази връзка сключили Договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 10.10.2022 г., гр. Русе с Агенция за недвижими имоти „Вашият имот" ЕООД, с ЕИК 205268100, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ***, вх. 2, ет. 1, ап.2, представлявана от Е. П., като изпълнител, от друга страна, с предмет на договора: Агенция за недвижими имоти „Вашият имот" ЕООД да извърши проучване на пазара на недвижими имоти. Във връзка с продажбата ищците се снабдили със скица на имота № 15-1155816/05.10.2022 г. и с Удостоверение за данъчна оценка с изх. №6806008280 от 10.10.2022 г., издадено от Община – Русе, Дирекция МДТ.

През годините, никой не бил оспорвал правото им на собственост, не бил демонстрирал владение върху този техен наследствен недвижим имот.

Ответникът никога не бил предявявал претенции относно имота. Не бил демонстрирал намерение да го ползва, още по-малко да го владее като собствен.

Считат, че ответникът не е придобил правото на собственост по давност, понеже не е владял процесния имот явно, спокойно, необезпокоявано, непрекъснато и с намерение за своене, за период от десет години и неправомерно се бил снабдил с констативен акт за собственост на основание обстоятелствена проверка без да са налице предпоставките за това.

Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са съсобственици с 2 равни права, всяка от тях по 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, общ. Русе. обл.

Русе, одобрени със 3аповед РД-18-91/15.12.2007 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 05.10.2022г., с адрес на поземления имот: град Русе, община Русе, област Русе, местност „********", с площ от 1197 кв. метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгл. пар. 4 ПЗРЗСПЗЗ/, категория на земята: 6. Предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 015045, при съседи: ***;

***;

***; ***;

***, с данъчната оценка 18 942.50 лева, както и да бъде осъден ответникът, да предаде владението върху процесния недвижим имот, на ищците. Искат на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен Констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение от 19.10.2023 г., № 137, том III, рег. № 5748, дело № 459/2023 г., по описа на нотариус Л. Ш., с per. № 624, при РРС, и вписан в Служба по вписванията в вх. рег. № 12670, акт № 27, том 34, дело № 6969, по описа на СВ – Русе. Претендират разноските по делото.

Със становище от 01.07.2025 г. и в съдебно заседание, ищците поясняват и допълват исковата си молба на основание чл. 143, ал. 2 от ГПК, като твърдят, че имотът до 2023 г. не е бил ограден и в него не са били правени никакви подобрения, не е бил активно стопанисван. През цялото време същия бил силно обрасъл с храсти и растителност. Такова било състоянието на имота и към 2015 г., и към 2022 г., което наложило да потърсят геодезист за трасиране на имота. При трасирането му не е имало чуждо присъствие под каквато и да било форма. Ищците констатирали чуждо присъствие в имота едва през 2024 г.

В отговора на исковата молба ответникът П. Л. К. излага доводи за неоснователност на претенциите. Твърди, че е собственик по давностно владение на процесния имот, а именно – имот с идентификатор № ***. Живее постоянно от 1994 г. в друг, съседен имот с идентификатор *** , който от 1985 г. е бил собственост на майката на П. К. и семейството им заживяло там. Там бил и постоянният му адрес и до сега – гр. Русе, местност ******** № 37. Изключение по отношение на живеенето му в този имот бил само периодът в който ответникът бил в казармата, като от 1994 г. досега заживеел постоянно и трайно в имот с идентификатор № ***.

П. К. стопанисвал като собственик и съседния имот в местността – процесния имот с идентификатор № ***. Твърди, че се грижи за него като негов собствен имот, владее и поддържа още от 1994 г. В началото, през 1994 г., имотът бил занемарен и запустял, с избуяла растителност, ползвал се частично и като сметище от недобросъвестни съседи от цялата местност, което нарушавало комфорта на ответника и по отношение на ползването на 3 имот с идентификатор ***. Поради тази причина през 1994 г. П. К. започнал да се грижи и за имот с идентификатор № ***, като полагал грижи и го владял и стопанисвал през всичките тези около 30 години до настоящия момент. През тези 30 години никой друг, освен него не бил владял и стопанисвал имота и не бил имал претенции по отношение на собствеността му. През тези години, ответникът демонстрирал пред всички хора, че този имот е негов. Според него ищците не са владели процесния имот, не са полагали грижи за него, дори не го били посещавали, тъй като и двете ищци трайно живеели в чужбина.

Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищците Е. Н. Д. и В. Д., са придобили в наследство от своя баща Н. С. Д., починал на 13.11.2014 г. при равни права, недвижим имот, представляващ лозе в местността "*****" с площ от 1.220 дка, шеста категория, парцел № 45 от масив № 15, съставляващ имот № 015045 по картата на землището при граници и съседи: имот № 015046 на Община Русе, кад. № 000024 полски път, имот № 015044 на Община Русе, имот № 015051 на Община Русе, имот № 015050 на Община Русе, който бил възстановен на техния баща по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и издадено решение на Поземлена комисия гр. Русе № 204 от 10.05.1995 г., за което наследодателят на ищците се бил снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по закона за собствеността и ползването на земеделски земи № 199 от 06.05.1998 г., том XIII, дело № 3540/1998 г. по описа на нотариус при РРС.

С Констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 137 от 19.10.2023 г., том III, рег. № 5748, дело № 459/2023 г., по описа на нотариус Л. Ш., с рег. № 624, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 12670 от 19.10.2023 г., акт № 27, том 34, дело № 6969, ДВР 12351, на основание Постановление от 18.10.2023 г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 459/2023 г. на нотариус Л. Ш. и на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, ответникът П. Л. К. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, с адрес на поземления имот: гр. Русе, местност „********", с площ от 1197 кв.м., номер по предходен план 015045, който имот е идентичен с придобития по наследство от двете ищци.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че майката на ответника П. К. е собственик съседен на процесния имот от 1985 г.

По делото са разпитани четирима свидетели за установяване 4 твърденията на ищците. Свидетелите Я. Н. Н. и И. В. И. установяват, че през 2015 г. и 2022 г. са извършвали трасиране на процесния имот по възлагане на ищците, за което обстоятелство са представени по делото и протоколи за трасиране, означаване и координиране. Свидетелят Я. Н. помни, че ищцата Е.

Д. лично го е придружила до имота. Свидетелката Е. С. П. установява, че познава ищците, тъй като те й възложили продажбата на процесния имот през 2022 г., за което по делото е приложен и писмен договор от 10.10.2022 г.

Имотът не бил оглеждан от свидетелката, а от нейния съпруг, от когото знаела, че става дума, за парцел, който не бил ограден, не се поддържал и в него имало храсти и растителност. Свидетелката обявила имота в националния сайт за недвижими имот, не е водила клиенти на място, а само получила запитвания по телефона. Свидетелката З. Л. С. се познавала от много години с ищците и когато се връщали от чужбина, където работели, заедно с тях посещавала въпросното място, което всеки път било много запустяло, имало израсли дървета и трева, трудно се преминавало в пръстта и не било оградено. Помни, че през 2015 г. и 2016 г. със сигурност са посещавали имота, а за последно ходила с тях в имота преди 5 години. Когато посещавали мястото не виждали никой друг и никой не бил почиствал или обработвал имота.

Разпитани на страната на ответника са свидетелите - М. М. Б., Г. К. С. и Г. Ю. А., които изнасят данни, че ответникът се грижел за имота, почиствал го, косял тревата и подрязвал дърветата. Свидетелите М. Б. и Гюлхаят Алиева, които живеят заедно в съден имот, както и други техни съседи паркирали автомобилите си в този имот повече от 20 години на сянка под дърветата.