Акт № 86 от 16.03.2021, съд
- Дело
- 774/2020
- Подписан
- 16.03.2021
- В сила
- 16.03.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 431, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 16, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 16, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 298, ал. 3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 86 гр. В. Т. , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Евгений Пачиков
Лилия Ненова като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20204100500774 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
С Решение № 260089 от 13.08.2020 г. по гр.дело № 2032/2019 г. В. районен съд е приел за установено, че Г. А. Г. и Г. И. И. дължат в условията на солидарност на „Банка ДСК“ ЕАД сумите 7 205,02 лв. - просрочена главница, 225,98 лв. - договорна лихва за периода от 03.09.2018 г. до 19.12.2018 г., 6,36 лв. - лихвена надбавка за периода 03.09.2018 г. до 19.12.2018 г., със законна лихва от 20.12.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3917/2019 г. на ВТРС, като е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата претенция за сумите 104,82 лв. - такса управление, 71,06 лв. - дължими застраховки, 120 лв. - разходи при изискуем кредит. С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските като е осъдил Г. А. Г. и Г. И. И. да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД разноски за исковото производство в размер на 881,21 лв. и разноски за заповедното производство в размер на 204,67 лв., а „Банка ДСК“ ЕАД да заплати на Г. А. Г. и Г. И. И. разноски по делото в размер на 94,25 лв.
С обща въззивна жалба Г. А. Г. и Г. И. И., чрез пълномощника си – адвокат Ж. Д. от АК- Хасково, атакуват решението в частта, с която исковата претенция на „Банка ДСК“ ЕАД срещу тях е уважена, както и в частта за възложените в тяхна тежест разноски. В жалбата се развиват доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Заема се становище, че не са били налице основанията за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, както и че същата не е надлежно съобщена на жалбоподателя Г. към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Сочи се, че е налице несъответствие относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост, доколкото представената по делото покана-уведомление до Г. с изявление, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем, е от дата 03.10.2018 г., а в извлечението от банковите книги за дата на предсрочната изискуемост е посочено 19.12.2018 г. Изтъква се, че дори да се приеме за вярно твърдението на банката, че кредитът е обслужван редовно до месец август 2018 г., няма как 1 да е настъпило основанието за обявяване на предсрочна изискуемост през месец октомври 2018 г. преди 90 дни в забава на плащанията. По отношение на представената покана-уведомление се оспорва същата да е надлежно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК предвид липсата на данни за извършена справка за адресна регистрация и месторабота на Г.. Допълва се, че кореспонденцията между банката и Г. се е осъществявала по електронна поща, поради което банката е можело да уведоми същия и по този начин. С тези доводи и съображения се моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Банка ДСК“ ЕАД, чрез юрисконсулт Г. П., в който се заема становище за неоснователност на жалбата и се моли за оставянето ú без уважение. Подчертава се, че липсват изисквания по отношение на документа и начина на връчването му, с който кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем, като в случая банката била избрала това да стане чрез частен съдебен изпълнител. Уведомлението било изпратено на регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника и надлежно връчено чрез залепване на основание чл. 47 от ГПК при спазване на всички изисквания на закона. Сочи се практика на ВКС и се заема становище, че в случая банката е предприела всички необходими действия по уведомяване на длъжника, възлагайки на ЧСИ връчването на документите, като неосъществяването на фактическо връчване според страната се дължи на бездействието на длъжника, който в нарушение на чл. 99 от Закона за гражданската регистрация не е заявил промяна на настоящия си адрес. Допълнително се подчертава, че видно от справка ГРАО от 23.08.2019 г. длъжникът има постоянен и настоящ адрес в България. Във връзка с възражението във въззивната жалба, че банката е посочила два различни момента на настъпване на предсрочната изискуемост се прави позоваване на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като се сочи, че датата на превръщане на кредита в предсрочно изискуем е 19.12.2018 г.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателите се представляват от адвокат Д., която поддържа въззивната жалба. Прави анализ на събраните по делото доказателства, като обобщава, че по отношение на жалбоподателя Г. не е настъпила предсрочна изискуемост поради недостигане на изявлението на банката до него. Изтъква, че след изявлението на банката жалбоподателят е продължил да погасява задълженията си по сключения договор, като нито към датата на приключване на производството пред районният съд, нито към датата на устните състезания пред въззивната инстанция, са налице три неплатени последователни вноски с настъпил падеж. Подновява искането за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт П., който поддържа подадения отговор на въззивна жалба и моли за оставянето на жалбата без уважение. Претендира присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В предоставения на страните срок за писмени защити са постъпили такива от жалбоподателя Г. и от ответника по жалба. В писмената си защита жалбоподателят развива подробни съображения, защо счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Възразява, че банката не е следвало да удържа такса по преводите в еврова валута, както и че просрочието от 107 дни на сумата 1,10 лв. се дължи на по-късното осчетоводяване от страна на банката на постъпилите суми, като сочи, че до юли месец 2019 г. са правени вноски по кредита.
В писмената си защита ответникът по жалба акцентира, че по отношение на жалбоподателя Г. е изпълнена хипотезата на чл. 47, ал. 1, изр. последно от ГПК, с оглед на което възражението, че е можело длъжникът бъде уведомен по електронна поща, счита за несъстоятелно и ирелевантно. В допълнение изтъква, че удържаните такси са в съответствие с тарифата на банката, с която длъжниците е трябвало и е можело да се запознаят.
По делото е постъпила и писмена защита от жалбоподателя Г., чрез адвокат Д., подадена след предоставения от съда срок.
2
В. окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес и е насочена срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След извършена по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка, съдът намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно изцяло и допустимо в атакуваните части. Това обуславя възможността за произнасяне по неговата правилност в обжалваната част и в тази насока въззивната инстанция в настоящия си състав счита следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени по реда на чл.
422 от ГПК установителни искове на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Г. А. Г. и Г. И. И. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът претендира да се признае със сила на пресъдено нещо вземането му от ответниците по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, включващо 7 205,02 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 20.12.2018 г., до окончателното изплащане, договорна лихва за периода от 03.09.2018 г. до 19.12.2018 г. в размер на 225,98 лв., лихвена надбавка за забава за периода от 03.09.2018 г. до 19.12.2018 г. в размер на 6,36 лв., такса управление в размер на 104,82 лв., застраховки в размер на 71,06 лв., разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.01.2004 г. между страните е сключен договор за кредит за сумата 12 800 лв. със срок на издължаване 240 месеца, като с допълнително споразумение от 16.07.2013 г. кредитът бил преструктуриран. Посочено е, че поради непогасяване на месечните вноски, дължими за м. септември, октомври и ноември 2018 г., на основание т. 21.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, неразделна част от допълнителното споразумение, банката упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, което обстоятелство било сведено до знанието на кредитополучателите и на 19.12.2018 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем (съдът приема, че ищецът е допуснал техническа грешка при посочване на точката от общите си условия – т.21.2 вместо 21.1, на която се е позовал цифром и словом в заявлението за издаване на заповед за изпълнение ). Заявява се, че до датата на подаване на молба за събиране на вземането по съдебен ред банката олихвявала остатъка от кредита с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. Твърди се, че на 20.12.2018 г. банката подала заявление по чл. 417 от ГПК, снабдила се със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците, но същите подали възражение срещу заповедта, което обосновавало правния интерес на ищеца за установяване съществуването на вземането в условията на солидарност от страна на ответниците.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от всеки от ответниците.
Ответникът Г.Г. оспорва редовността на извършеното по отношение на него връчване по реда на чл. 47 от ГПК от частен съдебен изпълнител на поканата-уведомление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като сочи, че в случая не са били налице предпоставките за залепяне на уведомление, тъй като адресът бил посетен само веднъж от връчителя. Ответниците твърдят, че задължението по кредита е изпълнявано чрез ежемесечни преводи на суми от страна ответника Г., които обаче банката е осчетоводявала по своя преценка по два договора за кредит, без да го уведоми за това, като недопустимо е погасявала и разходи при изискуем кредит и съдебни разноски.
С първоинстанционното решение съдът е приел за установено, че ответниците дължат в условията на солидарност на ищеца сумите за главница, договорна лихва и лихвена надбавка, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 3 до окончателното изплащане, като по отношение на такса управление, застраховки и разходи при изискуем кредит съдът е отхвърлил претенцията като неоснователна и недоказана предвид извършено плащане.
По волята на страните спорът пред настоящата инстанция е пренесен по отношение на претенцията за главница, договорна лихва, лихвена надбавка и законна лихва. В останалата част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Релевантните за настоящия спор факти са следните:
От фактическа страна е установено, че на 30.01.2004 г. между страните по делото е подписан договор за кредит за покупка на недвижим имот в размер на 12 800 лв. със срок на издължаване 240 месеца. Уговорено е погасяването да става на месечни анюитетни вноски с падежна дата 3-то число на месеца. Съгласно т. 18 от Раздел „Отговорности и санкции“ от договора при неплащане на дължимите месечни анюитети, когато неиздължената сума е равна на три месечни анюитета, целият остатък по кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молба за събиране по съдебен ред, остатъкът се олихвява с действащия договорен лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на пет пункта.
На 16.07.2013 г. страните са подписали допълнително споразумение, с което кредитът е преструктуриран. Договорено е остатъкът от дълга (11 225 лв.) да се погасява чрез конкретно посочена разплащателна сметка, съобразно погасителен план, неразделна част от споразумението, без да се променя срокът за издължаване на кредита - 03.02.2024 г. Уговорена е нова падежна дата на месечните погасителни вноски – 2-ро число. Съгласно т. 6 от допълнителното споразумение при допусната забава в плащанията над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молба за събиране по съдебен ред, остатъкът се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на десет процентни пункта. Уговорено е кредитополучателите да заплащат такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършване на услуги на клиента, с която кредитополучателите декларират че са запознати. Съгласно т. 14 от споразумението неразделна част от същото са Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, които кредитополучателите декларират че са получили и приели, като е уговорено при противоречие на клаузите на общите условия с тези на договора за кредит, да се прилагат общите условия. Размерът на месечните вноски и падежът на всяка вноска са представени в табличен вид в погасителния план към споразумението. Съгласно т. 21.1 от Раздел „Отговорност и санкции“ от общите условия на банката, кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем и при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница.
Разпечатката съдържа 31 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f5a2bd1-293d-4acf-821a-4f427e408508