Решение № 1505 от 12.10.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 1505

Габрово, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

При секретар РАДИНА ЦЕРОВСКА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА административно дело № 20267090700321 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по Жалба с вх. № СДА-01-1957 от 24.07.2026 г., подадена от Н. Р. Д. от с. Кромянско, общ. Севлиево, обл. Габрово, [ЕГН], против Заповед № GPAM-2354711 от 19.07.2026 г., издадена от полицай към РУ Севлиево при ОД на МВР Габрово М. Н. К..

С процесния ИАА, на основание чл. 171, т. 2, б. А от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - спиране от движение на МПС за извършено нарушение по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което е със снети шумозаглушители, до отстраняване на неизправността. Основанието за налагането на мярката се изразява в това, че като водач на личения си лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № [рег. номер], управлява същия, като автомобилът е с неизправно шумозаглушително устройство. Направен е извод за това, че лицето управлява МПС със значителна неизправност– неизправно шумозаглушително устройство.

За деянието е издаден АУАН № 4965460 от 19.07.2026 г., в който е посочено, че нарушението е извършено на същата дата и същото е такова по чл.139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Актът е връчен на адресата на същия ден, а жалбата против него е депозирана на 24.07.2026 г. – в рамките на 14-дневния срок за обжалване и като подадена от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно оспорване ИАА тя се явява редовна и допустима и следва да се разгледа по същество, с оглед нейната основателност.

Жалбоподателят, чрез процесуалните си представители адвокат И. И.-С., моли за отмяна на процесния ИАА, като счита, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и неговите принципи и при съществено нарушение на процесуалните правила. Конкретно като доводи в подкрепа на искането за отмяна на процесния административен акт се изтъкват следните обстоятелства: От съдържанието на процесната заповед не става ясно коя част от хипотезата на приложената правна норма е налице. Административният орган се е мотивирал с това, че процесното МПС е с неизправно шумозаглушително устройство, а в диспозитива е посочено, че то е със снети шумозаглушителни устройства, като по този начин извършеното от жалбоподателя нарушение не е уточнено и за него е налице затруднение в организиране на защитата му, което съставлява съществено процесуално нарушение. Заповедта е лишена от мотиви, тя съдържа единствено твърдение за неизправност на шумозаглушителното устройство, която е значителна, но не става ясно коя точно част от изпускателната система е неизправна и в какво се изразява тази неизправност, дали шумозаглушител изобщо липсва, дали е демонтиран, дали е пробит, преправен, как е установена неизправността и въз основа на какви технически критерии е определена като „значителна“. Не са посочени и доказателствата, въз основа на които административният орган е достигнал до съответния извод, не е извършено замерване на шумовите емисии, не е извършен технически преглед, не е изготвен експертен протокол, не са описани конкретни механични повреди по шумоизолиращата система. Единственото основание за направата на този извод е субективната преценка на контролния орган, който обаче не е достатъчно доказателство за наличието на соченото нарушение. Органът, наложил ПАМ, не е технически компетентно лице, нито той може само въз основа на личните си субективни възприятия да достигне до този извод. Неправилно в този смисъл е приложена и Наредба № Н-32 за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, според която е налице ясна класификация на тези неизправности и преценката следва да се извърши въз основа на технически критерии, а не единствено да почива на нечия визуална преценка. Оспорва се и компетентността на органа, издал процесната заповед. С тези мотиви се иска отмяната на обжалвания ИАА.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Надлежно упълномощения адвокат С. депозира писмено становище по съществото на спора, с което поддържа подадената жалба и излага съображения в нейна подкрепа. Моли за присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна не се явява и не се представлява.

От фактическа и правна страна съдът прави следните изводи:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съдът е изискал изрично доказателства за наличието на правомощия на органа, издал процесния административен акт, за наличието на правомощия за издаване на актове от типа на процесния, но такива не са представени. Изискани са изрично и доказателства за това дали, кога, от кого и по какъв начин е установена неизправността на процесното МПС, както и за собствеността на същото, но и такива не са представени по делото.

ПАМ е наложена на основание чл. 171, т. 2, б. А от ЗДвП, според която нормативна разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на пътно превозно средство, когато същото има опасна неизправност, както и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми, или конструкцията му е изменена без съответното разрешение, или когато моторното превозно средство е със снети шумозаглушители – до отстраняване на неизправността.

В текста на процесната Заповед е посочено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП- лицето управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство – значителна неизправност. Отразено е като текст това, че „при полицейската проверка се установява, че автомобилът е с неизправно шумозаглушително устройство“. В мотивите на процесния административен акт не е посочено в какво се изразява тази неизправност, дали, от кого и по какъв начин тя е установена. Едва в диспозитивната му част е отразено, че това МПС е „със снети шумозаглушители“, което е хипотеза, различна от отразената в мотивите на акта.

Към преписката е приложен АУАН № 4965460 от 19.07.2026 г. на същия административен орган, в който е посочено, че Н. Д. е извършил административно нарушение, като на посочената дата управлява процесното МПС, като при извършена полицейска проверка се установява, че автомобилът е с неизправно шумозаглушително устройство, като не е посочен вида на неизправността, нито начина, по който това е установено. Не е отразено и твърдението, че шумозаглушителите са снети. Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че АУАН имат доказателствена сила, но в този акт е отразено единствено това, че шумозаглушителите са неизправни и е налице значителна неизправност, без каквато и да било конкретизация и доказателства, с оглед на което въз основа на този оскъден текст е невъзможно да се установи, дали действително е налице нарушение на визираната правна норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в какво точно се изразява същото и по какъв начин е установено.

Тази неизправност и непълнота на АУАН е прехвърлена и в текста на процесната ЗППАМ, като в мотивите също липсва каквато и да било конкретизация, а твърдението за снети шумозаглушители се отличава от описанието на нарушението в акта за административно нарушение и от мотивите на самата заповед, поради което за адресата на заповедта и за съда остава неясно коя предпоставка за налагане на мярката се има предвид от административния орган.

Поради неяснотата в описанието на нарушението, съставляващо и причина за налагането на процесната ПАМ, съдът е дал изрични указания на ответната страна – автор на заповедта, с която тя се налага, да представи данни и доказателства за това, как, кога и от кого е установена неизправността, но страната не е представила такива, с което до края на производството остава неизяснена и неустановена по категоричен начин причината за налагането на мярката. Липсата на яснота по този въпрос прави заповедта фактически немотивирана, което е основание за нейната отмяна. Липсата на ясно посочена и категорично установена предпоставка за налагането на ПАМ води до извода за недоказана хипотеза на състава на приложимата норма и съставлява нарушение на материалния закона, което е също предпоставка за отмяна на процесния индивидуален административен акт.

В заключение съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

С оглед изхода на делото своевременно предявено и основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски, против чийто размер не е направено възражение от ответната страна. Същите се равняват на 350.00 евро договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение и 5.11 евро платена държавна такса.

Воден от изложеното и на основание 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 171, т. 2, б. А от Закона за движението по пътищата, Административен съд - Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 2354711 от 19.07.2026 г., издадена от полицай при Районно управление Севлиево към Областна дирекция на МВР Габрово, с която на основание чл. 171, т. 2, б. А от Закона за движението по пътищата на Н. Р. Д. от гр. Севлиево, [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС, което е със снети шумозаглушители – до отстраняване на неизправността.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Габрово да заплати на жалбоподателя Н. Р. Д. от гр. Севлиево, [ЕГН], деловодни разноски в размер на 5.11 евро, представляващи платена държавна такса и 350.00 /триста и петдесет/ евро адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от Закона за движението по пътищата.

Препис от решението да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�