Решение № 4442 от 09.12.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12409/2024
- Вид
- Решение № 4442
- Подписан
- 09.12.2025
- В сила
- 31.12.2025
- Състав
- Елена Николова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122 - 124 · Закон за енергетиката
- чл. 122 - 124 · Закон за енергетиката
- чл.123, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 122 - 124 · Закон за енергетиката
- чл. 2 ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 4442 гр. Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20243110112409 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искане за осъждане на ответника
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК: 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район р-н Владислав Варненчик ВАРНА ТАУЪРС -Е, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет: Николай Йорданов Николов, Румен Георгиев Лалев, Илиана Георгиева Георгиева да заплати на ищеца Т. Д. П., ЕГН: **********, адрес: гр. В., сумата от 19.00 /деветнадесет/ лева, представляваща, платена без основание стойност по фактура № ТМ 0001502608 от 9.8.2024г. с абонатен № 1090000833 и клиентски №**********, на която титуляр е Т. Д. П., ЕГН: **********, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че на 09.08.2024г. ищцата заплатила сумата от 19,00 лв., начислена й във фактура № ТМ 0001502608 от 9.8.2024г. с предмет възстановяване на ел. захранване на обект на потребление с абонатен № 1090000833 и клиентски №**********, титуляр на която партида е ищцата Т. Д. П..
Счита, че ответното дружество следва да й възстанови недължимо платената сума от 19,00 лева, тъй като така начислената сума не се дължи и е начислена в противоречие с правата й на потребител на ел. енергия, тъй като ответникът е монополист и злоупотребява с господстващото си положение на регулирания пазар на ел. енергия. Отделно излага, че причината за прекъсването на ел. захранването било неплащане на фактура, чийто по-ранен падеж дружеството едностранно определило като дата, различна от предишните, без да изчака необходимото време, за да узнаят потребителите на ел. енергия и в частност ищцата и членовете на семейство й. Счита, 1 че няма вина за забавеното плащане на електроенергията, тъй като не била уведомена за по-ранната дата на отчет на електромера и съответно на фактуриране на дължимите суми. Била на почивка, когато е падежирала фактурата, и когато се прибрала електрозахранването в обекта на потребление било прекъснато.
На 09.08.2024 г. заплатила сумата от 19.00 лева, която представлява „такса за включване“ , „експресно възстановяване“.
Излага още, че тази такса е платена без основание, тъй като „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД не отчита никакви разходи при прекъсване и възобновяване на захранването в случаите, когато е било преустановено снабдяването на потребителя с ел.енергия по негова вина. Клаузата на чл.37, ал.1, изр.2 от Общите условия за продажба на ел. енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД („Продажбата на ел. енергия се възстановява след като КЛИЕНТЪТ заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия“) противоречи на чл. 122 - 124 ЗЕ, които не предвиждат като условие за възобновяване на снабдяването заплащане на такса от потребителя. „Енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им“ ~ аргумент от разпоредбата на чл. 124 ЗЕ. Твърди, че такава е и практиката на ВКС - Решение № 125/07.08.2015г. по т.д.
№990/2015г. на ВКС, I ТО, с което е прогласена неравноправността, респ. нищожността на клауза от ОУ, с която потребителят се задължава да заплати изначално определена сума за възстановяване на ел. захранването му след отпадане на основанията за прекъсване на електроподаването. Излага още, че освен че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД (респ. негови служители) не е извършвало разходи във връзка с прекъсване или възобновяване на захранването, налице е ограничаване правата на потребителя, произтичащи от закон и нормата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 Закона за защита на потребителя. Налице е и неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП. При наличие на договор между дружеството и потребителя трябва да се докажат неизпълнение на задълженията, виновно поведение на потребителя и вреди за дружеството по вид и размер.
Потребителят е поставен в неравноправно положение, като се позволява на доставчика да изисква предварително заплащане на суми и едностранно определяне на техния размер за възстановяване на снабдяването. Счита, обсъдените клаузи за неравноправни, а доколкото не били договорени индивидуално, и за нищожни. Сочи, че налице нарушение на колективните потребителски интереси по чл. 186, ал. 2 т. 1 ЗЗП с наличието в ОУ на клаузи във вреда на потребителите и в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение залегнал в ЗЗП и на принципа на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия по чл. 2 ал.2 ЗЕ.
Ответникът счита предявения иск за изцяло неоснователен, като от фактическа страна излага следното:
Захранването на абоната е преустановено поради виновно неизпълнение на договорните задължения на същия. Сочи, че съгласно чл. 24 (1) от Общите Условия „Електроразпределение Север“ АД има право да прекъсне или ограничи преноса на електрическа енергия с писмено предизвестие от 7 (седем) дни, в случай че битов ползвател в срок от 10 (десет) дни и стопански ползвател в срок от 3 (три) дни не изпълни, което и да е свое задължение, произтичащо от посочените Общи условия или от подписаните допълнителни споразумения между страните, включително при забава 2 в плащането на дължимите суми за електрическа енергия, констатирано нарушение, което не е отстранено, или при надвишаване на предоставената мощност.
Процесната фактура №0001502608/09.08.2024г. на стойност 19,00 лева била издадена във връзка с просрочие на задължението за заплащане на консумирана енергия, което просрочие е повече от 20 дни. Фактура №0110370976/25.06.2024г. на стойност 1875,97 лева била със срок на плащане до 09.07.2024г., а същата е заплатена едва на 09.08.2024г. Тъй като до 09.07.2024г. не било извършено плащане на дължимата сума от 1875,97 лева по фактура №0110370976/25.06.2024г.
„Електроразпределение Север“ АД прекъснало преноса на електрическа енергия до обекта на потребление с аб. №1090000833.
Излага, че процесната сума е определена в ЦЕНОРАЗПИС НА УСЛУГИ ПРЕДЛАГАНИ ОТ „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД /в сила от 19.11.2020г./ на интернет сайта на дружеството. Продажбата на електрическа енергия се възстановява след като клиентът заплати цена, съгласно ценоразписа, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на електрическа енергия. И прекъсването, и възстановяването на преноса на ел. енергия фактически се осъществява от „Електроразпределение Север“ АД, поради което всички разходи по прекъсване и възстановяване на преноса се понасят от същото.
Доколкото таксата за възстановяване на продажбата на електрическа енергия по същество представлява такса, свързана с достъп и пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа, то посочената такса представлява заплащане на вид мрежова услуга.
Сочи, че съгласно т.6, §1 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ „Мрежови услуги“ са всички услуги, свързани с достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електро-преносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи. На основание чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Поради изложеното счита, че заплащането на мрежовата услуга, се дължи и се заплаща на крайния снабдител -“Електроразпределение Север“ АД.
Излага, че безспорно и прекъсването, и възстановяването на преноса на енергия са свързани с разходи, доколкото не се извършват дистанционно, а технически изискват изпращане на екип от служители на „Електроразпределение Север“ АД на адреса на потребление.
Счита, че липсва противоречие на чл.37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП с чл. 122-124 от Закон за енергетиката, тъй като както и законовите разпоредби предвижда възстановяване на снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им. В конкретния случай преустановяването на снабдяването с ел. енергия било по причина незаплатени задължения за заплащане на консумирана от абоната ел. енергия.
На 04.08.2021г., след заплащане на дължимите суми, снабдяването на клиента било възстановено.
Твърди, че на основание чл.124 от ЗЕ, ответникът е бил длъжен, след отстраняване на причините, довели до преустановяване на преноса на ел. енергия да възстанови снабдяването на имота на ищеца, което и било направено от ответното дружество.
3
Сочи, че Законът за енергетиката в нито една своя разпоредба не отрича възможността за репатриране на вреди, понесени от електроразпределителното дружество при неизпълнение на задълженията на абоната по договора. Напротив, изрично предвижда Общите условия да уреждат права и задължения на страните по договора, част от които са и правото на електроразпределителното дружество да бъде обезщетено за извършените разходи по преустановяване и последващо възстановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа, особено в конкретния случай, в който тези разходи са понесени като следствие от виновно неизпълнение на договорни задължения на абоната. В тази връзка счита, че плащането на таксата е определящо не за възобновяване на снабдяването, а за възобновяване на продажбата на енергия.
Разяснява, че снабдяването на обекта с ел. енергия се изразява в принципната възможност в същия да бъде ползвана такава, съгласно легалното определение в Наредба №9 от 09.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи за „електроснабдяване“, съгласно което снабдяването е осигуряване на потребителите с електрическа енергия чрез система съвкупност от електрически уредби и мрежи. Снабдяването на абоната, праводател на ищеца с електрическа енергия било възстановено, доколкото същият бил присъединен към мрежата и захранването му било възстановено след заплащане на задълженията му към ответника, т.е. след отпадане на причината за преустановяване на снабдяването.
Излага, че фактическото ползване на ел. енергия е свързано с договора за покупко-продажба на енергия, което е правоотношение, различно от „снабдяването“ като процес. Един обект може да е снабден, т.е. да е осигурена принципната възможност за потребяване на ел. енергия, но такава да не се потребява по други причини. Твърди, че заплащането на таксата от 19,00 лева е условие за възстановяване на правоотношенията по продажбата на ел. енергия, което, както вече бе посочено погоре няма нищо общо с възстановяване на снабдяването на обекта, което в случая се изразява във възстановяване на преноса на енергия.
Твърди, че клиентът е имал право да влияе върху съдържанието на клаузите на ОУ, от което право същият е избрал да не се възползва, като не е депозирал писмено заявление във връзка с Общи условия на „Електроразпределение Север“ АД. Поради изложеното клиентът не само се е съгласил с приложението на процесната разпоредба в отношенията си с „Електроразпределение Север“ АД, но и е изразил съгласие дължимата такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия да е в размер, посочен в ценоразпис за услугите, предлагани от ответника, т.е. изразил е съгласие размерът на посочената такса да е ОПРЕДЕЛЕН като стойност, а не определяем, като по този начин се е съгласил вредите да не се определят по вид и размер, поради което посочената клауза от ОУ за ПЕЕЕПП има неустоечен характер, като същата има за цел не само поправяне на вредите, но и има стимулираща функция по отношение на абоната да не допуска последният виновно неизпълнение на задълженията си по договора.
Разпечатката съдържа 31 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f59412c-beab-442d-a4c6-3d8575219d16