Определение № 4398 от 22.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4398 гр. Варна, 22.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20233100502256 по описа за 2023 година Производството по делото е въззивно и е образувано по жалби, както следва:

1.Частна жалба против Определение № 11 736 от 29.10.2023 година на М. Т. П. И З. Х. Я., чрез адв.Д..С него се оспорва размера на определеното адвокатско възнаграждение, като се излага, че този размер противоречи на наличната законодателна уредба.Твърди се, че съдебната практика приема че вземането за разноски не може и не следва да бъде неоснователно разместване на блага.Сочи се още, че делото по двата иска е било прекратено дори преди провеждане на разпоредително заседание; без да са събирани доказателства.Приема се, че ВРС съзнателно е постановил атакуваното определение и е присъдил разноски, в необичайно висок размер.По същество искането е отмяна на атакувания съдебен акт, евентуално намаляване размера на възнагражденията.

Против тази жалба е постъпил отговор от страна на Д. и Ю. Р. П., чрез адв.К., с които те излагат несъгласието си с нея.Излагат още, че са били предявени три отделни иска и по всеки един от тях съдът е било редно да се произнесе, съответно на материалния интерес.Сочи се, че търсената сума от всеки един от ответниците е била в размер на 14 000 лева, ето защо съвсем адекватно на установената практика съдът е присъдил и търсения размер на разноските.Молят са потвърждаване на Определение № № 11 736 от 29.10.2023 година.

2.Частна жалба против Определение № 11 737 от 29.10.2023 година на М. Т. П. И З. Х. Я., чрез адв.Д..В тази жалба се излага, че присъдените в полза на Г. С. – 450 лева, и присъдените в полза на Д. П. – 500 лева и в полза на Ю.

Ремонд П. – 500 лева, са неправилни и незаконосъобразни.Сочи се, че неправилно е била приложена Наредбата за определянето на минималните адвокатски възнаграждения и че размера на определените разноски, е необосновано висок.Твърди се, както и в предходната жалба , че делото е 1 било прекратено дори преди провеждане на разпоредително заседание; без да са събирани доказателства, следователно се касае за необичайно висок размер, определен от съда.По същество искането е за неговата отмяна, евентуално – за намаляване размера.

Против тази жалба са постъпили отговори на тримата ответници – на Д. и Ю. Реймонд П., чрез адв.К. и на Г. С. – чрез адв.С..Те излагат, че размера на възнагражденията не се явява прекомерен и че се касае за правна помощ, предоставяна на различни ответници, от различни адвокати.

За да се произнесе по спора, ВОС, съобрази следното:

Съдебното производство е било образувано по искова молба на М. П. и З. Я. против Г. С., Д. П. и Ю. Реймонд П., за осъждането им да заплатят на ищците следните суми: С. – сумата от 1 500 лева на отпаднало основание;

Десислва П.- сумата от 750 лева – на отпаднало основание и Ю. Реймонд П. – сумата от 750 лева – на отпаднало основание; да заплатят на ищците солидарно сумата от 14 000 лева – пропуснати полза и да заплатят пак на ищците солидарно сумата от 1 242.19 лева –за вреди.

По делото са постъпили отговори от Д. и Ю. Реймонд П., чрез адв.К. и от Г. С., чрез адв.С..Производството по делото е било спряно и по – късно възобновено.

С молба от 24.07.20203 година на ищците, чрез адв.Д. е бил оттеглен иска им против ответниците да им заплатят сумата от 14 000 лева – пропуснати ползи, като със свое Определение № 9578 от 10.08.203 година, ВРС е прекратил производството в тази му част.

С Определение № 9846 от 18.08.20203 година, ВРС е прекратил съдебното производство и по третия иск – да заплатят пак на ищците солидарно сумата от 1 242.19 лева – за вреди, с правно основание чл.45 ЗЗД.

По молби на Д. и Ю. П. и на Г. С., ВРС открил производство по реда на чл.248 от ГПК, като е присъдил и обжалваните суми.

Становището на настоящата инстанция е следното:

Съобразно нормата на чл.78 ал.4 от ГПК ответника разполага с правото да търси разноски и когато делото е прекратено.В случая настоящия съд приема, че решаващата инстанция правилно е тълкувала текстовете на чл.78 от ГПК, касаещи разноските в процеса.Видно е от материалите по делото, че производството е стартирало и е бил депозиран отговор/отговори по реда на чл.131 от ГПК.Производството е било прекратено едва след като втория иск е бил оттеглен, а третия е бил преценен, като недопустим.Само по себе си обаче това не означава невъзможността да бъдат търсени и получени разноски.Аргумента, че разноски няма сторени и/или не е бил представен списък също би бил неоснователен, т.к. производството е било прекратено инцидентно, с оглед процесуалното поведение на самите ищци, а отделно от това са били представени и нарочни доказателства, че разноски има извършени.В случая е редно да се отчете и обстоятелството, че по делото е постъпил отговор/отговори, както и че то е било прекратено едва след оттегляне на втория иск и преценката за недопустимост на третия иск, т.е.

2 основна вина за това има ищцовата страна.Упреците към решаващия съд в недобросъвестност са неясни за настоящия съд, след като именно нему е вменено процесуалното задължение по смисъла на чл.130 от ГПК да прецени дали и при какви условия исковете са допустими и доколко указанията на съда са изпълнени.Отделно от горното е налице и оттегляне на искова претенция.

По жалбата против Определение № Определение № 11 736 от 29.10.2023 година:

Съдът приема, че жалбата се явява неоснователна и съображенията за това се крият основно в закона.С поведението си ответниците не са дали повод за оттегляне на тази искова претенция. Касае се за сумата от 14 000 лева, която солидарно се претендира от всеки един от тях.Съобразно чл.7 ал.2 т.3 от НМРАВ се дължи сумата от 1 300 лева + 9% за разликата над 10 000 лева или, общо в размер на 1 660 лева, или точно толкова, колкото е присъдил ВРС.В случая не се касае за злоупотреба с права, нито за разместване на блага, каквото е виждането на молителите, а за възможността ответника да претендира за тези разноски, тогова, когато производството по делото бъде прекратено – в конкретния случай при оттегляне на исковата претенция.В поведението си ответниците не могат да бъдат упрекнати в злоупотреба с права, нито носят вина, че ищцовата страна е оттеглила претенциите си.Ето защо, съдът приема, че решаващата съдебна инстанция правилно е присъдила разноски и то точно в този размер, които е съобразен с минималния, предвиден в НМРАВ.Налице са и доказателства за извършените разходи – вж.207/гръб/.Ето защо жалбата против това определение се явява неоснователна.

По жалбата против Определение № 11 737 от 29.10.2023 година:

Оплакването в случая е по повод присъдените разноски при прекратяване на претенцията по чл.45 от ЗЗД, с която ищците са настояли да бъдат осъдени ответниците да им заплатят солидарно сумата от 1 242.19 лева – вреди.Редно е да се посочи, че ако ответниците Д. и Ю. П. имат един процесуален представител, в лицето на адв.К., то ответника Г. С. е ангажирал друг процесуален представител, в лицето на адв.С..Това е право на самите ответници и по същество касае различни процесуални представители, всеки от които е ангажиран със собствения си клиент/клиенти, които от своя страна прави отделни разноски. По този иск ответниците, всеки един от тях, отговарят за сумата от 1 242.19 лева, като прекратителното определение на ВРС е влязло в сила.Съобразно интереса и т.1 на ал.2 чл.7 от НМРАВ се дължи хонорар от 424.21 лева и именно той следва да бъде определен за всеки един от ответниците, като се намали присъдения от ВРС.

С оглед на горното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11 736 от 29.09.2023 година, постановено по гр.дело № 128352/2022 година, по описа на ВРС, тридесет и 3 девети състав.

ИЗМЕНЯ Определение № 11 737 от 29.09.2023 година, постановено по гр.дело № 128352/2022 година, по описа на ВРС, тридесет и девети състав, като намалява размера на присъдения хонорар, и осъжда М. Т. П., ЕГН ********** И З. Х. Я., ЕГН ********** да заплатят в полза на Ю. Р. П., ЕГН ********** – от 500 лева на 424.21 лева; в полза на Д. Реймонд П., ЕГН ********** от 500 лева на 424.21 лева; в полза на Г. Д. С., ЕГН ********** – от 450 лева на 424.21 лева, за иска с правно основание чл.45 ЗЗД.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от съобщаването, пред състав на ВКС на Р България, само в частта, с която съдът е потвърдил Определение №11 736 от 29.09.2023 година, постановено по гр.дело № 128352/2022 година, по описа на ВРС, тридесет и девети състав.

В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4