Решение № 150 от 24.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Десислава П. Генова при участието на секретаря Виолета Оск. Медина в присъствието на прокурора М. Ив. Н. като разгледа докладваното от П. Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100607527 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 09.04.2024 г., постановена по НОХД № 735/2020 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 116-ти състав, подсъдимият И.

К. В. е признат за виновен в това, че н а 05.07.2018 г., около 03.00 часа, в казино „Лайт“, находящо се в гр. София, бул. ****, в съучастие, като извършител, с Б. А. М. – ЕГН– ********** – извършител, чрез нанасяне на удари с ръце и с крака в главата на С. Н. С., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първи горен ляв зъб до нивото на венеца, което травматично увреждане е реализирало медико–биологичния признак „избИ.е на зъб, без който се затруднява дъвченето (във фазата на захапване) и говоренето“ – Престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК, подс. И. К. В. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, като на основание чл. 304 от НПК, е признат за невиновен в това, деянието да е извършено чрез причиняване на луксация на първи горен десен зъб и е оправдан в тази част по повдигнатото му обвинение.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, Съдът е отложил изтърпяването на така определеното на подсъдимия И. К. В. наказание „Лишаване от свобода“, за срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият Б. А. М. е признат за виновен в това, че на 05.07.2018 г., около 03.00 часа, в казино „Лайт“, находящо се в гр. София, бул. ****, в съучастие, като извършител, с И. К. В. – ЕГН–********** – извършител, чрез нанасяне на удари с ръце и с крака в главата на С. Н. С., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първи горен ляв зъб до нивото на венеца, което травматично 1 увреждане е реализирало медико–биологичния признак „избИ.е на зъб, без който се затруднява дъвченето (във фазата на захапване) и говоренето“ – престъпление по чл. 129, ал.

2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал.

1 и чл. 54 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, като на основание чл. 304 от НПК, е признат за невиновен в това, деянието да е извършено чрез причиняване на луксация на първи горен десен зъб и е оправдан в тази част по повдигнатото му обвинение.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, Съдът е отложил изтърпяването на така определеното на подсъдимия Б. А. М. наказание „Лишаване от свобода“, за срок от три години.

С присъдата, Съдът е осъдил подсъдимите Б. А. М. – ЕГН– ********** и И. К. В. – ЕГН–**********, да заплатят солидарно в полза на Държавата и бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС, сумата от 1524 (хиляда петстотин двадесет и четири) лева – разноски по делото в съдебна фаза, както и сумата от 100.80 лева (сто лева и осемдесет стотинки) – разноски в досъдебното производство, по сметка на СДВР, и сумата от 5.00 (пет) лева – държавна такса за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

Срещу така постановения съдебен акт, в наказателно – осъдителната му част, е постъпила въззивна жалба от адв. Л. Д. – САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс. Б. А. М.. В така подадената въззивна жалба се твърди, че атакуваната първоинстанционна присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Изтъкват се конкретни съображения относно твърдяната необоснованост на обжалваната присъда, като се сочи, че изводът на първостепенния Съд относно виновността на подс. М., не почива на събраните по делото доказателства, които според защитата, установяват различна от приетата от първия Съд фактическа обстановка, водеща до единствения възможен извод, че подс. М. не е извършил престъпление.

Излагат се аргументи, че СРС е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, като не е осигурил събирането на доказателства по искане на защитата, направено в няколко открити съдебни заседания, а именно – изготвянето на съдебна поръчка и извършването на разпит по делегация на свидетеля – очевидец С.Е.Т.. Защитникът счита, че извършените от СРС справки и запитвания имат само информативно значение, като след установяването на настоящото местонахождение на Т. – в затвор в Р. Франция, Районният съд е следвало да изпълни регламентираната в НПК процедура за международно сътрудничество по наказателни дела чрез съдебна поръчка, а не неоснователно да го заличи от списъка със свидетели по делото. Сочи, че разпитът на св. Т. е от съществено значение за разкрИ.е на обективната истина по делото, доколкото са налице множество противоречия в показанията на останалите разпитани по делото свидетели, включително в тези на св. Т.С. и св. Р.К.. С оглед на така изложените съображения защитникът изтъква, че доказателственото искане за разпит на Т. е било основателно и допустимо, а като го е оставил без уважение, първоинстанционният Съд е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване принципа за разкрИ.е на обективната истина и до нарушаване правото на защита на подс. М..

С така депозираната въззивна жалба се отправя искане към Въззивният съд да отмени изцяло обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подс. Б. А. М. за невиновен по повдигнатото му от СРП обвинение.

Постъпила е и въззивна жалба от адв. В. А. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс. И. К. В.. В същата се твърди, че първоинстанционната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно 2 приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.

В жалбата се аргументира, че Районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на подс. В.. В тази насока се излагат аргументи, че първият Съд не е подложил на обстоен и задълбочен анализ – както по отделно, така и в съвкупност, целия доказателствен материал, което е довело до неправилно установени фактически изводи, а оттам и до погрешни правни изводи относно авторството на подс. В. по отношение на инкриминираното деяние. Изтъква се, че между събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства са налице съществени противоречия, които са останали непреодолени в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие, което от своя страна представлява самостоятелно основание да се приеме, че тезата на държавното обвинение е разколебана.

Обосновава се, че при проведеното наказателно производство не е извършено всестранно, пълно и обективно доказване, като не е установена и разкрита обективната истина по делото, както и, че авторството на подсъдимия В. не е доказано по безспорен и категоричен начин. Сочи се, че наложеното наказание на този подсъдим, е определено по реда на чл. 54 от НК, без да са отчетени всички смекчаващи отговорността му обстоятелства.

Отправя се искане към Въззивния съд да отмени атакуваната присъда на СРС и да постанови нова такава, с която да оправдае подс. И. К. В. по повдигнатото му от СРП обвинение. Алтернативно се желае, при условие, че Въззивният съд намери, че са налице съществени нарушения на процесуалния закон, да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото на първоинстанционния Съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Отново при условията на алтернативност, се отправя искане Въззивният съд да намали наложеното на подс. В. наказание.

Предвид липсата на съответни протест или жалба на частния обвинител, по смисъла на чл. 336, ал. 2 от НПК, следва да се приеме, че присъдата на СРС, НО, 116-ти състав от 09.04.2024 г., постановена по НОХД № 735/2020 г., в наказателно – оправдателната й част, е влязла в сила и не подлежи на инстанционен контрол от настоящата инстанция.

В съдебно заседание, защитата на подс. Б. А. М. – адв. Л. Д. – от САК, поддържа депозираната въззивна жалба по съображенията, изложени в нея. Развива доводи, че от събраните по делото доказателствени източници не може да се направи извод, че е налице общност на умисъла между подсъдимите лица. В тази насока аргументира, че двамата подсъдими са отишли по различно време на процесното място; не е установено двамата да са се познавали или да са имали нещо общо помежду си, а конфликтът е бил между един от подсъдимите и един от свидетелите. Сочи, че дори да се приеме, че подс. М. е участвал в причиняването на телесните повреди на пострадалото лице, не се доказва същият да е имал умисъл за причиняване на средна телесна повреда – нито пряк, нито евентуален такъв, тъй като през по-голямата част от времето се е намирал зад гърба на пострадалия или странично спрямо същия, което изключва възможността да му е причинил удари, които да доведат до избИ.е на зъб. Счита, че е възможно този подсъдим да отговоря единствено за непредпазливо причиняване на лека телесна повреда на пострадалия. Отправя искане към Въззивния съд да отмени атакуваната присъда в осъдителната й част, или да я измени в насока, че подсъдимият не е действал умишлено по отношение на причинената средна телесна повреда.

Подсъдимият Б. А. М., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.

3

Защитникът на подс. И. К. В. – адв. В. А. – от САК, поддържа депозираната въззивна жалба по съображенията, изложени в нея. Отправя искане атакуваната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, оправдателна присъда по отношение на подсъдимия, а алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния Съд, поради допуснати неотстраними пред настоящата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви и неправилна преценка на събраните гласни доказателствени средства. Счита, че поради повърхностна оценка и неотчитане на съществените разминавания в показанията на свидетелите от първия Съд, се е достигнало до неправилни изводи по фактите. Намира, че при правилно изясняване на фактите и обстоятелствата по делото, би се достигнало до различни правни изводи относно поведението на подс. В. и причинно–следствената връзка между поведението му и евентуално причинената телесна повреда.

Подсъдимият И. К. В., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан, като твърди, че не е извършил това, в което е обвинен.

Представителят на СГП пледира присъдата на първия Съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а подадените въззивни жалби – оставени без уважение, като неоснователни. Изтъква, че приетата от Съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателствени източници и в частност – от показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените доказателствени средства и заключението на изготвената Съдебномедицинска експертиза. Аргументира, че по делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимите са извършили престъплението, за което са обвинени, а наложените им наказания са правилно индивидуализирани и справедливи.

Частният обвинител С. Н. С. се присъединява към становището на представителя на държавното обвинение. Отправя искане към Въззивния съд да потвърди присъдата на СРС.

Посочва, че подс. Б. М. през цялото време е окуражавал подс. И. В. да започне боя.

Редовно упълномощения повереник на частния обвинител С. Н. С. – адв. С. Г. – от САК, не се явява, редовно призована, и не ангажира становище по основателността на депозираните въззивни жалби и по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, НАМИРА за установено следното: