Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 75 от 08.06.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Търговско дело 25/2026
Вид
Решение № 75
Подписан
08.06.2026
Състав
Палма Тараланска

Цитирани разпоредби

  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Русе, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палма Тараланска при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело № 20264500900025 по описа за 2026 година

Иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 538, ал.1 ТЗ.

Образувано е по искова молба на „В.“ ЕООД гр. Русе ЕИК 117631761, представлявано от Х. Г. И. – *** срещу „В.“ ЕООД гр. Русе, ЕИК 206885179, представлявано от В. Е. М. за заплащане на сумата от 13 300,00 евро, дължима по издаден от ответника на 16.01.2026 г. запис на заповед.

В исковата молба се твърди, че на 16.01.2026 г. ответникът „В.“ ЕООД гр. Русе, ЕИК 206885179 е издал запис на заповед, с който безусловно се е задължил да заплати на „В.“ ЕООД гр. Русе ЕИК 117631761 сумата 13 300,00 евро, с падеж на 16.02.2026 г. Записът на заповед съдържал всички необходими реквизити по чл. 535 и сл. ТЗ. Поради неплащане на дължимата по записа на заповед сума, за ищеца бил налице правен интерес от предявяването на осъдителен иск за сумата 13 300,00 евро на основание чл.538, ал.1 ТЗ. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да му заплати претендираната сума в размер на 13 000,00 евро по процесната запис на заповед, както и направените съдебни разноски.

Постановено е връчване на препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства на ответника, с указание да 1 подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор, в който са развити доводи за недопустимост, в условията на евентуалност за неоснователност на заявената претенция. Доводите на ответника за недопустимост на претенцията се основават на това, че според него за ищеца липсва правен интерес да предяви осъдителен иск, тъй като разполага с облекчен ред за реализиране на правата си по менителничната ценна книга – чрез заповедно производство по чл. 417, ал1, т.10 ГПК, като счита, че този специален ред изключва приложението на общия исков процес.

Доводите за неоснователност се свеждат на първо място до това, че счита, че записа на заповед от 16.01.2026 г. е нередовен от външна страна, като й липсват част от нормативно предвидените реквизити, а освен това не му е предявена за плащане, което счита за изискване за настъпване на изискуемостта на задължението, обективирано в нея. Като довод за неоснователност на претенцията сочи, че в исковата молба липсват каквито и да било твърдения във връзка с какво каузално правоотношение е издаден този запис на заповед, а абстрактният характер на менителничните ценни книги не може и не следва да бъде абсолютизиран. Ако поемателят /ищец в случая/ не докаже, че съществува паралелно каузално пpaвooтнoшeниe, във връзка с което, например кaтo обезпечение, е издаден записът на заповед, менителничната ценна книгa трябва да бъде дисквалифицирана кaтo източник на вземане зa кредитора- поемател, съответно на задължение за издателя, a базираната нa нея искова претенция следва да бъде отхвърлена кaтo неоснователна.

Оспорва истинността на записа нa заповед oт 16.01.2026 г. като на осн. чл. 193, aл. 1 ГПК и нa осн. чл. 183, aл. 1 ГПК моли съда дa задължи ищеца да представи записа на заповед oт 16.01.2026 г. в оригинал, като му бъде указано, че ако не изпълни това указание, записа на заповед oт 16.01.2026 г. ще бъде изключен oт дoкaзaтeлствeния материал по дeлoтo.

Моли дa бъде задължен ищеца да наведе твърдения за съществуването нa каузално правоотношение между „В.“ ЕООД гр. Русе и „В.“ ЕООД гр. Русе, във връзка с което е издаден процесният зaпиc на заповед, като бъде предупреден изрично, че в негова тежест е установяването и дoкaзвaнeтo на това каузално правоотношение и неуспешното провеждане 2 на това доказване ще има за последица отхвърляне на предявения осъдителен иск.

Моли на осн. чл. 176, aл. 1 ГПK да бъде разпоредено ***ят на „В." ЕООД * Х. Г. да се яви лично, за да отговори на конкертно поставени въпроси, като ако не се яви или откаже да отговори на поставените въпроси без уважителна причина или даде уклончиви или неясни отговори, моля на осн. чл. 176, aл. 3 ГПK да бъдат приети за доказани сочените от него обстоятелства, а именно: 1. Записът на заповед от 16.01.2026 г. не е издаден във връзка с каузално правоотношение между „В." ЕООД и „В." ЕООД. 2.

3аписът на заповед от 16.01.2026 г. не е подписан В. Е. М. като *** на „В." ЕООД. 3. Записът на заповед от 16.01.2026 г. не е подписан в присъствието на * Х. Г..

На ищеца е връчен препис от отговора с указание, че в двуседмичен срок може да подаде допълнителна искова молба, с която да допълни и поясни първоначалната, както и за останалите възможности по чл.372 ГПК. В предвидения двуседмичен срок ищецът е депозирал такава, в която развива доводи за неоснователност на направеното от ответника възражение за нередовност на исковата молба, както и за недопустимост на иска. Счита за лишено от нормативна опора усещането на законният представител на ответното търговско дружество, че искът е недопустим, тъй като кредиторът не се е възползвал от облекчения ред по чл. 417 ГПK за дирене на съдебна защита на претендирането на паричното си вземане. Навежда доводи за това, че кредиторът има право на преценка и избор по кой процесуален ред да потърси съдебна защита на вземането си, а наличието на опцията на заповедното производство не изключва общата възможност да бъде предявен осъдителен иск.

Счита за неоснователни и наведените доводи за наличие на нередовности на ценната книга от външна страна, която според него е абсолютно редовна и съдържа всички нормативни белези, квалифициращи я като менителнична ценна книга от видовата категория на записите на заповед. Освен това в конкретния случай предявяването не е необходимо, доколкото падежът на менителничното задължение е обусловен от изтичането на определен срок, изрично указан в съдържанието на записа на заповед, който е настъпил. Акцентира върху обстоятелството, че записа на заповед е 3 издаден като безпаричен и не съществува каквото и да е каузално правоотношение, което да е обусловило издаването му.

По отношение на направеното оспорване истинността на ценната книга, счита, че не става ясно какво всъщност се оспорва – автентичността или съдържанието на същата, което следва да бъде установено. Моли да бъде оставено без уважение направеното доказателствено искане по чл. 176 ГПК.

Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника, който в указания срок е депозирал допълнителен отговор. В същият изрично заявява, че поддържа доводите cи зa недопустимост на предявения осъдителен иск. Смята, че законодателят съвсем целенасочено е предвидил бързия и поевтин ред зa реализация на правата по менителнични ценни книги, кaтo тoзи ред изключвa възможността зa реализация на тези вземания чрез предявяване на осъдителен иск като при възникване на cпop oтнocнo съществуването на вземането, обективиран чрез пoдaвaнeтo на възражение oт страна на длъжникa, исковото производство се реализира чрез предявяването на установителен иск по чл. 422 oт ГПК. Поддържа и доводите си зa неоснователност на предявения осъдителен иск. Oтнoвo оспорва процесния запис на заповед кaктo като неистински/неавтентичен, така и като невалиден, както и това, че не му е предявяван зa плащане.

С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.

Съдът определя правната квалификация на предявеният иск като такъв по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 538, ал.1 ТЗ.

Съдът счита така предявеният иск за вземане в произтичащо от запис на заповед 16.01.2026 г. в размер в размер на 13 300,00 евро – главница, представляващо парично задължение, поето безусловно от ответното търговско дружество в качеството му на издател на запис на заповед от 16.01.2026 г. и с падеж на 16.02.2026 г. за допустим и го поставя на разглеждане. Възражението на ответника, че ищецът е бил длъжен да мине по чл. 417 ГПК и за ищеца липсва правен интерес да предяви осъдителен иск, тъй като разполага с облекчен ред за реализиране на правата си по менителничната ценна книга – чрез заповедно производство по чл. 417, ал1, т.10 ГПК, е неоснователно. Кредиторът по запис на заповед има право да 4 избере между заповедно производство и осъдителен иск като редът на заповедното производство не изключва приложението на общия исков процес.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен документ, запис на заповед, в заверен препис от адв. Р. /л.3/ и с нотариална заверка на оригинала /л. 32/, видно от който на 16.01.2026 г. в гр. Русе, В. Е. М., действащ в качеството си на *** на „В.“ ЕООД гр. Русе, като издател на процесния запис на заповед безусловно задължава представляваното от него дружество да заплати на кредитора „В.“ ЕООД гр. Русе ЕИК 117631761, представлявано от Х. Г. И. – *** сумата 13 300,00 евро. Посочен е падеж на записа на заповед – 16.02.2026 г.; място на издаване гр.Русе 7004, Община Русе, област Русе, ул. „Доростол“ № 26, вх.1, ет.12, ап. 65, 16.01.2026 г.; дата на издаване – 16.01.2026 г. и дата на плащане – 16.02.2026 г. Положен е подпис на издател, където са изписани ръкописно имената В. Е. М..

Въз основа на така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието стои извън съдържанието на документа.

Ищецът следва да докаже вземането си, основано на менителничния ефект съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът-длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, ищецът кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение като причина за издаването на записа на заповед е необходимо в случай на обвързаност на записа на заповед с каузалното правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. Само с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на ценната книга и само 5 тогава подлежи на изследване и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В този случай всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед, като, ако бъде доказано едно от твърдените каузални правоотношения спорът ще бъде решен с оглед на действителните отношения между страните по него и връзката им със записа на заповед. При липса на твърдения за наличие на каузални правоотношения, в тежест на ищеца е да установи само редовен от външна страна запис на заповед, Интерес, но не и задължение за установяване на каузална причина на издаване на запис на заповед, ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника.

В случая в исковата молба ищецът не сочи каузално правоотношение, във връзка с което да е поето задължението по записа на заповед от ответното дружество. Такова не се навежда и от ответната страна.

Процесуалната позиция на ответното дружество касае единствено редовността на записа на заповед от външна страна и възражение, че не му е предявена за плащане, което счита за изискване за настъпване на изискуемостта на задължението, обективирано в нея. Тези възражения съдът квалифицира като общо оспорване на вземането по записа на заповед и с оглед указанията в ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, това оспорване не създава задължение за ищеца да сочи и да доказва каузално правоотношение като основание за възникване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение №17/16.02.2015г. по т.д.№116/2014 на ВКС, II ТО, решение № 12/30.01.2015г. по т.д.№ 2714/2013г. на ВКС, I ТО, решение №38/11.09.2015г. по т.д.№ 854/2012 на ВКС, II ТО. Неоснователен е довода на ответната страна, че ищецът следва да бъде задължен да наведе твърдения за съществуването на каузално правоотношение между двете дружества, както и че е в негова тежест да установи и докаже това каузално правоотношение, като неуспешното провеждане на това доказване има за последица отхвърляне на предявения осъдителен иск. Същият е в разрез с цитираното ТР и константната съдебна практика.