Решение № 5538 от 01.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5538 гр. София, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20241100501524 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Ж. С. Ж., действащ лично за себе си и за малолетната С. Ж. С., молители в първоинстанционното производство, които обжалват отказа на съда, обективиран в решение, постановено по гражданско дело № 12408 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 149 състав, да издаде заповед за защитата им срещу К. К. М. и К. К. М.. В жалбата се развиват оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, в резултат на които е нарушено правото им да установят осъществяването на сочените актове на домашно насилие, неправилно приложение на закона, като съдът неправилно кредитирал показанията на доведения от ответниците свидетел, като се излагат съответни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като уважи изцяло молбата им.

В съдебно заседание, редовно призовани, не се явяват и представляват, не сочат причини за неявяването си.

В законоустановения срок,

К.

К.

1

М. и

К.

К.

М., ответници в първоинстанционното производство и въззиваема страна в настоящото производство, в писмените си отговори, оспорват въззивната жалба като неоснователна. Излагат подробни съображения в тази насока. Считат обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен, като молят съда да постанови решение, с което да го потвърди.

В хода на въззивното производство, въззиваемите, чрез пълномощника си по делото, поддържат заявените в отговорите си становища и пледират за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират присъждане на сторените деловодни разноски по представен списък.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт, като поради това следва да се разгледа по същество.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от Ж. С. Ж., действащ лично за себе си и за малолетното дете С. Ж. С., срещу К. К. М. и К. К. М.. Излагало се, че първият молител е бивш съжител на ответницата К. М., малолетната молителка е тяхна дъщеря, а ответникът К. М. е баща на ответницата К. М., съответно дядо по майчина линия на малолетната молителка. На 01.09.2022 г., около 08:30 часа, когато молителят отишъл да вземе детето С. от дома на майката, ответницата отказала да му го даде. Казала му, че отдавна е трябвало да го убие, а ответникът започнал да го обижда, а К. го насърчавала с думите „Давай татко“. Твърдял, че К. го ударила с лакът по тялото, на място на операция от херния, а К. не спирал да го обижда и обиждал и семейството му. Всичко това станало в присъствието на детето, което започнало да пищи, когато майка му го доближила. Молел съда да постанови решение, с което да издаде заповед за защитата им.

Към молбата била представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от молителя Ж. Ж..

Ответниците оспорвали молбата. Излагали твърдения, че на процесната дата и в посочения от молителя Ж. Ж. час, той дошъл на адреса на ответниците и започнал да ги заплашва, че няма да останат живи. Родителите на молителя също заплашвали ответниците. Оспорват твърденията ответницата да е удряла молителя. Молели съда да отхвърли молбата като неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд, приел за установена следната фактическа обстановка : Молителят и ответницата са родители на малолетната С., а ответникът К. М. е нейн дядо по майчина линия.

2

По делото била призована ДСП „Красно село“, която в приетия по делото социален доклад е изложила събраните при проучването данни. Според доклада майката и детето, заедно с родителите на майката. Посочено е, че отношенията между родителите са влошени и помежду им е налице силно неразбирателство.

По делото били събрани гласни доказателства с разпита на свидетелката З.К. М., чиито показания съдът ценил по реда на чл. 172 от ГПК. С показанията си свидетелката установила, че на процесната дата, тя се намирала пред дома на сестра си. Там бил и молителят Ж. Ж., както и неговите родители. Страните си говорели на висок тон, но К. не удряла Ж., не го заплашвала, а К. М. не го обиждал. Ж. и семейството му обиждали ответниците.

При тази фактическа обстановка, съдът приел, че събраните доказателства опровергават подписаната от молителя декларация, при което молбата се явява недоказана и отказал да издаде заповед за защитата на молителите. По отношение на искането за издаване на заповед за защита в полза на молителя Ж. Ж. срещу К. М., счел молбата за процесуално недопустима и я върнал, като в тази си част съдебният акт е влязъл в сила на 31.01.2024 г.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение-брачни състави, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство, съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд споделя изцяло установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея, правейки по този начин част от своя съдебен акт. Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства.

Въззивният съд, след като прецени показанията на свидетелката З.К. М., сестра на въззиваемата К. М. и дъщеря на въззиваемия К. М., по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в цялост като основани на личните впечатления на свидетелката за изнесените пред съда факти, логично последователни и обективни.

С оглед защита интересите на детето С. Ж., по делото е призована ДСП „Красно село“, която в приетия по делото социален доклад изразява становище, че понастоящем непосредствено ангажиран с грижите за детето С. е нейният баща, живущ на територия, обслужвана от ДСП Каварна. На майката е определен режим на лични отношения с детето, който се изпълнява редовно. Данните в доклада са набрани в резултат на заявеното от въззиваемата К. М., като не установява релевантни факти и обстоятелства по делото.

Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящата въззивна инстанция.

3

При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя крайните изводи на първоинстанционния съд за липсата на доказателства за правната легитимация на страните по смисъла на чл. 3 от ЗЗДН, както и за липсата на доказателства за осъществен акт на домашно насилие от ответниците по отношение на малолетната молителка, както и от ответницата по отношение на молителя, в присъствие на малолетната. При така очертаната доказателствена съвкупност, въззивният съд не намира никакво основание да изгражда други правни изводи, различни от тези на първоинстанционния съд.

По отношение на наведените оплаквания следва да се отбележи следното :

Неоснователни са оплакванията за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на участие на въззивниците в производството по делото, в частност възможността им да участват в събирането и проверката на доказателства. В случая, в първото проведено от първоинстанционния съд съдебно заседание, е извършен доклад на делото, като на страните е разяснена носената от тях доказателствена тежест и съдът се е произнесъл по направените от страните доказателствени искания, като е допуснал служебно да се изиска справка от 06 РУ СДВР относно това, кои полицейски служители са изпратени на процесната дата на адреса за времето от 09:00-09:30 часа, като допуснал разпит на по един свидетел на страните, при довеждане. На 12.05.у023 г., по делото е постъпила исканата справка, според която адресът бил посетен от посочените в справката служители. На 14.06.2023 г., с молба, вх. 169454, въззивниците направили искане за допускането на тези лица като свидетели по делото, при режим на призоваване. По това искане, съдът се е произнесъл в открито съдебно заседание на 27.06.2023 г., след като приключил разпита на допуснатия на ответниците свидетел, като приел, че това искане е неоснователно и заличил допуснатия на молителите свидетел, поради това, че не е доведен от страната, и приключил съдебното дирене. При това процесуално поведение на въззивника, не може да се направи извод за допуснати нарушения от първоинстанционния съд при събиране на доказателствата, още по-малко за такива, допуснати от съда нарушения, ограничили правото на защита на молителите. Следва да се отбележи, че въззивникът не е правил искане за замяна на режима, при който е допуснат поискания от него свидетел, нито е сочил причини, обективно препятствали явяването му. Съобразно това, той проявил процесуално бездействие да събере допуснатите му доказателства за твърдените актове на домашно насилие, по отношение които молбата е преценена за допустима, респективно на което липсват сочените процесуални нарушения, а въззивникът сам се е поставил в ситуацията да не 4 участва в събирането и проверката на доказателствата. Извън това, всички описани действия, станали след 09:00 часа, според наведените твърдения са осъществени от въззиваемия К. М. срещу въззивника Ж. Ж., като в тази си част, молбата е преценена като недопустима и върната. Съобразно това, разпита на тези свидетели не би допринесла за изясняване на фактите по делото.

На следващо място, следва да се отбележи, че макар подписаната от въззивника декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН да е годно доказателствено средство, в производството са събрани други доказателства, които я опровергават. Липсват доказателства, които да са в подкрепа на твърденията в нея, респективно да разколебаят доверието на съда в показанията на единствения разпитан по делото свидетел, който като очевидец, установява напълно различна фактическа обстановка.

Съобразно това, при липсата на доказателства в подкрепа на твърденията на въззивника, макар същите да осъществяват състав на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи за недоказаност на молбата и е постановилл обжалвания отказ да издаде заповед за защитата на въззивниците.

В производствата пред двете съдебни инстанции не са ангажирани доказателства, които да обосноват различни правни изводи от вече направените в обжалвания съдебен акт, а именно, за липсата на осъществени актове на насилие процесната дата – 01.09.2022 г.

Предвид това същия се явява правилен и законосъобразен, постановен въз основа на анализ на цялата доказателствена съвкупност и при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Прочее, други конкретни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт не са формулирани от въззивниците в жалбата, като при цялостната си проверка на допустимостта и валидността на обжалвания съдебен акт, съдът не констатира такива негови пороци, водещи до отмяната му.

При тези аргументи и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

По разноските:

Съдът е надлежно сезиран с претенция за присъждане на деловодни разноски единствено от въззиваемите, като при този изход на делото, същата е основателна.

Съобразно представените списъци на разноските и представените договори за правна защита и съдействие, всеки от въззваемите е сторил разноски за процесуалното си представителство в размер на по 500 лева, като тези суми следва да бъдат възложени в тежест на въззивника Ж. Ж..