Решение № 35 от 18.12.2023, Районен съд - Панагюрище
- Съд
- Районен съд - Панагюрище
- Дело
- Административно наказателно дело 43/2023
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 18.12.2023
- В сила
- 25.01.2024
- Състав
- Емилиан Благов Венчев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. Панагюрище, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. С.а като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Административно наказателно дело № 20235230200043 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. И. Г. ЕГН **********, с адрес гр.Пазарджик, ул.“***“ №**, ет.7, ап.23 против
НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№
23-0310-
000025/26.01.2023г., с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
С жалбата се заявява процесуално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:
С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт - НП № 23-0310-000025/26.01.2023 г., началник РУ към ОДМВР - Пазарджик, РУ - Панагюрище е наложил спрямо жалбоподателя наказание по см. на чл. 174, ал.3, пр. 1-во от ЗДвП - Глоба в размер на 2000лв., лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
За да постанови оспореното НП, административният орган е приел въз основа на съставен АУАН № GA 720862 от 08.02.2023 г., че жалб. Г., на същата дата, около 04,30 часа, 1 в гр. Панагюрище, на ул. "Делчо Спасов", е управлявал собствения си л. а. „БМВ 318Д“, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол и/или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Издаден талон за медицинско изследване № 100648.
Водача миришел на алкохол и бил с несигурна походка.
В цитирания АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, обосноваваща нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП. Срещу АУАН от страна на водача на МПС не е депозирано възражение, налице е неоспорено по делото вписване, че няма такива.
Представен по делото и приет като доказателство е талон за медицинско изследване № 100648, връчен на водача на процесното МПС срещу подпис на 08.01.2023 г. в 05,30 часа.
Тук е момента да се каже, че с влязло в законна сила Решение № 492/25.7.2023 г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. ПАЗАРДЖИК, ХШ-ти състав, съдът вече се е произнесъл именно по фактическата обстановка и по твърдените в жалбата пороци на ТМИ, които доводи настоящият съдебен състав изцяло споделя, а именно:
Видно от обстоятелствената част на оспореното НП, административния орган е приел, че жалб. Г. на процесната дата и час е управлявал собствения си л. а. "БМВ 318 Д" с ДК № ** **** **, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол и/или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Следва да се подчертае, че отказа за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на алкохол в кръвта са две различни откъм обективна страна състави на административни нарушения. Видно от приложената по делото докладна записка, жалб. Г. първоначално е отказал въобще да бъде пробван с техническото средство, и след като е бил предупреден за вида и размера на предвидените за това административни санкции, направил няколко опита за даване на качествена проба за алкохол в издишания въздух, които се оказали неуспешни, тъй като декларирал, че няма въздух. Така заявеното от жалбоподателя оправдание не води до опровергаване на факта, че при проверката и покана от страна на контролните органи, същият е отказал да даде проба за наличие на алкохол в кръвта в издишания въздух. По делото не са налице данни, вкл. обективни медицински находки и/или медицинска документация, които безусловно да потвърдят, че жалбоподателя по здравословни причини не е бил в състояние да изпълни задълженията си за даване на такава проба, т. е това, че пробите са били "некачествени" следва единствено от субективното поведение на жалб. Г..
Съгласно неоспорените констатации на АУАН, жалб. Г. миришел на алкохол и имал 2 несигурна походка по време на извършване на полицейската проверка. В същата докладна записка е посочено, че с оглед констатираното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и издадения по този повод АУАН, на жалбоподателя е определен подходящ срок за явяването му във ФСМП - гр. Панагюрище за даване на кръвна проба. Около 06,12 часа на процесната дата в ОДЧ бил получен сигнал от служители на ФСМП, който се състоял в това, че лице, което се представя за жалб. Г. се е явило за даване на кръвна проба.
В тази връзка свидетелстват и двамата полицейски служители, които се явили пред ФСМП - гр. Панагюрище, от чиито показания е видно, че дежурният лекар във ФСМП е заявил, че на процесната дата, в процесния времеви интервал се е явило лице, носещо ТМИ и представило документ за самоличност, който очевидно не съответствал на това, явило се пред доктора за взимане на кръвна проба. Тъй като медицинското лице се усъмнило в самоличността на приносителя на ТМИ и при настъпило смущение в отговора на зададен елементарен контролен въпрос, относно домашния адрес, който не съответствал на този, посочен в представения документ за самоличност, дежурният лекар сигнализирал органите на МВР и отказал да вземе кръвна проба на лицето, представило се за жалб. Г., съответно не отразил подобно обстоятелство в амбулаторния журнал, което кореспондира и с посоченото в докладната записка. Тези данни са диаметрално противоположни на показанията, изложени в тази връзка от св. К, относно случилото се по време на посещението им в Бърза/Спешна медицинска помощ - гр. Панагюрище, и като се отчете, че същата е близка родственица на жалб. Г. настоящия съдебен състав намира, че чрез същите са прави опит за изграждане на повърхностна защитна версия, поради което не ги кредитира.
Действително в ТМИ не е посочено лечебното заведение, в което жалб. Г. следва да се яви, в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, което обстоятелство обаче не е съществен за делото въпрос, доколкото подведеното с АУАН административно обвинение е повдигнато алтернативно за две нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Не може да се сподели виждането, че жалб. Г. не прави разлика между сградите на Бърза и Спешна помощ в гр. Панагюрище, с оглед обстоятелството, че се касае до провинциално населено място, а отделно от това е бил придружен до филиала на ФСМП от св. К. Несъмнено, при ангажиране на административнонаказателната или наказателната отговорност на съответното лице определящ се явява резултатът от кръвната проба, но само в хипотезата на колизия с резултата от техническото средство, а в случая такъв резултат не е налице, тъй като жалб. Г. е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в издишания въздух. Също така дежурният лекар не е взел кръвна проба и вписал подобно обстоятелство в амбулаторната книга не поради факта, че жалб. Г. не се е явил във ФСМП - гр. Панагюрище, а поради 3 обстоятелството, че друго лице се е представило с негов документ за самоличност, въпреки, че е бил на място при пристигане органите на МВР по сигнал на дежурния лекар, видно от вписаното в докладната записка.
Издателят на акта е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на НП, и е цитирал относимата правна уредба.
НП е изцяло съобразено с целта на закона и неговите разпоредби.
Продължителността на срока на мярката е определен от органа съобразно разпоредбата на чл.174, ал.3. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП и обуславящи - Глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, който отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, като няма данни водачът да е изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрация на алкохол в кръвта. Настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимият обем мотиви съгласно императивните изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, санкционираното нарушение е описано с достатъчно по обем и яснота обстоятелства, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка.
Горното обоснова изводът, че е напълно спазена процедурата по надлежно удостоверяване на процедурата по издаването на акта, както и тази по връчването на ТМИ, със своите действия жалбоподателят практически сам е осуетил възможността да се реализира алтернативния способ за установяване употребата на алкохол (химически анализ на кръвна проба).
Правилно е било решението на контролния орган за вменяване на нарушение, извършено чрез отказ/неспособност от водача да бъде изпробван за употреба на алкохол (последвано от осуетяване на възможността за евентуално химическо изследване по негова преценка), което е нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Нормата съдържа състава на нарушението, предвижда наложените кумулативно и в твърд размер административни наказания глоба от 2000 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 2 години ( 24 месеца), които основателно са и били наложени с обжалаваното НП.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер на 100 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАНАГЮРСКИ 4
РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№
23-0310-
000025/26.01.2023г., с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
ОСЪЖДА Н. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Пазарджик, ул.“***“ №**, ет.7, ап.23 да заплати на ОД на МВР - Пазарджик сумата от 100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр.Пазарджик в 14дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
5