Решение № 752 от 08.07.2022, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. Перник, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА Гражданско дело № 20211720105089 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Oбразувано e въз основа на искова молба, с която се иска да се признае за установено, че А.. А.. ЗЛ. дължи на ищеца сума в размер на 820,38 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. “****** ******”, бл. 51, вх. Б, ап. 86, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 89,33 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед № 140/27.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ч.гр.д. № 02480 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), както и че ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата на действалите към процесния период общи условия като собственик на имота в сградата.

Сочи се още, че ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване, но ответникът не е заплатил дължимите суми в срок.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от исковата молба, подаден от ответника А.. А.. ЗЛ., чрез назначения особен представител адв. М.К., с 1 който исковете се оспорват като неоснователни и недопустими, а исковата молба- като нередовна поради липсата на твърдения за проведено общо събрание на етажната собственост. Твърди се, че не е доказано ответникът да е собственик на процесния имот, съответно няма качеството “потребител” на топлинна енергия. Сочи се, че ответницата не е ползвала топлинна енергия и няма данни имотът да е топлоснабден.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото са приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

С доклада по делото за служебно известно е обявено, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани в един местен и централен ежедневник (в - к “Съперник”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр.

101 от 30.04.2008 г.).

От представеното копие на нотариален акт за възмездно срочно учредяване на вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 14, том I, рег. № 146, дело. № 12 от 2017 г., се установява, че на 31.01.2017 г. К.С.С. е учредил в полза на И.К.Б. възмездно вещно право на ползване за срок от 3 години, считано от 31.01.2017 г., върху процесния топлофициран имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. П., кв. “****** ******”, ул. “***** ***” бл. 51, вх. Б, ет. 14, ап. 86. Със същия нотариален акт К.С.С. е продал на А.. А..

ЗЛ. процесния имот.

С представена декларация с нотариална заверка на подписите с рег. № 173/25.01.2019 г., вписана в Служба по вписванита с вх. рег. № 191, дв. Вх. № 188 от 28.01.2019 г., акт № 14, том I , дело. № 100, партиди 34339, И.К.Б. се е отказал от учреденото му възмездно вещно право на ползване за срок от 3 години, считано от 31.01.2017 г., върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** , находящ се в гр. П., кв. “****** ******”, ул. “***** ***” бл. 51, вх. Б, ет. 14, ап. 86 По делото е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза.

От същото се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.

Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС, въведена преди процесния период от момента на сключването на договор № 237/18.10.2001 г. между фирмата за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД и етажната собственост.

Договори са сключени и между ищцовото дружество и фирмите за дялово разпределение, както следва- договор № 97 от 30.11.2011 г., сключен с „Техем сървисиз“ ЕООД, и договор № 76 от 01.09.2017 г., сключен с „Директ“ ЕООД.

От заключението на същата експертиза е видно, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), през процесния период е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице е посочило, че показанията на общия топломер в сградата етажна собственост са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество.

Технологичните разходи са определени съгласно паспортните данни на монтираната абонатна станция в сградата и преизчислени съгласно методиката приложение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.

От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки 2 са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти, предавани са на представител на етажната собственост в законоустановения срок, като ответницата не е подавала жалби и възражения в законоустановения срок срещу всяка една изравнителна сметка.

Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ- прогнозно. В имота е монтиран уред за измерване разхода на топла вода- 1 брой водомер. След провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител разходът на топлоенергия е преизчислен след определяне на топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на топлинната енергия, което е отразено в индивидуалните изравнителни сметки.

Видно от заключението, в имота има две отоплителни тела. Отоплителното тяло в помещение „Дневна“ е с монтиран индивидуален разпределител, а отоплителното тяло в помещение „Спалня“ е без уред. След провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител разходът на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, като суми за отопление на имота не са начислявани.

Разходът за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е направен по изчислителен път. Той е част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект- 108 куб.м.

Начислен е разход за топлинна енергия само през зимния сезон за времето, през което е работила отоплителната инсталация. Определените суми за компонентата „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната изравнителна сметка за имота.

Вещото лице е посочило, че от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.

Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.

Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са коректни и пресметнати в съответствие с методологията, утвърдена от действащата по време на процесния период нормативна уредба. Според експерта стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на общо 820,38 лева, от които за БГВ е 204,42 лева, за Отопление е 632,41 лева, за изравнителни сметки и корекции е -35,41 лева и за вноска дялово разпределение е 18,96 лева.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, от вещото лице - топлотехник последователно са анализирани и преценени всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Приложено е ч.гр.д. № 2480/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 1142/26.05.2021 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.П.Н. и Г.К.Н. за вземанията, предмет на предявените искове. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса.

Поради това на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.

Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.

Съдът намира, че подадената искова молба е редовна съгласно изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Ищецът е посочил всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането и на които се основа искът, а именно: че ответникът е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. Също така е описан и индивидуализиран отопляваният обект, за който същата е ползвана, с посочване на административния адрес на имота и/или по друг начин, достатъчен за отграничаване на поетите задължения – в случая с посочване и на абонатния номер. Елементите и съответно отделните суми, от които е формирано общото вземане за топлинна енергия /за отопление на имот и на общите части, отдадена от сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване/, включително и цената за услугата дялово разпределение, видно от редица разпоредби на ЗЕ се включват в родовото понятие “топлинна енергия”, и последното е част от основанието и петитума на иска, а въпрос по същество е съответните елементи да бъдат установени.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от 4 топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.