Решение № 262766 от 28.04.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

Гр.София, 28.04.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,

ІІ-В въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

Като изслуша докладваното от съдия МАРКОВА в гр.д.№ 5210 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение №30817 по гр.д. № 12711/2018 г. на СРС,

25 състав, по иска, предявен от И.В.М. с правно основание чл.61 ЗЗД е осъдено „Б.“ ООД да заплати на ищеца сума в размер на 2 460лв., представляващи заплатени задължения от ищеца към „ОББ“ АД през 2016г., ведно със законната лихва от 01.02.2018г., както и лихва за забава в размер на 333,46 лв. за период от извършване на всяко плащане до 01.02.2018г.; сума в размер на 6835лв., представляващи заплатени задължения от ищеца към „УниКредит Булбанк“ АД през 2016г., ведно със законната лихва от 01.02.2018г., както и лихва за забава в размер на 877,74лева за период от извършване на всяко плащане до 01.02.2018г.; сума в размер на 6301,60лева, представляващи заплатени задължения от ищеца към Национална агенция за приходите, ведно със законната лихва от 01.02.2018г., както и лихва за забава в размер на 9,74 лева за период от извършване на всяко плащане до 01.02.2018г., като отхвърля предявените искове с правно основание чл.61 ЗЗД в останалата част до пълните предявени размери, както следва: за сумата над 2 460 лв., представляващи заплатени от ищеца към „ОББ“ АД, задължения на ответника до пълния предявен размер от 8200,00 лева и за сумата над 6835лв., представляващи заплатени от ищеца към „УниКредит

Булбанк“ АД задължения на ответника до пълния предявен размер от 15 827,00 лева; отхвърля претенцията с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху сумите дължими на основание чл.61 ЗЗД над присъдените размери до пълните предявени такива с исковата молба – над 333,46лв. до пълния предявен размер от 719,72 лева и над 877,74лв. до пълния предявен размер от 1530,71 лева; по иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД осъжда ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 5 740лв., заплатена на основание договор за паричен заем от 02.01.2017 г. през 2017 г. в полза на ОББ АД за покриване на задължения на „Б.“ ООД и по сметка в „УниКредит Булбанк“ АД - 8992лв. заплатени през 2017г. за покриване на задължения на „Б.“ ООД; в тежест на ответника са възложени разноските по делото.

По така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, подадена от „Б.“ ООД, ответник пред СРС.

Излагат се доводи за неправилност на така поставеното решение, както и за неговата недопустимост, тъй като съдът бил приел недопустимо направено изменение на основанието на така предявения иск.

Разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК допускала изменение на вече предявен иск, а не последващо обективно съединяване на искове чрез въвеждане на нов иск. Двата иска били разгледани вместо като евентуални като кумулативно съединени. В исковата молба не било въведено твърдение за дължимите суми от дружеството за част от претенцията на основание договор за заем. Увеличението на иска също недопустимо било прието. Счита, че за платените суми в течение на производството следва да се води друго съдебно производство. Твърди се ненадлежно връчване на съдебните книжа във връзка с исковата молба поради което било нарушено правото му на отговор по исковата молба. Счита, че съдът следвало да спре производството по делото до приключване на гр.д.№ 4478 по описа за 2017 г. на СГС, образувано по втори частичен иск срещу И.М. и Л.М., където били представени същите доказателства за плащане и направено от дружеството възражение за прихващане; изслушана била и съдебно-счетоводна експертиза. СРС не съобразил довода на въззивника, че мотивите на решението по гр.д.№ 9125 по описа за 2014 г. имат доказателствена сила за страните и по-конкретно тези във връзка с изслушаните съдебно-счетоводна и СПЕ. СРС не обсъдил доводите на въззивника направени в писмените бележки. Неоснователен били извода на СРС, че за признаване на счетоводни документи за неистински е необходимо наличие на акт за начет. Необосновани били и мотивите на СРС във връзка с направените прихващания. Такова било направено с молбата от 31.01.2019 г. Към тази молба било представено и определение на СГС по гр.д.№ 4478 по описа за 2017 г. и молба на дружеството-въззивник от 05.02.2018 г. по същото дело, с което било направено изявление за прихващане на сумата 97 632 лв., платени от И.М. и Л.М. през 2017 г. за погасяване на задълженията на дружеството по банкови кредити.

Делото в СГС било образувано по втори частичен иск за нанесени щети на дружеството. По силата на съдебната практика съдът по втория частичен иск следвало да разгледа отново всички доказателства за щетата. Първият частичен иск бил по гр.д.№ 9125 по описа за 2014 г. и сумите по него били отнесени като задължение на И.М. по сметка 442, и което задължение било ликвидно и годно за прихващане. Неправилно СРС бил тълкувал нормата на чл.5, изречение второ от договора за паричен заем от 02.01.2017 г. във връзка с правото на прихващане.

Неправилни били изводите на СРС досежно съдържанието на нот.покана. В същата били посочени конкретните размери и основания на насрещните вземания. Като вземания на дружеството били посочени всички задължения на ищеца по сметка 442 „Задължения по липси и начети“, вкл. тези отнесени там на основание решението и мотивите по гр.д.№ 9125 по описа за 2014 г. на СРС, които били ликвидни и изискуеми и покривали изцяло вземанията на ищеца.

Иска се решението да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени изцяло. Искане за присъждане на разноски не е направено.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- И.В.М., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и за допустимост и правилност на така постановеното решение, като счита, че не са допуснати сочените от въззвника нарушения на процесуалния и материалния закон. В първото по делото публично съдебно заседание бил представен от страна на ответника договор за заем от 02.01.2017 г. по силата на който И. В. М. и Л.Т.М.предоставили на ответника в заем сума в размер на 97 632 лв., които следвало да бъдат заплатени в периода 02.02.2017 г. – 31.08.2017 г. Съгласно чл.2 от този договор заемателите се задължили да предоставят на заемателя /текста дословно по отговора/ уговорената сума чрез банкови преводи по разплащателните сметки на дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД и „ОББ“ АД. Именно при зачитана на така представеното доказателство-договор за заем, било предприето частично изменение на основанието на предявените искови претенции при условията на евентуалност по реда на чл.214 ГПК, т.е. налице било частично изменение на предявения евентуален иск по чл.59 ЗЗД и такъв по чл.240 ЗЗД. Така главните искови претенции били заявени по реда на чл.61 ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с претенции по чл.59 ЗЗД и съединени при условията на евентуалност с претенции по чл.240 ЗЗД. Исковите претенции били заявени при условията на кумулативност с иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на лихви върху претендираните суми за главница. В случая не било допуснато нарушение на чл.214 ГПК, защото исканото изменение било във връзка с представения от ответника договор за заем. Уточнява, че в случая била изменена частично евентуалната искова претенция по чл.59 ЗЗД с такава по чл.240 ЗЗД.

Това било допустимо при търговски спорове като се позовава на приетото в решение № 135 от 10.11.2017 г. по гр.д.№ 60393 по описа за 2016 г. на ВКС, ГК, Първо ГО. Касаело се до изменение на основанието на предявената искова претенция чрез въвеждане на ново основание при условията на евентуалност, а не изменение на иска по основание и размер. В основаната на всички претенции било едно и също обстоятелство, а именно заплатените от ищеца И.М. задължения на ответника към трети лица. Твърди, че във връзка с това изменение била дадена възможност на ответника и той бил предявил възражение за прихващане, което навеждало на извод, че правата и законните интереси на ответника били защитени.

Сочи, че в първото по делото публично заседание ответникът не оспорил направените от ищеца плащания към трети лица, но посочил, че задълженията на ищеца за липси и начети към дружеството надвишават многократно сумите, които той е изплатил за сметка на дружеството. След като от ответника не било направено своевременно възражение по направеното изменение, това означавало, че той се е съгласил със същото. Такова възражение от ответника не било направено и срещу допуснатото увеличение на иска. В случая сумите заплатени към НАП били посочени само по размер, не и по период. Затова не било допуснато нарушение на чл.214 ГПК. Не били допуснати процесуални нарушения, тъй като Л.М. иА.Б. можели да представляват заедно и поотделно ответното дружество. Съдебните книжа били изпращани на адреса по седалище на дружеството, който в течение на производството не бил променян. Тъй като изключването като управител и съдружник на Л.М. било признато за незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение по т.д.№ 2955 по описа за 2017 г. на СГС, потвърдено от САС, то в деня на връчването на книжата по настоящето дело на М., същата била надлежен представител на дружеството-ответник. Счита, че ответника не може да черпи права от собственото си бездействие и неправомерно поведение. В хода на производството дружеството било представлявано отА.Б., който направил всички възможни процесуални действия по защита на дружеството. Счита, че не били налице предпоставките на чл.229, ал.1,т.4 ГПК за спиране на производството по делото, тъй като не били представени доказателства за наличие на преюдициалност по отношение на разглеждания спор по гр.д.№ 4478 по описа за 2017 г. на СГС.

Спиране заради заключение на СЧЕ не попадало сред предпоставките на чл.229, ал.1,т.4 ГПК. По отношение на довода, че следва да се зачетат като задължителни мотивите на решението по гр.д.№ 9125 по описа за 2014 г. на СГС се позовава на т.3 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк.д.№ 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, постановено във връзка със СПН при частично предявен иск. Освен това по делото /пред СРС/ били ангажирани доказателства, че сумите, за които бил издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 9125 по описа за 2014 г. били цедирани чрез договаряне сам със себе си от „Б.“ ООД наА.Б.. По делото не били представени доказателства въз основа на които да се направи обоснован извод за това дали съществуват в действителност вземания на ответника по отношение на ищеца. Това се установявало от заявеното при изслушването му от вещото лице по ССчЕ.

Правилно СРС бил приел, че е нарушен принципа на документалната обоснованост.

Освен това ищецът не бил служител при ответника от 2016 г., а процесните начисления били направени на 29.09.2017 г. по нареждане на управителяА.Б..

Установило се от заявеното от вещото лице, че първични счетоводни документи не са съставени за оправдаване съществуването на твърдените вземания. Правилно СРС бил приел, че прихващане в случая не може да бъде направено, тъй като волеизявлението за същото било несвоевременно след изтичане на срока по чл.131 ГПК. Възражението за прихващане направено след допуснатото изменение на исковите претенции било разгледано от СРС и оставено без уважение, тъй като не можело да се установи с категоричност съществуването на вземането на ответника спрямо ищеца. Правилно СРС бил приел, че волеизявленето на ответника, направено извънсъдебно, не е конкретизирано. Освен това поне едно от задълженията не било ликвидно. Правилни били и изводите на СРС във връзка със съдържанието на нот.покана. Прихващане не можело да бъде направено и защото вземанията били цедирани от дружеството наА.Б.. Не било допуснато от СРС погрешно тълкуване на чл.5 от договора за заем. Клаузата била сключена при условията на чл.9 ЗЗД, уреждащ договорната свобода. Счита, че за извършването на прихващането следвало да бъдат съставени двустранни протоколи. Претендират се разноски.