Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 200 от 19.03.2024, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Гражданско дело 929/2023
Вид
Решение № 200
Подписан
19.03.2024
В сила
26.06.2024
Състав
Мария Николаева Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 108 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Силистра, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. П. при участието на секретаря М. Н. С. като разгледа докладваното от Мария Н. П. Гражданско дело №

20233420100929 по описа за 2023 година

Ищцата В. М. А. твърди, че заедно със своите дъщери е съсобственик на 170/312 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК с административен адрес: гр. С., ул. „П. В.“ № заедно с построените в имота сгради с идентификатори *** и ***. Тъй като никой от собствениците не ползвал имота, същият бил обявен за продажба, чието организиране поела тя и нейната дъщеря. Тъй като ответникът проявил интерес към закупуването на имота, двете уговорили заедно с него параметрите на сделката и му предложили да подпише предварителен договор за покупко – продажба, чиито условия били съгласувани с него на среща, състояла се на 23.08.2021 г. Подписването на договора се осъществило на същата дата в самия имот, като първоначално документът бил подписан от ищцата, която докато чакала купувача да се запознае със съдържанието му и да положи подписа си под него, се заела с прибирането на свои вещи от други помещения в сградата. Въз основа на договора ответникът получил владението върху имота, като заплатил и капаро в размер на 1000 лв., но от останалата част от цената той превел по банкова сметка на ищцата и то със закъснение единствено сумата от 10000 лв. Поради тази причина ищцата инициирала изпращането на нотариална покана до своя длъжник, връчена му на 09.12.2022 г., чрез която го поканила да изпълни задължението си, като го предупредила, че в противен случай ще предяви иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. След поканата ищцата узнала, че ответникът е депозирал сигнал срещу нея, с който се оплаквал, че тя търси от него изпълнение на договор, какъвто той не е подписвал. Във връзка с тази жалба станало ясно, че предварителният договор за покупко – продажба не е подписан от ответника, а по всяка вероятност от 1 неговия баща или брат, които също присъствали в имота, когато страните следвало да положат подписите си върху него. В тази ситуация ищцата моли съда да осъди ответника да заплати следните суми:

-обезщетение за неправомерното ползване на имота за периода от 25.08.2021 г. до 05.02.2022 г. в размер на 200 лв. месечно (тъй като до този момент имотът бил съсобствен между нея и съпруга , към момента покойник, при бездялова съсобственост), както и след тази дата до последното съдебно заседание по делото в размер на 133 лв. месечно съобразно нейната квота (4/6 ид.ч.), както и законна лихва върху обезщетението за периода от 25.08.2021 г. до 09.06.2023 г. в размер на 165 лв. и след тази дата до окончателното му плащане;

-сумата от 1500 лв., представляваща част от обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди (стрес, напрежение, емоционални страдания) поради неправомерното получаване на фактическата власт върху имота чрез ползването на подписан от друго лице (а не от ответника в качеството на купувач) предварителен договор за покупко – продажба, негативните емоции в резултат на неизпълнението на договора, недопускането на потенциални купувачи до имота, отказа на ответника да върне владението, подаването на сигнал до прокуратурата, стреса и притеснението от потенциалната опасност да бъде привлечена към наказателна отговорност, от разочарованието

, засягането на достойнството , участието в разпити, както и заради притесненията и неудобствата, които изпитала дъщеря

Т. М. във връзка с посещенията си в Силистра и участието в разпити;

-обезщетение за пропуснати ползи в размер на платеното по предварителния договор капаро;

667 лв., изразяващи се в 4/6 от

-извънсъдебните разноски, свързани с правни консултации по случая (по договори за правна помощ от 25.11.2022 г., 19.12.2022 г. и 10.02.2023 г.) в размер на 1200 лв. и нотариални такси за изпращане на нотариални покани в размер на 60 лв., законна лихва върху тези разноски за периода от тяхното извършване до 09.06.2023 г. в размер на 68,42 лв., както и след тази дата до окончателното им плащане;

-а също така да осъди ответника да молба имоти. предаде владението върху описаните в исковата

Претендира направените по делото разноски.

Предявените искове са с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 45 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът Н. К. А. оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Твърди, че страните постигнали само устна уговорка за продажбата на имота срещу сумата от 45000 лв., но твърди, че той не е подписвал предварителен договор и че това бил сторил брат му, мислейки си, че подписва документ, необходим да послужи пред ВиК – Силистра.

Предявява насрещен иск срещу В. М. А., чрез който моли съда да осъди ответницата 2 да му възстанови авансово заплатената продажна цена за имота размер на 11000 лв. заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на насрещната молба в съда – 18.08.2023 г., до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата по този иск В. М. А. прави възражение за прихващане с уважените искови претенции.

Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

От представените по делото доказателства е видно, че процесните сгради и идеална част от поземлен имот били придобити от ищцата и нейния съпруг в режим на СИО чрез договор за издръжка и гледане, обективиран в НА 177, т. 8 по описа на СРС за 1997 г.

Съпругът на ищцата починал на 04.02.2022 г. и бил наследен от съпругата си и от двете си дъщери, като след прибавянето на наследствената квота от неговото наследство, ищцата станала титуляр на 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесните сгради.

По делото е представен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 23.08.2021 г., чрез който ищцата в качеството си на продавач се съгласила да продаде на ответника в качеството му на купувач процесните имот и сгради срещу цена от 45000 лв., част от която в размер на 1000 лв. следвало да се заплати под формата на задатък към момента на сключване на договора, а останалата част от нея – в срок от 6 месеца, считано от датата на неговото подписване. Срокът за сключването на окончателния договор бил фиксиран до 23.02.2022 г., а според отделна договорна клауза при неизпълнение на поетите от насрещната страна задължения изправната страна разполагала с правото да иска обявяване на предварителния договор за окончателен или да се откаже от него, в който случай неизправната страна, ако е купувач, губела капарото, а ако е продавач – следвало да го върне ведно с неустойка в двоен размер.

Ответникът признава, че действително се договорил с ищцата и с нейната дъщеря да закупи имота срещу продажна цена от 45000 лв., както и че получил владението върху него (т.е. ключовете за жилищната сграда) в същия ден, когато платил и капарото от 1000 лв.

Същевременно той отрича, че е подписал самия предварителен договор, като заявява, че не се е съгласявал с посочените в документа срокове за плащане на цената, а имал намерение да изпълни задължението си, когато изтегли пари от Норвегия или чрез ежемесечно плащане на суми от порядъка на 1000 – 2000 лв.

Ответникът не заплатил на продавачите някаква част от продажната цена (освен капарото) в рамките на уговорения срок, а едва на 22.08.2022 г. превел по банковата сметка на ищцата сумата от 10000 лв. Тъй като след този момент други плащания не последвали, ищцата отправила към ответника покана за изпълнение, връчена му по нотариален ред на 09.12.2022 г., чрез която поискала от него да изпълни задълженията си в срок до 31.12.2022 г., като го предупредила, че в противен случай ще предяви иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. Впоследствие ищцата изпратила до купувача 3 повторна нотариална покана, чрез която го призовала да предаде ключовете за имота на 21.04.2023 г. в 11 ч.; от съставен от нотариуса протокол от 03.04.2023 г. е видно, че връчителят не успял да открие адресата на посочения адрес, поради което залепил уведомление, а на 31.03.2023 г. последният се явил в нотариалната кантора и върнал уведомлението, като заявил, че не желае да получи поканата. Междувременно на 13.12.2022 г. ответникът депозирал пред РП – Силистра жалба срещу ищцата, чрез която се оплакал, че последната съставила неистински документ – предварителен договор за покупко – продажба, в който фигурирал неговият подпис, без той да се е подписвал под него. По повод на сигнала било образувано досъдебно производство, в рамките на което била назначена графическа експертиза, достигнала до заключението, че подписът, положен за купувача в предварителния договор, бил изпълнен от лицето А. А. А., а ръкописно изписаните имена за купувача - от К. А. К..

По делото не е спорно, че през м. август 2021 г. ответникът се уговорил с лицето Я. Д.

Ж. за закупуването на 150/320 ид.ч. ПИ с идентификатор *** (процесния имот) и три от сградите в него, която сделка се осъществила на 25.08.2021 г. чрез подписването на НА № 135, т. 12 по описа на СВ . С. за 2021 г. Според показанията на свидетелката Т. М., дъщеря на ищцата, през същия месец ответникът се свързал с нейното семейство, поставяйки въпроса дали са готови да му продадат тяхната част от имота на ул. „П. В.“ № , като след положителния им отговор те провели няколко разговора за съгласуване параметрите на сделката и най – вече на продажната цена, като накрая се спрели на сумата от 45000 лв., въпреки че първоначално обявената от собствениците цена възлизала на 69000 лв. При това положение на 22.08.2021 г. свидетелката и нейната майка се явили в гр. С., за да се осъществи оглед на къщата, както и за сключването на предварителен договор, като огледът се извършил на същата дата и освен ответника на него присъствали и неговия баща К. А. К. и брат А. А. А.. Тъй като ищцата разполагала с проект за предварителен договор, изготвен в електронен вид, свидетелката М. снимала личните карти на майка си и на ответника, за да попълни личните им данни в документа. На този ден страните обсъдили параметрите на договора, включително и срока за плащане на продажната цена, която по предложение на бащата на ответника била удължена до изтичането на шест месеца от датата на договора – т.е. до 28.02.2022 г. На следващия ден ищцата и свидетелката се срещнали в заведение с ответника и неговите баща и брат, прочели им договора от преносимия компютър на свидетелката, а ответникът потвърдил, че е съгласен да го подпише в този вид.

По – късно на същия ден всички отново се събрали в къщата на ул. „П. В.“ № , като свидетелката и ищцата носели договора разпечатан на хартиен носител и ищцата го подписала; те оставили ответника и придружителите му да се запознаят по – подробно с неговото съдържание, като междувременно започнали да прибират свои вещи от къщата, бързайки, тъй като им предстоял дълъг път. Преди да отпътуват те взели своя екземпляр от договора, подписан за купувача, ответникът им заплатил уговореното капаро от 1000 лв., а те му предали ключовете, за да може да започне ремонт.

Бащата на ответника, свидетелят К. К., излага различна версия за същите събития, 4 като заявява, че ищцата действително предложила вариант на предварителен договор на неговия син, но той го отхвърлил, тъй като не се съгласил с посочените в него срокове за плащане на продажната цена. Свидетеля излага няколко версии за начина, по който неговият син се съгласил да заплати цената – според първия вариант, когато имал пари, щял да дава на месец по 1000 лв. или по 500 лв., като по този начин щял да се издължи „някъде за една година“ или за две – три години, според другото му предположение синът му щял да плати всичко, ако тегли кредит от чужбина, според третото – трябвало да се издължи за два – три месеца, а според четвъртото - за плащането не бил уговорен срок. Самият предварителен договор поради тези причини не бил подписан от ответника, а от брат му А. А., който обаче не знаел, че става въпрос за договор, а мислел, че подписва документ „за ВиК-то“, тъй като по този начин му го представила самата ищца. Самият свидетел също приел, че подписаният документ е „за ВиК-то“, поради което го взел и впоследствие го предал на своята снаха, съпругата на ответника, за да го прибере и съхрани. Последната, свидетелката А. С., потвърждава, че нейният свекър предал нотариалния акт (по договора, сключен с Я. Д. Ж.