Решение № 216 от 31.07.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Елин Пелин, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20231820100397 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по предявена искова молба на „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1680, ул. „Ястребец“ 23Б срещу И. А.

С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ...... и настоящ адрес: ......... Твърди се, че по ч. г. д.

№ 1195/2022 на РС Елин Пелин била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Твърди се, че длъжникът като собственик на процесния имот с адрес: ........, е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, като с общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството.

Иска се признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от: 2829,52 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019г. - м.04.2021г.; 327,66 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 12.08.2022 г., както и 38,82 лв. представляваща сума за дялово разпределение от 07.2019 г. до 04.2021 г. и 7,92 лв. - законна лихва за забава от 31.08.2019 г. до 12.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника И. А. С., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който се оспорва основателността на исковете.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

1

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. В писмени молби сочи, че делото не е местно подсъдно, тъй като ответникът не се явявал потребител, а отношенията му с Топлофикация се регулирали от Закона за енергетиката. Прави възражение, че са погасени по давност всички задължения с падежи три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, не се дължи лихва за забава поради липса на покана за плащане.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисиз” ЕООД не взема становище по исковете.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното ч.гр.д. № 1195/2022 г. на РС Елин Пелин, че по подадено заявление от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на 01.09.2022 г. и след изпращане по подсъдност на дело № 47883/2022 г. на СРС е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от: 2829,52 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019г. - м.04.2021г.; 327,66 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 12.08.2022 г., както и 38,82 лв. представляваща сума за дялово разпределение от 07.2019 г. до 04.2021 г. и 7,92 лв. - законна лихва за забава от 31.08.2019 г. до 12.08.2022 г.,, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението на 01.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски. След връчване подадени възражение са дадени указания на заявителя за предявяване на иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като съобщението е получено на 07.03.2023 г., след което е образувано настоящето дело.

Според нотариален акт 10.05.2007 г. чрез договор за дарение А.К.С. и съпругата му ..... С.а са дарили на сина си И. А. С. правото на собственост върху процесния имот на адрес: .......

Представено е уведомление до СВ при АВ гр. София с изх. № 23462/14.05.2012 г. на ЧСИ С.Я. за вписване на възбрана върху имота на И. А. С. на адрес: ...... за обезпечаване на вземане на взискателя Топлофикация София ЕАД.

Според удостоверение от Столична община до момента не променено наименованието на ж.к. „Христо Смирненски”, изграден след 1976 г., само сред населението е популярно име ж.к./кв. „Слатина“.

Видно е от договор № 4249/25.09.2002 г., че е сключен между „Техем сървисиз” ЕООД и етажната собственост на адрес: ......

Установява се от представения договор от 03.06.2020 г., че същият е сключен при общи условия между „Топлофикация София“ АД възложител и „между „Техем сървисиз” ЕООД – изпълнител, според който изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост.

Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, приети с решение от 23.10.2014 г. и одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР.

2

Представени са фактури, дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., както и документи за годишен отчет за същите периоди, изготвени от „Техем сървисиз” ЕООД .

Установява се от заключението на вещото лице инж. С. К. Ж. по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата за момента нормативна уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители от района на гр. София. На абоната са начислявани суми за отопление и топла вода.

Задълженията на делото за процесния период следва да се изчисляват на база на изравнителните сметки плюс начисленията за топлинни счетоводител т.е. реалното потребление на топлинна енергия, като се вземат предвид изброените по-горе компоненти и се начислят законните лихви.

Установява се от заключението на вещото лице А. Т. Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че през процесният период са издадени 2 брой общи фактури: Обща фактура 1005540669/31.07.2020 с отчетен период 05.2019-04.2020 на стойност 668.02 лева; Обща фактура 1014081310/31.07.2021 с отчетен период 05.2020-04.2021 на стойност 2045.97 лева, както и корекция изравнителна сметка за период 05.2020-04.2021 на стойност 115.53, като общата главница е 2829.52 лева. Няма данни за извършени плащания на сумите предмет на процеса, които да са осчетоводени по съдебна договорна сметка ID 174996, като по данни от счетоводството на ищеца за И. А. С. с абонатен номер 249763 за периода м.05.2019г. - м.04.2021г. има задължения към „Топлофикация София” АД в общ размер на 3203.92 лв., в т.ч.: главница - 2868.34 лв.; лихва за забава до 12.08.2022г. - 335.58 лв. От изравнителните сметки за връщане няма погасени задължения извън процесния период. Стойността на потребената ТЕ от абонатен номер 249763 за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., с включени изравнителни сметки за същият период и отразена корекция цена на ТЕ, е в размер на 2829.54 лв. - сума, изчислена от вещото лице. Претендираната сума за топлинна енергия от И. А. С., с абонатен номер 249763 за периода м.05.2019г. - м.04.2021г. е в размер на 3203.92 лв., в т.ч. главница в размер на 2868.34 лв. и законна лихва, изчислена по реда на чл. 86 от ЗЗД в размер на 335.58 лв., от които: 2 829.52 лв. - сума на потребената ТЕ за периода м.05.2019г. - м.04.2021г. с включени изравнителни сметки за същият период и отразена корекция цена на ТЕ, с начислена законна лихва в размер на 327.66 лв., изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение за периода от 15.09.2021. до 12.08.2022г.; 38.82 лв. - такси на ФДР за периода 07.2019 - 04.2021, с начислена законна лихва в размер 7.92 лв., изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение от 31.08.2019г. до 12.08.2022 г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Неоснователни са възраженията на ответника, че делото не е местно подсъдно на РС Елин 3

Пелин, тъй като ответникът не се явявал потребител, а отношенията му с Топлофикация се регулирали от Закона за енергетиката. В соченият Закон за енергетиката не е предвидена специална подсъдност, а по смисъла на пар. 1, т. 41б от ДР на ЗЕ потребител на енергийни услуги е: а) краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно легалната дефиниция в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. По същество това определение възпроизвежда дадената в. чл. 2, ал. 2 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори дефиниция на термина „потребител“. В разглеждания случай ищецът цели да установи дължимост на вземането на ответника, предмет на договора за доставена топлинна енергия и лихви за забава, а ответникът има качеството на потребител. Според чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. В случая И. А. С. е с настоящ адрес: ........, който попада в съдебния район на РС Елин Пелин.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал, а за нея са възникнали задължения за плащане на цената на потребената топлинна енергия.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. В § 1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм/ определя като потребител физическо и юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди - физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. С разпоредбите на чл. 110а ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 156 ЗЕ за уреждане на 4 отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.