Решение № 1668 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1668 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. П. при участието на секретаря Димитринка Б. Д.-Г. като разгледа докладваното от Стоян Ст. П. Въззивно гражданско дело № 20251100507472 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 294, ал. 1 от ГПК.

Същото е образувано след връщане на делото от ВКС, който е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно: 1/ да се разгледат възраженията на ответницата в отговора на исковата молба, че паричните средства по процесните влогове не са лично имущество на съпруга Г., а общо семейно имущество на съпрузите Г. и че част от изтеглените процесни суми са изразходвани през процесния период за нужди на упълномощителя (за лечение и рехабилитация); 2/ да се дадат указания на ответницата, че носи тежестта да установи семейния произход на средствата по процесните влогове на Г., както и че част от изтеглените процесни суми са изразходвани през процесния период за нужди на упълномощителя (за лечение и рехабилитация); 3/ да се допусне икономическа експертиза за установяване произхода на средствата по процесните влогове на Г. чрез проследяване на движението по тях, както и комплексна медико-икономическа експертиза за остойностяване на направените разходи за лечението и рехабилитацията на Г. от момента на получения инсулт – 10.09.2020 г., до смъртта му.

За да се произнесе, настоящият въззивен състав взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН. В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че ищците К. К. Г. и С. К. Г. са деца и законни наследници на К.Л. Г., починал на 18.10.2020 г. Твърдят, че съпругата на техния наследодател от втория му брак /също негов наследник по закон/ – ответницата М. Д. Г. – Г., е била упълномощена от него да се разпорежда с банковите му сметки в различни банкови институции. Въз основа на упълномощителната сделка, в периода 10.09.2020 г. – 18.10.2020 г., ответницата изтеглила от банковите сметки на К.Л. Г. сумата в общ размер на 40 000 лева, като не е дала отчет на наследодателя им за изтеглените парични средства, съответно – не му ги е предала. Ето защо, всяка от ищците претендира осъждането на ответницата за сумата в размер на 13 369,82 лева /равняващи се на 6835,88 евро/, след допуснато изменение на 1 исковете по реда на чл. 214 ГПК в о. с. з. на 27.04.2022 г., представляваща припадаща се част от изтеглените парични средства от банковите сметки на К.Л. Г. за периода от 10.09.2020 г. до 18.10.2020 г., на която има право всяка от ищците в качеството на негов законен наследник.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата М. Д. Г. – Г., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че в изпълнение на предоставената от К.Л. Г. представителна власт е извършвала тегления от негови банкови сметки, но изтеглените средства са изразходвани за задоволяване на общи нужди на семейството им, тъй като те са били съпрузи, включително за покриване на разходи за лечението му и за погребението му. Ответницата е дала отчет приживе на съпруга си във връзка с изтеглените парични средства. В евентуалност счита, че от претендираната обща сума следва да се приспадне сумата от 4218 лв. /равняваща се на 2156,63 евро/, представляващи заплатени от нея разходи за лечение, медикаменти, рехабилитация и възстановяване на наследодателя Г.. При условията на евентуалност релевира възражение за съдебно прихващане със сума в общ размер от 3 118,98 лева /равняваща се на 1594,71 евро/, която се претендира разделно и по равно от ищците, представляваща припадаща се част от разходи, дължими от ищците в полза на ответницата във връзка с погребението на общия наследодател на страните.

С писмено становище от 27.10.2021 г. ищците оспорват основателността на възражението за съдебно прихващане, като твърдят, че нямат правно задължение да възстановяват част от разходите, направени от ответницата за погребението на наследодателя им. Оспорват ответницата да е внасяла семейни средства по сметките на наследодателя. Оспорва се да е заплащала разходи за лечението на починалия.

С определение по реда на чл. 140 ГПК от 04.11.2021 г. първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане възражение за съдебно прихващане, релевирано от ответницата М. Д. Г. – Г., със сумата в общ размер на 3 118,98 лева, която се претендира по равно и разделно спрямо ищците, представляваща припадаща се част от разходи, дължими от ищците в полза на ответницата във връзка с погребението на наследодателя на страните – К.Л. Г..

С протоколно определение от 27.04.2022 г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на предявените искове по реда на чл. 214 ГПК чрез увеличение на техния размер до сумата от по 13 369,82 лева всеки, вместо първоначално предявените такива от по 12 500 лева.

С решение № 5274 от 25.05.2022 г. по гр. д. № 28056/2021 г. Софийският районен съд е отхвърлил горепосочените искове и е осъдил ищците да заплатят на ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума в общ размер от 1280 лв., представляваща разноски по първоинстанционното производството.

Решението е било обжалвано от ищците, като е било образувано в. гр. д. № 7748/2022 г. по описа на СГС. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Конкретно се развиват доводи, че в нарушение на процесуалните изисквания, решаващият съд не е анализирал подробно и задълбочено всички доказателства по делото, както и не е обсъдил всички възражения на ищците. Правейки свой анализ на събрания пред първата инстанция доказателствен материал, въззивниците считат за установена по делото фактическа обстановка, при която ответницата, в качеството на пълномощник на К.Л. Г., въз основа на нотариално заверено пълномощно с рег. № 5286/20.10.2015 г., в периода от 10.09.2020 г. до 18.10.2020 г., съвпадащ по време с влошаване на здравословното състояние на упълномощителя вследствие на прекаран исхемичен мозъчен инсулт, е предприела разпоредителни действия по теглене на процесните парични суми от лични банкови сметки на К.Л. Г., без да ги отчете пред последния, с което по същество не е изпълнила задълженията си по сключения между тях неформален договор за поръчка. Намират се за несъответни на приетите по делото писмени 2 доказателства фактическите изводи на районния съд за неустановеност по делото на автора на банковите нареждания с предмет парични авоари на К.Л. Г.. Твърди се, че признание за факта на сключен между общия на страните наследодател и ответницата договор за поръчка се съдържа и в писмения отговор на исковата молба, което обстоятелство не е било съобразено от първата инстанция. Счита се за неправилна преценката на съда да кредитира показанията на свидетелката Л.П. в частта им относно даден от ответницата отчет за изтеглените парични средства с оглед констатациите на вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/ досежно текущото състояние на К.Л. Г. непосредствено след изписването му от болничното заведение, в каквато насока са и показанията на свидетеля Д.Г.. В тази насока се поддържа, че районният съд не е съобразил и конкретните условия, при които са извършени разпоредителните действия. Допълнително се навеждат твърдения за липса на данни за намерение на общия наследодател да дари приживе съпругата си с изтеглените средства, поради което същите следвало да се считат за част от наследствената му маса. При така изтъкнатите аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго решение, с което исковете да се уважат. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата М. Д. Г. – Г., чрез адвокат Я. С. – А.. Излагат се подробни съображения за неоснователност на заявените с жалбата доводи за неправилност на обжалваното решение и се моли за неговото потвърждаване. Претендират се сторените по делото разноски.

В проведено на 13.02.2023 г. открито съдебно заседание не са направени доказателствени искания.

С Решение № 5199/12.10.2023 г. по в. гр. д. № 7748/2022 г. по описа на СГС въззивният състав е потвърдил първоинстанционното решение и е осъдил въззивниците да заплатят на въззиваемата разноски за въззивното производство в размер на 8000 лева.

С Решение № 355 от 23.06.2025 г. по к. гр. д. № 393 от 2024 г. ВКС е отменил горепосоченото въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС с указания по тълкуването и прилагането на закона, като е образувано настоящото въззивно производство по в. гр. д. № 7472/2025 г.

Касационната инстанция е приела, че изводът на въззивния съд, че по конкретното дело са установени вътрешни отношения между упълномощител и пълномощник, различни от отношения, произтичащи от договор за поръчка, е неправилен, тъй като твърдението на ответницата за извършването на правни действия по процесното пълномощно въз основа на договор за поръчка съставлявало съдебно признание на неизгоден факт по смисъла на чл.

175 ГПК, което следвало да бъде ценено с оглед на всички обстоятелства по делото. Според ВКС по делото не били представени доказателства за друг договор, в изпълнение на който да е извършена процесната упълномощителна сделка, различен от договора за поръчка, или за други вътрешни отношения между съпрузите по повод упълномощаването, които да не изискват извършването на отчетна сделка между тях. Касационната инстанция е приела, че дори волята на съпрузите да е била изразходването на изтеглените пари да бъде за нужди на семейството, така постигнатото съгласие не било различно от съгласие по мандатно правоотношение и не освобождавало упълномощения съпруг от задължението да отчете изпълнението на поръчката, респективно останали ли са и в какъв размер неизразходвани средства от изтеглените, които дължи да върне на представлявания упълномощител.

Продължителността и качеството на семейните отношения на съпрузите - упълномощител и упълномощен, било ирелевантно за възникването на мандатно правоотношение при учредено пряко представителство съгласно нормата на чл. 292, ал. 1 ЗЗД, доколкото пълномощникът действал от името и за сметка на упълномощителя. Именно затова и поради неустановяване на нещо различно във вътрешните отношения между съпрузите Г. от всички приети доказателства, извършвайки тегления на процесните суми от влоговете на съпруга си по силата на учредената й с процесното пълномощно представителна власт, ВКС е приел, че ответницата е действала в изпълнение на договор за поръчка като пряк представител на 3 упълномощителя си, на когото дължала и отчитане на изразходването на изтеглените пари.

Поради тази причина касационната инстанция е преценила, че СГС е допуснал процесуални нарушения.

При новото разглеждане на делото настоящият състав на СГС е постановил определение от 30.07.2025 г., с което, в изпълнение на указанията на ВКС, е допуснал комплексна медико-икономическа експертиза и е указал на въззиваемата, че нейна е доказателствената тежест да установи семейния произход на средствата по процесните влогове на Г., както и че сумата от 4218 лв. е изразходвана през процесния период за лечение и рехабилитация на упълномощителя.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, и като съобрази предмета на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, настоящият състав на СГС намира следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и от представените пред първата инстанция доказателства се установява, че К.Л. Г. и М. Д. Г. са сключили граждански брак на 05.05.2005 г., като същият е прекратен със смъртта на К.Л. Г. на 18.10.2020 г.