Решение № 13784 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13784 гр. С., 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110119439 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени осъдителни искове по чл.

155 ЗЕ на „Т.С.” ЕАД срещу Й. Н. Д., в качеството му на наследник по закон на сочения за длъжник за процесния период К. Й. Д.а, починала на 23.10.2022 г., за задължения във връзка с топлоснабдяване на имот с адрес: гр. С., п.к.

****, обл. С., общ. Н., ж.к. „Т.“, бл. **********, аб.№ *********, а именно: сума в общ размер на 1745.61лв., от които 1401.19лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба 05.04.2024 г . до изплащане на вземането, и 314.61лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 14.03.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.04.2021г. - м.04.2022г. в размер на 23.40лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /05.04.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата; и 6.41лв. - мораторна лихва за периода от 15.06.2021г. до 14.03.2024г.

От страна на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които и за погасяване по давност.

От страна на третото лице-помагач „***********” АД, конституиран на страната на ищеца, се представят протоколи за неосигурен достъп.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, 1 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Правото на собственост на единия от двамата посочени за длъжници през процесния период - К. Й. Д.а, се установява от представения заедно с исковата молба документ на нотариален акт за продажба от 1994 г.

От страна на ответника не са оспорени представените от „***********” АД протоколи за неосигурен достъп, както и съответното на тези документи заключение на съдебно-техническата експертиза, от които се установява, че задълженията са начислени в хипотеза на неосигурен достъп за отчет на уредите.

Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата.

Служебно начислените количества за битово горещо водоснабдяване в обем 140 литра за един обитател за едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно денонощие на потребление.

Като клиент, неосигурил достъп приживе, покойният наследодател е имал право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, но не се твърди и не се установява да е упражнил това свое право.

Поради тези обстоятелства и тъй като същите са съобразени от вещото лице, съдът намира за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на задълженията и кредитира направения с него извод, че действителният размер на задълженията е този, следващ след увеличаване на прогнозно начислените задължения със сумата, следваща се за 2 доплащане/получаване от клиента въз основа на изготвените след края на двата отоплителни сезона изравнителни сметки и само за процесния период, а именно: общият размер на главницата за топлинна енергия за имота възлиза на сумата 1578,38 лв.

Основателно е възражението за погасяване по давност – за задълженията за периода от 01.05.2020 г. до 31.01.2021 г. /чиято е изискуемост е възникнала три години преди датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК /05.04.2024 г. /, като се има предвид, че задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а съгласно действащите за периода Общи условия на топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения срок настъпва изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на погасителната давност за него. Така в случая по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на експертното заключение съдът намира, че погасени по давност са прогнозно начислените задължения за топлинна енергия з а периода от 01.05.2020 г. до 31.01.2021 г. в размер на 168,17 лв.

След намаляване на стойността на действителното потребление със стойността на погасените по давност задължения, следва, че задълженията за топлинна енергия са в размер на 1410,21 лв. – за периода 01.02.2021 г. - 30.04.2023 г.

Предявеният иск е за по-нисък размер, до който е ограничено съдебното произнасяне, поради което съдът намира иска за задължение за топлинна енергия за изцяло основателен по размер – за претендираната в размер на 1401.19лв. сума (актуални 716,42 евро), като подлежи на отхвърляне за периода в погасителна давност - периода от 01.05.2020 г. до 31.01.2021 г.

Следва да се отбележи, че м акар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, тази отмяна не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики 3 на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия.

Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „Т.С.” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „Т.С.” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което с оглед двата отчетни периода съдът кредитира изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза заключение, според което за услугата дялово разпределение за трите отчетни периода дължимата сума е в размер на 23.40лв. (актуални 11,96 евро), колкото и се претендира.

По исковете за лихви за забава:

От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи 4 фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна – за 902,65 лв., или 461,52 евро (от 1106,05 лв.)

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА Й. Н. Д. с ЕГН: **********, в качеството му на наследник по закон на длъжника за процесния период К. Й. Д.а с ЕГН: **********, починала на 23.10.2022 г., да заплати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК ************ във връзка с топлоснабдяване на имот с адрес: гр. С., п.к. ****, обл. С., общ. Н., ж.к. „Т.“, бл. **********, аб.№ *********, сумите: 716,42 евро (стари 1401.19 лв.) - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ з а периода 01.02.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба 05.04.2024 г . до изплащане на вземането, 11,96 евро (стари 23.40 лв.)- главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода м.04.2021г. м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /05.04.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 461,52 евро – съдебни разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД искове: за стойност на топлинна енергия за периода за периода от 01.05.2020 г. до 31.01.2021 г.; за 314.61лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 14.03.2024г. относно задължението за топлинна енергия; както и за 6.41лв. - мораторна лихва за периода от 15.06.2021г. до 14.03.2024г. относно задължението за дялово разпределение.

Решението е постановено при участието на „***********” АД като трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.