Определение № 801 от 17.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 801 гр. София, 17.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002902340 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. Н. - чрез адв. Ц. В., против решение № 1094 от 26.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2453/2024 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 260344 от 06.06.2024 г. по гр. д. № 3227/2020 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от М. В. Н. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.

226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 20 000 лв. до претендираните 70 000 лв. Решенията са постановени при участие на Р. Н. К. в качеството на подпомагаща страна на ответника ЗД „Бул Инс“ АД, като с въззивното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която Р. К. е осъден на основание чл. 227, ал. 1 вр. чл. 226, ал. 3 КЗ (отм.) да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата 20 000 лв. във връзка с регрес от ПТП на 31.05.2026 г., ведно със законната лихва от 13.03.2017 г. до окончателното плащане, и след частичната му отмяна е отхвърлен предявеният от ЗД „Бул Инс“ АД против Р. К. обратен иск за разликата над сумата 20 000 лв. до претендираните 30 000 лв. - част от вземане с общ размер 70 000 лв.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението на въззивния съд е неправилно поради наличие на основания по чл. 281, т.3 ГПК, 1 като се прави искане за отмяната му и за разрешаване на спора по същество с уважаване на исковата претенция в пълния предявен размер от 70 000 лв.

Касаторът излага оплаквания, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди е занижено и не съответства на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД; че при извършване на преценката за справедливия размер на обезщетението въззивният съд не е обсъдил и анализирал задълбочено събраните по делото доказателства, не е кредитирал в цялост свидетелските показания и установените от тях обстоятелства, при които са причинени телесните увреждания - по време на изпълнение на служебните задължения, чрез умишлени действия на дееца, не е определил правилно периода, през който са търпени болки и страдания, и не е оценил в достатъчна степен естеството и тежестта на уврежданията, необратимия характер на част от тях, отражението на произшествието върху емоционалното и психическото състояние на увреденото лице, както и всички неблагоприятни остатъчни последици. Навежда и доводи, че доколкото не е напълно възстановен от получените увреждания, размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с настъпилите след инцидента промени в социално икономическите условия на живот.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което са повторени част оплакванията в касационната жалба и във връзка с тях са формулирани следните въпроси : „1. Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат получено травматично увреждане от непозволено увреждане, да се анализират обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът и това, че травмите са нанесени в резултат на умишлени действия на дееца; 2. Следва ли при преценката за наличие на претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликт, да се вземат предвид всички условия, които в съвкупност определят конкретния причинно - следствен резултат; 3. Допустимо ли е въззивният съд да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди, без да се позове на конкретна съдебна практика и без да изложи съображения защо определеният от първата инстанция размер е „прекомерен“; 4. Следва ли съдът да мотивира защо от приет за справедлив размер на обезщетение от 68 000 лева от първоинстанционния съд намалява същия с повече от 50% - на 20 000 лева, при анализ на едни и същи травматични увреждания и факти по делото; 5.

2

Съответства ли на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД определянето на обезщетение за средна телесна повреда, причинена при ПТП, в размер значително по-нисък от присъжданото в сходни случаи от съдилищата, и не следва ли при наличието на противоречива съдебна практика ВКС да уеднакви подхода; 6. Справедливият размер на застрахователно обезщетение следва ли да бъде обоснован след анализ на всички доказателства, включително тези, касаещи продължителността на възстановителния период;

7. Допустимо ли е въззивният съд да определя възстановителния период като избирателно сочи доказателства, а не анализира целия доказателствен материал, сочещ за един много по-дълъг възстановителен период на травмите от приетия; 8. Размерът на обезщетението зависи ли „най-вече от интензитета и продължителността на емоционалното страдание“ на пострадалия, така както е прието от въззивната инстанция; 9. В случай, че с приета по делото присъда се установява умишлено причиняване на телесни увреждания, следва ли гражданският съд да обсъди всички увреждания, твърдени от пострадалия, дори когато не са посочени изрично в наказателния акт, с оглед принципа на пълно обезщетяване на вредите по чл. 52 ЗЗД; 10. Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след техния анализ, като се вземат предвид и доводите на страните, като мотивира изводите си като посочи кои доказателства приема и кои не; 11. Следва ли въззивният съд да анализира всички наведени с жалбата възражения, включително и тези касаещи критериите за справедливост, в това число - „инфлацията като относителен критерии за определяне на покупателна/обезщетителна стойност“; 12. Допустимо ли е съдът при определяне размера на неимуществените вреди да ползва „инфлацията“ като критерий за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди; 13. В случай, че е допустимо ползването на „инфлацията“ като критерий за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и получаване на обезщетението десет години след настъпилото събитие, обезщетението следва ли да се увеличи или намали с инфлационния индекс към датата на получаването му с оглед промяната в икономическата обстановка в страната; 14. Задължение ли е на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните; 15. За определяне справедлив размер на застрахователно 3 обезщетение следва ли да се вземат предвид социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на непозволеното увреждане, с оглед лимитите на застрахователно покритие по § 27 от ПЗР от КЗ /отм./, и следва ли да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи значение за приложението на чл. 52 от ЗЗД; Минималната работна заплата ли е единствен критерий, който следва да бъде отчетен, съобразявайки социалноикономическите условия в страната към датата на инцидента; 16. Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства както по отделно, така и в тяхната съвкупност“. Във връзка с поставените въпроси се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС (ППВС № 4/68 г.) и с практиката на ВКС в решения по чл.

290 ГПК - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението е посочено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което не следва да бъде обсъждано при преценката на предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като е заявено бланкетно.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ЗД „Бул Инс“ АД чрез адв. Александър Илиев, в който е изразено становище за отсъствие на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Препис от жалбата е връчен и на подпомагащата страна Р. Н. К., който не е изразил становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е извършил самостоятелен анализ и преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства и е достигнал до извод, че ищецът М. Н. има право на справедливо обезщетение в размер на 20 000 лв. за неимуществените вреди, които е претърпял при ПТП на 31.07.2015 г., причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № СВ 9127 АА Р. Н. К. със задължителна застраховка 4

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Бул Инс“ АД. В съответствие с така направения извод въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявеният от М. Н. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е уважен за сумата 20 000 лв., както и в частта за отхвърляне на иска за разликата над присъдените 30 326 лв. до претендираните 70 000 лв., и след отмяна на решението е отхвърлил иска за разликата над определеното от него справедливо обезщетение от 20 000 лв. до сумата 30 326 лв. В зависимост от произнасянето по главния иск въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и по отношение на предявения от ЗД „Бул Инс“ АД срещу привлечения като подпомагаща страна делинквент Р. К. обратен иск и е отхвърлил същия за разликата над сумата 20 000 лв. до претендираните 30 000 лв. (част от вземане с посочен общ размер 70 000 лв.), като е потвърдил решението в осъдителната част за сумата 20 000 лв.

Въззивният съд е възприел фактическите констатации на първоинстанционния съд, че с влязла в сила присъда по НОХД № 5599/2018 г.

Р. К. е признат за виновен в това, че на 31.07.2015 г. в гр. София, на ул. „Г.

Дражев“, при управление на лек автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № СВ 9127 АА с посока на движение от подземен паркинг на бл. 380 в гр. София, ж. к. „Люлин“, към ул. „Г. Дражев“, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 116 ЗДвП, като с цел да осуети митническа проверка на управлявания от него автомобил от длъжностните лица митнически служители М. Боянов Симеонов и М. В. Н. навлязъл на тротоарната площ (ляв тротоар) на ул. „Г. Дражев“ срещу бл. 389, вляво от изхода на паркинга, спрял на подаденото разпореждане и след легитимиране на служителя Н. и покана да осигури достъп за митническа проверка на автомобила, рязко потеглил и реализирал пътнотранспортно произшествие с намиращия се вляво от автомобила митнически служител в „Митническо разузнаване“ при Столична митница - М. Н., като умишлено му причинил две средни телесни повреди без имуществени вреди : дълбока рана на лявата подбедрица по задната повърхност, хематом и охлузвания на лявата подбедрица, циркулярен белег от нараняване на лявата подбедрица под колянната става с клинични данни за фиброза на мускулната тъкан и оток на подбедрицата, голям белег от нараняване на лявата подбедрица по задната повърхност с деформация на подлежащата мускулатура, компресивна 5 исхемична лезия на нерв Перонеус в ляво - травматични увреждания на меките тъкани на лявата подбедрица с остатъчни сетивни, моторни нарушения, нарушено кръвообращение на долния крайник и видими деформации на мускулатурата, персистиращи дори и след продължителен оздравителен процес, които осъществяват медикобиологичния признак на разстройство на здравето, неопасно за живота, както и счупване на 5-та предкиткова (среднокиткова, дланна) кост на дясната ръка под главичката, което е реализирало медикобиологичен признак трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл. 342, ал. 3, пр. 2, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 3 НК вр. чл. 54 НК на К. е наложено предвидено в НК наказание. Присъдата е изменена с решение по ВНОХД № 515/2021 г. на Апелативен съд - София, оставено в сила с решение по к. н. д. № 1092/2021 г. на ВКС, с което подсъдимият Р. К. е оправдан за нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 НК и за извършване на престъпление по чл. 342, ал. 3, пр. 2, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 3 НК чрез счупване на пета предкиткова (среднокиткова, дланна) кост на дясната ръка под главичката, реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по дълъг от 30 дни. В производството пред първата инстанция е прието заключение на автотехническа експертиза, с което е изяснен механизмът на произшествието, като е направена констатация, че причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на лекия автомобил, който не се е подчинил на разпореждането на ищеца за извършване на проверка и е избягал, а също и субективните действия на ищеца, който след като е видял, че автомобилът започва да се движи, е направил опит да възпрепятства водача, приближавайки се до автомобила, въпреки невъзможността с човешко тяло да бъде спрян потеглящ автомобил. Констатацията, че с действията си ищецът е съпричинил произшествието, не е възприета от въззивния съд с мотив, че тези действия са предприети с цел да се въздейства физически върху водача и той да спре, а не са били насочени към спиране на автомобила.