Решение № 15235 от 30.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15235 гр. София, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20211110158887 по описа за 2021 година

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.224,ал.1 КТ.

С исковата молба ищцата Р. А. Ц. е предявила установителен иск за признаване със сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на вземането за плащане на сумата от от 2 695,66 лв, представляваща обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за неизползван годишен платен отпуск от общо 60 дни за 2019г. и за 2020г. по трудовото правоотношение между страните , възникнало от трудов договор , сключен на 19.01.2018г., прекратен на 18.01.2021г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 09.04.2021г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д.

№ 20022/2021г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцата поддържа предявения иск. При устните състезания в заседанието на 30.11.2022г. адвокатът на ищцата е пледирал за уважаване на исковете.

Ответникът – „ФИРМА”ЕООД оспорва предявения иск изцяло по основание и по размер видно от изявленията на пълномощника му в депозирания на 13.12.2021г. отговор на исковата молба. Сочат се доводи , според които ищцата не е изпълнявала надлежно трудовите си задължения , като през 2019г. се е явяла само няколко пъти на работа в офиса , а през периода от 28.03.2020г. до 18.03.2021г. „е заявила искане за ползване на отпуск съгласно чл.164,ал.1 КТ”. Изтъква се , че всички трудови възнаграждения на ищцата са й били платени. Посочва се , че „ищцата е имала възможност през 2019г. да ползва платенв 1 отпуск и се е въползвала от това право , но без да го е декларирала по надлежен ред”.

Отбелязва се , че трудовото правоотношение е било прекратено по искане на ищцата , която не е спазила 1-месечното предизвестие по чл.11.2 от трудовия договор.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответното дружество поддържа възраженията срещу предявения иск. При устните състезания в заседанието на 30.11.2022г. адвокатът на ответната страна е пледирал за отхвърляне на иска. Доводи за неоснователността му са посочени и в представените на 07.12.2022г. писмени бележки от пълномощника на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на иска :

Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването му, тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 20022/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно процесуалния ред за разглеждането на иска :

Въпреки че предявеният установителен иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.224,ал.1 КТ (за обезщетение за неползван платен годишен отпуск) произтича от трудово правоотношение, той не е сред изброените в чл.310 ГПК, поради което следва да бъде разгледан не по реда на чл.310 –чл.317 ГПК , а по общия исков ред. Това е така , тъй като исковете за вземания по трудово правотношение (освен тези по чл.128,т.2 КТ ) не са посочени в чл.310 ГПК и следователно този процесуален ред е неприложим за тяхното разглеждане. Производството по чл.310–чл.317 ГПК се прилага само за разглеждане на исковете по чл.310 ГПК , но не и за други искове, за които това не е предвидено в закон (по аргумент от чл.310,т.5 ГПК). Тъй като установява изключение от общия исков ред , правната норма на чл.310 ГПК не може да бъде тълкувана разширително , нито да бъде прилагана по аналогия. Това означава , че нито по искане на страните, нито служебно по преценка на съда бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК не може да бъде прилагано за разглеждане на други искове освен изброените в чл.310 ГПК или в друг закон.

Относно основателността на установителния иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл. 224,ал.1 КТ :

Този иск е

ОСНОВАТЕЛЕН.

По делото е безспорно, а и от представените трудов договор от 19.01.2018г. и уволнителна заповед № 11/21.12.2021г. на управителя на „ФИРМА”ЕООД и от вписванията на страниците от трудовата книжка на ищеца (представени в заверени копия – 2 б.с.) се установява, че през периода от 19.01.2018г. до 18.01.2021г. , т.е. през процесния период от от 01.01.2019г. до 31.12.2020г. между страните е съществувало трудово правоотношение , по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „офис -асистент” в ответното дружество.

В разглежданият случай по делото е доказано наличието на двете комулативно изискуеми условия за възникването на правото по чл.224,ал.1 КТ за ищцата : налице е както положителната (прекратяването на трудовото правоотношение ) , така и отрицателната предпоставка (неизползването от ищцата на полагащия й се платен годишен отпуск ).

Като писмено доказателство по делото е приета заповед № 11/21.12.2021г. на управителя на „ФИРМА”ЕООД , с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.326,ал.1 КТ по искане на ищцата , считано от 18.01.2021г.

За възникването на правото на обезщетение по чл.224,ал.1 КТ е без правно значение законосъобразността на извършеното уволнение, както и дали е спазено дължимото предизвестие за това. Правнорелевантен е само факта на прекратяването на трудовото правоотношение, независимо от фактическото и правно основание за това . Възражението на ответника за неспзавнето на предизвестието за уволнение от ищцата е правноирелвантно.

По делото няма доказателства за ползването на платен годишен отпуск от ищцата през 2019г. и през 2020г. Не са представени писмени доказателства нито за подадени от ищцата молби за ползване на този отпуск , нито за издавани от ответника като работодател заповеди по смисъла на чл.173,ал.1 КТ за ползването на платен отпуск от ищцата.

Възраженията на ответника в обратния смисъл са недоказани.

Според чл.8,ал.2 КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Това означава, че не работникът трябва да доказва, че е работил съобразно съответните изисквания за заеманата от него длъжност, а ответникът следва да докаже неизпълнението на трудовите задължения от работника , ако твърди това. По настоящото дело няма доказателства за ненадлежно неизпълнение от ищцата на трудовите й функции през процесния период от 01.01.2019г. до 31.12.2020г.

Поради посочените причини възражението на ответника е недоказано.

В заповедта за уволнение № 11/21.12.2021г. на управителя на „ФИРМА”ЕООД се съдържа изрично признание и нареждане на ищцата да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г. - 20 дни и за 2020г. - 20 дни. По естеството си това е извънсъдебно признание от ответника на правото на ищцата по чл.224,ал.1 КТ.

Според приетото в съдебното заседание на 30.11.2022г. неоспорено от страните експертно заключение , това обезщетение е начислено във ведомостта за месец януари 2021г. на ответното дружество като чистата сума за получаване (след приспадане на съответите удръжки) е в размер на 2 695,66 лв, но няма доказателства да е платена на ищцата.

Страните не спорят , че посочената сума не е изплатена на ищцата, въпреки отбелязването за това в трудовата й книжка от ответника. По делото няма представени доказателства за плащането на тази сума от „ФИРМА”ЕООД на ищцата. Поради тази 3 причина посочената сума следва да бъде присъдена на ищцата. Искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл. 224,ал.1 КТ следва да бъде уважен изцяло.

Относно разноските по делото :

На ищцата не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са представени доказателства за осъществени от нея разходи по настоящото исково дело.

На ответника също не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като искът е уважен изцяло.

Тъй като ищцата е била представлявана по настоящото исково дело от адвокат по реда на чл.38 ,ал.1 ЗА , следва на основание чл.38,ал.2 ЗА ответното дружество да бъде осъдено да заплати на този адвокат възнаграждение в претендирания размер (500 лв) , който съотвества на минимума по чл.7,ал.2, т.3 от Наредба№ /2004г. на ВАС.

Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса при предявяването на иска. С оглед чл.78,ал.6 ГПК дължимата държавна такса за уважения иск следва да бъде събрана от ответната страна, както и платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (170 лв).

С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят.

На ищцата не следва да бъдат присъдени разноски за заповедното дело , тъй като няма доказателства да е осъществила разходи във връзка с това дело.

На ответника също не следва да бъдат присъдени разноски за заповедното дело, тъй като претенциите срещу него са уважени изцяло.

Тъй като ищцата като заявителка е била представлявана по заповедното дело от адвокат по реда на чл.38 ,ал.1 ЗА , следва на основание чл.38,ал.2 ЗА ответното дружество да бъде осъдено да заплати на този адвокат възнаграждение в претендирания размер (500 лв) , който съотвества на минимума по чл.7,ал.2, т.3 от Наредба№ /2004г. на ВАС.

Ищцата като заявителка е освободена от внасяне на държавна такса при предявяването на заявлението по чл.410 ГПК по по заповедното гр.д. № 20022/2021г. по описа на СРС, 68 състав. С оглед чл.78,ал.6 ГПК дължимата държавна такса за уваженото заявление по чл.410 ГПК следва да бъде събрана от ответната страна.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, че „ФИРМА”ЕООД, ЕИК: *****, гр.София, район „АДРЕС, със съдебен адрес : град София, АДРЕС, чрез адв. С. Д. , ДЪЛЖИ на Р. А. Ц. , ЕГН: **********, гр.

София, АДРЕС, със съдебен адрес : гр. Перник, АДРЕС, чрез адв. Б. Б., сумата от от 2 695,66 лв (две хиляди шестстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки), представляващи обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за неизползван годишен платен отпуск от общо 60 дни за 2019г. и за 2020г. по трудовото правоотношение между страните , възникнало от трудов договор, сключен на 19.01.2018г. , прекратен на 18.01.2021г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 09.04.2021г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 20022/2021г. по описа на СРС,68 състав.

ОСЪЖДА „ФИРМА”ЕООД, ЕИК: *****, гр.София, район „АДРЕС, със съдебен адрес : град София, АДРЕС, чрез адв. С. Д., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б. Б. Б., гр. Перник, АДРЕС, следните суми: 500 лв (петстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.1 ГПК в качеството му на пълномощник на ищцата Р. А. Ц. по исковото гр.д. № 58887/2021г. по описа на СРС, 68 състав, и 500 лв (петстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.1 ГПК в качеството му на пълномощник на заявителката

Р. А. Ц. по заповедното гр.д. №

20022/2021г. по описа на СРС, 68 състав.

ОСЪЖДА „ФИРМА”ЕООД, ЕИК: *****, гр.София, район „АДРЕС, със съдебен адрес : град София, АДРЕС, чрез адв. С. Д., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал.6ГПК по сметка на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД следните суми : 107,83 лв (сто и седем лева и осемдесет и три стотинки), представляваща дължимата държавна такса за уважения иск по исковото гр.д. № 58887/2021г. по описа на СРС, 68 състав; 170 лв ( сто и седемдесет лева), представляващи платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза по делото по исковото гр.д. № 58887/2021г. по описа на СРС, 68 състав , и 53,91 лв (петдесет и три лева и деветдесет и една стотинки), представляващи дължимата държавна такса за предявяването на уваженото заявление по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 20022/2021г. по описа на СРС, 68 състав, от плащането на които ищцата е била освободена по чл.359 КТ.