Решение № 1007 от 06.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3348/2023
- Вид
- Решение № 1007
- Подписан
- 06.03.2024
- В сила
- 26.06.2024
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.2, т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1007 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330103348 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Ц. П. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД за прогласяване нищожността на клаузи в Договор за кредит, сключен между страните – „такса бързо разглеждане“ и „такса удължаване срока за връщане на общо дължимата сума“. Твърди се, че между страните е сключен договор за кредит от 26.05.2022 г. Сочи се, че ищецът следвало да заплати такса за бързо разглеждане в размер на 201,65 лв. и такса за удължаване срока за връщане сумата в размер на 158,40 лв. Сочи, че тези клаузи са нищожни, тъй като не се допуска от закона заплащане на такси, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито са процесните. Счита същите за накърняващи добрите нрави поради несправедливо облагодетелстване на едната страна и значителна нееквИ.лентност на престациите, тъй като сумите по таксите съставлявали почти 130% от общата сума на отпуснатия кредит. Намира уговорките за неравноправни с оглед това, че са необосновано високи и целят неоснователно обогатяване на кредитора. Счита, че същите заобикалят законовия максимум на ГПР, тъй като те е следвало да се включат в ГПР. С тези доводи моли съда да прогласи двете клаузи за нищожни. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, в който се поддържа неоснователност на предявените искове и се предявяват насрещни искове за осъждане на ищцата да плати на кредитора суми за главница, договорна лихва и такса за бързо разглеждане, както следва 1100 лв. - главница; 35,93 лв. – договорна възнаградителна лихва за общ период от 26.05.2022 г. до 1
25.06.2022 г., 201, 65 лв. - такса съгласно сключения между страните договор и последващи анекси, с които бил изменен. Претендира се договорна лихва за първоначално отпусната сума от 700 лв. в размер на 23,59 лв. за период 26.05.2022 г. – 25.06.2022 г.; върху допълнително отпусната сума от 200 лв. – договорна лихва в размер на 6,28 лв. от 28.05.2022 г. до 25.06.2022 г.; и върху още една допълнително отпусната сума от 200 лв. – договорна лихва в размер на 6,06 лв. за периода 29.05.2022 г. – 25.06.2022 г.. По отношение на таксата се твърди, че за първоначално отпуснатата сума от 700 лв. се претендират 122,40 лв., за втората отпусната сума от 200 лв. се претендират 39,95 лв., за трета отпусната сума от 200 лв. се претендират 39,30 лв. Всички със срок за връщане 25.06.2022 г. Изрично се сочи, че таксата не е периодично вземане.
Признава се сключването на договора, сочат се условията на същия. Сочи се, че ищецът е бил запознат със специалните параметри и общите условия, че кредитодателят е изпълнил задължението си, като е предоставил сумата в заем, срокът на договора започнал да тече от превеждане на сумата, а именно от 26.05.2022 г. Твърди, че са спазени всички изисквания за форма на договора, предоставен е стандартен европейски формуляр (СЕФ), длъжникът е влязъл в сайта на Вивус, избрал е сума и срок, за който кандидатства, след което е предоставен СЕФ на кредитоискателя и договорът е сключен във вътрешната система на дружеството, като е изпратен в PDF формат, заедно с общи условия, на кредитополучателя по посочена електронна поща. Сочи, че бързото разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане на кредитополучателя, срещу която се дължи такса. Сочи, че ищцата се възползвала от правото да получи допълнителна сума и да бъде разгледана заявката й в кратък 15-минутен срок. Това сторила и по анекс от 29.05.2022 г. Също допълнителна незадължителна услуга била и удължаването на срока на плащане на задълженията. По този повод бил сключен анекс от 16.09.2022 г., като срокът за плащане бил удължен до 30.09.2022 г. Ищцата не била изплатила задълженията си по кредита, поради което предявява срещу нея насрещни искове за плащане на горните суми.
Излагат се подробни съображения срещу твърдението за нищожност на атакуваните клаузи, доколкото те съответствали на чл. 10а от ЗПК и не били свързани с усвояване и управление на кредита. Възразява се за накърняване добрите нрави с оглед свободата на договаряне, като ответникът сочи, че ищцата е изтеглила и погасила 14 кредита, отпуснати от дружеството.
Възразява за заобикаляне на закона, доколкото счита, че са спазени правилата за размера на ГПР. Счита също, че посочените клаузи не съставляват разход по кредита, доколкото липсва изпълнение на условията по ДиректИ.
2008/48/ЕО. Таксата за бързо разглеждане се предоставяла преди сключването на договор и само по изрично искане на длъжника. Същата била заявена от нея. Възразява клаузите да са неравноправни, доколкото била предоставена подробна преддоговорна информация и ищцата била запозната с условията на договора. Възразява и срещу претендираното адвокатско възнаграждение, като счита, че е налице злоупотреба с процесуални права.
В срок е подаден отговор на насрещната искова молба, с който се прави възражение за недействителност на договора за кредит и се излагат подробни 2 съображения в тази връзка, свързани с неспазване изискванията за посочване на ГЛП и ГПР в договора, като се възразява срещу невключването в него на таксата за експресно разглеждане, което води до посочване на ГПР, който не е реално приложим между страните.
Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателства по делото и закона, съдът приема следното от фактическа и от правна страна.
Предявени са главни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал.2, вр. с ал.1 от ЗПК; чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК; чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, вр. с чл. 146 ЗЗП, за основателността на които следва да са осъществени следните юридически факти – наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит с посочените клаузи за такси за допълнителни услуги и такИ. пороци в съдържанието им, които водят до тяхната недействителност.
По насрещните искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.79 ЗЗД следва да се установи сключването на валиден договор за потребителски кредит, с писмена уговорка за възнаградителна лихва и клауза за такса за бързо разглеждане, по който да е усвоена заетата сума, да е ползвана съответната услуга и да е настъпил падежът на вземанията.
Страните не спорят по сключването на процесния договор и неговите клаузи за възнаградителна лихва и такси за бързо разглеждане и за удължаване на срока за плащане. Не се спори също, че договорът за кредит и анексите към него имат съдържание съгласно представените от ответника документи. Сочи се в представените Общи условия към Договор за кредит №.......26.05.2022г., че таксата за бързо разглеждане представлява такса за предоставяне на „допълнителна незадължителна услуга” по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му. Тази такса може да бъде заявена при искане за отпускане на кредит или на допълнителна сума по кредит. В настоящия случай по силата на договор и два анекса от 28.05.2022г. и от 29.05.2022г., с които са отпускани допълнителни суми от по 200 лв., заетата сума е станала в общ размер на 1100 лв., а таксата за бързо разглеждане в размер на 201,65 лв.
Съдът намира, че тази клауза е нищожна като противоречаща на закона и по-конкретно на нормата на чл.10а, ал.2, вр. с ал.1 от ЗПК. Съгласно посочената норма кредиторът може да събира такси само за допълнителни услуги, но не и за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Таксата за бързо разглеждане представлява такса, свързана с усвояване на кредита. Договора за паричен заем, когато не съставлява банков кредит, е реален договор и се сключва с предаване на заетата сума. В този смисъл, волеизявлението на кредитора дали приема да отпусне заемната сума на длъжника, е свързано именно със съгласието на страните да бъде предадена определена парична сума, а оттам със сключването на самия договор и с усвояването на кредита,т.е. с получаването на заема. Въпросната такса се събира за по-бързото извършване на преценка от кредитора дали да изрази 3 съгласие за сключване на договор и дали да отпусне заем според оценката на кредитоспособността на длъжника. Тази оценка не съставлява допълнителна услуга, а е в полза само и единствено на заемодателя. Не би следвало разходите за тази оценка или за бързото й извършване да се възлагат на заемателя. Решението на кредитора дали да извърши тази оценка, как да я извърши и колко бързо, е във връзка с негова воля дали желае да сключи договора или не при условията, на които клиентът е съгласен. Услугата по същество е именно такса за отпускане и усвояване на кредита, независимо че касае ускорена процедура за това. Както се посочи, по-бързото отпускане на кредита не е особена услуга, която едната страна прави на другата, а изразено съгласие от кредитора да сключи договора в кратки срокове, като начин клиентът да бъде убеден да предпочете именно този кредитор. Кредиторът има избор дали да сключи договора сега или да рискува да изгуби клиента.
Кредиторът не престира нещо в повече, а взима решение дали да сключи договора по-бързо, което е характерно за финансовите институции, различни от банките.
Въз основа на изложено съдът приема, че таксата за бързо разглеждане е свързана с усвояването на кредита и е уговорена в нарушение на чл.10а, ал.2, вр. с ал.1 от ЗПК, вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради което е нищожна и искът за прогласяване на тази нищожност подлежи на уважаване.
Таксата за удължаване, съгласно ОУ към договора, е такса за предоставяне на „допълнителна незадължителна услуга” за удължаване срока за връщане на кредита със 7, 14 или 30 календарни дни над първоначално определения срок за връщане на кредита. Установява се от Анекс от 16.09.2022г., че срокът за връщане на кредита е удължен до 30.09.2022г., като е посочено, че срокът се удължава с 14 дни. Тези 14 дни обаче се броят от датата на Анекса, а не от първоначалния падеж, както изискват ОУ, който е бил уговорен до 25.06.2022г. За това удължаване е начислена такса в размер на 158,40 лв. Съдът намира, че клаузата, предвиждаща дължимост на такса за удължаване срока на договора, е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави.
От правата и задълженията на страните по договора за заем следва и възможността да предоговарят условията по договора, вкл. да променят падежа на задълженията. Тази възможност следва от общия принцип за свобода на договаряне и страните по договора винаги могат да го изменят. За това е нужно само тяхното взаимно съгласие, като това не е услуга, която едната страна прави на другата, за да се дължи някакво възнаграждение за това. Противоречи на принципа на добросъвестност съгласието на кредитора за изменение на договора да се замества със задължение за заплащане на парична сума. От самото развитие на отношенията се потвърждават тези изводи на съда, тъй като с анекса срокът на договора е удължен с близо 3 месеца, в отклонение на уговорката за възможността за удължаване с наймного 30 календарни дни. Това обстоятелство потвърждава извода, че удължаване срока на договора е възможно при всякакви условия, приети от 4 двете страни, и не съставлява допълнителна услуга, за която да се събира възнаграждение. Липсва насрещна престация на кредитора, поради което и уговорката за дължимостта на такса е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Този иск като основателен, също подлежи на уважаване и следва да се прогласи установената нищожност.
По насрещните искове съдът намира следното. Първият юридически факт за основателността им зависи от валидността на договора за кредит с оглед възраженията за неговата недействителност. Двете процесни такси по смисъла на общите условия са за „незадължителни допълнителни услуги”.
Съгласно договора за кредит, същият е сключен при общи условия, а посоченият ГПР не включва таксите за „незадължителни допълнителни услуги”, предоставени на длъжника по негово искане. От тези уговорки се установява, че посоченият в договора и анексите ГПР не включва таксите за бързо разглеждане и за удължаване. Тъй като тези такси всъщност не съставляват допълнителни услуги, а са свързани със самото естество на договора и усвояването на кредита, на практика представляват скрито допълнително възнаграждение за кредитора. Ето защо следва да намерят израз и в годишния процент на разходите. Невключването им води до посочване на ГПР в договора, който не е действителния процент на оскъпяването. По този начин се нарушава чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за съдържанието на потребителските договори. Съдът счита, че законът изисква посочване на ГПР в договора за потребителски кредит не само формално, а такъв процент на разходите, който е реално приложимият между страните по договора. Само така потребителят може в защита на правата си да направи реално сравнение за най-добрите условия за кредитиране на пазара.
Разпечатката съдържа 25 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f53a707-275f-4ef9-baee-d82897b1f1d6