Решение № 2058 от 11.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15515/2022
- Вид
- Решение № 2058
- Подписан
- 11.05.2023
- В сила
- 09.06.2023
- Състав
- Тоско Петков Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2058 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330115515 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на А. Д. срещу „Ай ти еф груп” АД, с която са предявени осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от *****г. за сумата от 1500 лева, като била уговорена възнаградителна лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение. Излагат се съображения за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Излагат се и съображения за нищожност на уговорката за лихва и неустойка. Иска се осъждането на ответника за заплати сумата от 211.85 лева, получена без основание за лихва и сумата от 1025.15 лева получена без основание за неустойка. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорват исковете. Намира, че клаузата на лихва е действителна, защото не съществува законово изискване да не превишава трикратния размер на законната лихва. Било спазено и изискването за посочване на ГПР, като сумата за неустойка не следвало да се включва в него. Твърди, че клаузата за неустойка е действителна и не е загубила присъщата й обезпечителна и обезщетителна функция. Оспорва плащането на посочените суми.
Иска се отхвърляне на претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Страните не спорят за сключването на договор за потребителски кредит от 17.11.2017 г., обстоятелство отделено като безспорно по делото. Договорът е бил сключен от разстояние по реда на ЗПФУР. Постигнатите уговорки се установяват от приложените и от двете стани копия на документа, както и от приложението. С посочения договор на ищцата по производството е предоставена сума в размер на 1500 лева. Уговорена е между страните договорна лихва от 41 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е посочен на 49.65 %. Ищцата се е задължила да върне сумата на 7 месечни погасителни вноски, като общият размер на всички плащания е записан на 1711.85 лева. Било е уговорено и предоставянето на обезпечение чрез две или повече физически лица поръчители или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка в чл. 3.3 от договора. Конкретизирана е в размер на 1025.15 лева, като се начислява на месец за времето, през което кредитът не е бил обезпечен.
Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Нормата е императивна и предвижда, че договорът кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина следва да са инкорпорирани всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически 2 обоснован избор дали да сключи договора.
Посочените в договора стойности на ГПР и общата дължима сума не отговарят на реално прилаганите от кредитора, защото в тях не са включени допълнителните плащания, които ищцата ще трябва да понесе заради уговореното задължение за представяне на обезпечение и предвидената при неизпълнение неустойка по чл. 3.3.
Задължението за обезпечаване на кредита е допълнително и реално не се отразява върху необходимостта от връщането на кредита съобразно договореното между страните. Функцията му е да даде допълнителна сигурност на кредитора, като предостави възможност да иска изпълнението от няколко лица, независимо дали това е поръчител или банка, предоставила гаранция. И в двата случая задължението на кредитополучателя да върне предоставената сума не се променя, поради което и от самото непредоставяне на обезпечение не настъпват вреди. Въпреки това между страните е била уговорена неустойка, която още при самото сключване на договора е включена във всяка от месечните погасителни вноски. Така уговореното задължение единствено увеличава подлежаща на връщане сума и при плащане на всички вземания (главница, лихва и неустойка), осигурява допълнително възнаграждение за предоставената от кредитодателя услуга- възмездно ползване на определена сума за определен период от време.
Ето защо това допълнително плащане се отнася до разходи за потребителя, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвид предоставената сума (1500 лева), процентът на възнаградителна лихва (41%), размерът на неустойката (1025.15 лева) и срокът на заема (7 месеца).
Поради изложеното, посочените в договора годишен процент на разходите и общата дължима сума не отговарят на действителните. Посочването на по-нисък от действителния ГПР и обща дължима сума, представлява невярна информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал.
4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
В този смисъл Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.;
Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г. ; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се 3 изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С ъ гл а с н о чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл е Решение № 50147 от 26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ВКС; и практиката на ПОС: Решение № 277 от 6.03.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2677/2022 г.; Решение № 280 от 6.03.2023 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 3171/2022 г. и решения по в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г., в.гр.д.№ 1389/ 2020г. и в.гр.д.№ 1222/ 2020г.
Ответникът представя справка за извършени плащания, инкорпорирана в молба от 10.04.2023 г., съгласно която е платена изцяло главница, сумата от 134.75 лева за възнаградителна лихва и сумата от 444.23 лева за неустойка. До тези стойности извършените плащания са безспорни и следва да бъдат приети за доказани съгласно чл.
153 ГПК. До тези размери предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Плащането на други суми по договора за кредит не се установява от представеното от ищцата удостоверение. С него ответното дружество е удостоверило, че към 16.02.2018 г. (преди уговорения в договора срок) ищцата е погасила кредита си към дружеството, включително дължимите такси и няма задължения. Този документи удостоверява погасяването за задълженията по кредита, но не и плащането на сумите за лихва и неустойка в пълен размер. Погасяването на задълженията е родово понятие и не означава във всички случай плащане на определена сума. Съгласно разпоредбите на ЗЗД погасяването може да се извърши чрез плащане, подновяване, опрощаване или прихващане. Ето защо само във основа на представеното удостоверение за погасяване на задълженията по договора не може да се направи категоричен и обоснован извод, че са били платени всички суми по него. Този извод се потвърждава и от самата дата на издаване на документа- 16.02.2018 г., след падежа на третата погасителна вноска и 4 месеца преди изтичането на уговорения срок. От това следва извод, че ищцата е погасила предсрочно главницата по кредита. В такъв случай, както е записано и в самите клаузи вземанията за лихва и неустойка се дължат само за периода на ползване на предоставената сума, а не за целия уговорен срок.
Ето защо исковете са неоснователни за разликата над 134.75 лева до 211.85 лева лихва и за разликата над 444.23 лева до 1025.15 лева неустойка.
4
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 53.47 за д.т.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на **** с променено наименование в хода на процеса в *****, следва да бъде присъдена сумата от 513.31 лева за адв. възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 255.34 лева разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК 202255877, да заплати на А. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 134.75 лева– получена без основание за възнаградителна лихва по сключения между страните договор за кредит № ****от **** г. и сумата от 444.23 лева- получена без основание за неустойка по сключения между страните договор за кредит № ****от **** г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаването на исковата молба на 28.10.2022 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 134.75 лева до 211.85 лева и за разликата над 444.23 лева до 1025.15 лева.
ОСЪЖДА „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК 202255877, да заплати на А. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 53.47 лева- разноски за държавна такса по съразмерност.
ОСЪЖДА „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК 202255877, да заплати на ***.“, с предишно наименование *****, Булстат 115895125, адрес: *****, сумата от 513.31 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А. Д. Д..
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК 202255877 сумата от 255.34 лева- разноски по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 5