Решение № 4661 от 02.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4661 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100500732 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20217741 от 01.12.2021 г., постановено по гр.дело № 57788/2020 г. на СРС, Г.О., 151 състав, е отхвърлен предявения от Етажните собственици на индивидуални обекти в Етажна собственост находяща се в гр.София, ул.“*******, представлявани от Е.К. срещу „Е.Д.-Б.Д.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ул.“*******, установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.48, ал.3 ЗУЕС за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 25000 лв.- представляваща дължими разноски за извършен ремонт на общите части на етажната собственост през 2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 16.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми в производството по частно гр.дело № 24758/2020 г. на СРС, 151 състав е издадена заповед за изпълнение, като неоснователен. С определение № 20012341 от 10.02.2022 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 57788/2020 г. на СРС, Г.О., 151 състав е изменено на основание чл.248, ал.1 ГПК, решение № 20217741 от 01.12.2021 г. по гр.дело № 57788/2020 г. на СРС, ІІІ Г.О., 151 състав, в частта за разноските, като е осъдена Етажна собственост, находяща се в гр.София, 1 ул.“*******, представлявана от Е.К. да заплати на „Е.Д.-Б.Д.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ул.“*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2160 лв., разноски.

Срещу решението на СРС, 151 с-в е постъпила въззивна жалба от Етажна собственост “Б.**“, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.К. К., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителен иск, бъде уважен изцяло. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник „Е.Д.-Б.Д.“ ООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.Д. С. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Постъпила е и частна жалба от „Етажна собственост“ Б.**“, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.К. К., срещу определение № 20012341 от 10.02.2022 год., постановено по гр.дело № 57788/2020 год. по описа на СРС, Г.О., 151 състав, с което е изменено на основание чл.248, ал.1 ГПК, решение № 20217741 от 01.12.2021 г. по гр.дело № 57788/2020 г. на СРС, ІІІ Г.О., 151 състав, в частта за разноските, като е осъдена Етажна собственост, находяща се в гр.София, ул.“*******, представлявана от Е.К. да заплати на „Е.Д.-Б.Д.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ул.“*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2160 лв., разноски. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение.

Частният жалбоподател, чрез своя пълномощник моли съда да отмени обжалваното опредление, като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли молбата на ответника, подадена по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, като неоснователна.

Ответникът по частната жалба- „Е.Д.-Б.Д.“ ООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.Д. С. оспорва частната жалба, като неоснователна по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор на подадената частна жалба. Моли съда да остави същата без уважение, като неоснователна по изложени съображения в частната жалба, а обжалваното с нея определение- потвърдено, като правилно и законосъобразно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като краен резултат, но по съображения различни от изложените от първоинстанционният съд. Крайните изводи на съда относно неоснователност на предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.48, ал.3 от ЗУЕС са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са общи, а разгледани по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. От друга страна, съдът намира, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати 3 процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е направено. С оглед на което доводите на ищеца за допуснати процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната от него въззивна жалба се явяват изцяло неоснователни. Съдът приема, че в настоящия случай при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато от първоинстанционният съд нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

По наведените във въззивната жалба доводи от ищеца относно материалната незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, съдът приема следното:

Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право, т.е. предметът на търсената искова защита се определя въз основа на твърдените от ищеца правопораждащи факти. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно отправеното искане за защита и действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди относимите за спора факти, доказателства по делото, становищата на страните и приложимия материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения, съгласно дадените в ТР № 1/2013 г. ОСГТК /т.1, т.2 и т.3/ и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК /т.19/ указания. Правораздавателната дейност на въззивната инстанция е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора, в т.ч. и квалифициране на спорното право.

Отношенията между собствениците в етажната собственост относно поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл.41 ЗС. Всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание. Необходимите разноски са свързани с неотложни ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено събитие или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение. За извършването на необходимите разноски по 4 поддържането на общата вещ не е необходимо съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяването им дори когато съсобственикът, извършил тези разноски, сам си е служил с цялата обща вещ. Разноските за текущо поддържане на общия имот не спадат към необходимите разноски. По принцип те остават в тежест на съсобственика, който лично ползва имота. Това разбиране е приложимо когато се касае до еднолично ползване на съсобствена вещ със самостоятелно предназначение, но не и до общи части, съсобствени между лица, притежаващи отделни обекти. При наличие на етажна собственост решенията по управлението на общите части се вземат от общото събрание при спазване на установени в ЗУЕС правила за формиране на необходимото мнозинство. Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на вещта и имат характера на подобрения. Необходимите и полезните разноски са за сметка на собствениците на сградата, като участието на всеки собственик на обект в етажната собственост е съобразно дела му в общите части. Разноските по поддържане на вещта се поемат от предварително събраните вноски, чийто размер е гласуван от общото събрание на етажната собственост. Разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗУЕС предвижда разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост да се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. Изключения от това правило са предвидени в следващите ал.2 и ал.3 на чл. 51 ЗУЕС, като изцяло са освободени от това задължение обитателите, които пребивават в етажната собственост не повече от един месец годишно съобразно редакцията на закона - ДВ бр.15 от 23.02.2010 г., респективно собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година според редакцията на ДВ, бр.57 от 2011 г., и частично собственик или обитател, респективно собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година за времето на отсъствие. Съгласно чл.3 ЗУЕС в редакцията му от 01.05.2009 г. за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик се прилагат разпоредбите на чл.42, 43 и 44 от Закона за собствеността, а съгласно изменението с ДВ, бр.57 от 2011 г. разпоредбите на чл.30, ал.3, чл.31, ал.1 и чл.32 от Закона за собствеността.