Определение № 353 от 04.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. София, 04.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно търговско дело № 20251001000402 по описа за 2025 година

ГПК.

Съдебното производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК вр. с чл. 130 Образувано е по частна жалба на А. Ю. Р. срещу разпореждане №2741/01.04.2025 г., постановено по т. д. № 631/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав, с което е върната на основание чл. 130, изр. 1 ГПК исковата молба с вх. № 36748/25.03.2025 г.

В жалбата се излагат подробни съображения, че така постановеното определение е незаконосъобразно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Изтъква се, че доводите на СГС за липсата на правен интерес за ищеца от предявения иск, изложени в обжалвания съдебен акт са необосновани, тъй като ищецът в качеството на трето лице има правен интерес съобразно чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Посочва се също така, че специалният закон (ЗПП) поставя публичните предприятия на друга правна плоскост, целяща да предотврати превратното упражняване на власт, като въвежда ограничени възможности за прекратяване на договор за управление на независим член. Заявява се, че ако приемем, че решенията за назначаване и освобождаване на независими членове в публични предприятия не са достатъчен правен интерес за съдебен контрол, а единствено волеизявление с гражданскоправен характер на собственика на капитала в еднолично търговско дружество, то в действителност се дерогират разпоредбите на ЗПП.

Иска се отмяната на разпореждането и постановяване на определение, с което делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата частна жалба и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

1

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по делото пред СГС е образувано по искова молба на А.

Ю. Р. срещу „Национална Електрическа Компания“ ЕАД (НЕК), ЕИК 000649348, с която е предявен иск на основание за чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че по партидата на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД е вписано несъществуващо обстоятелство с № 20250320085951 - промяна в състава на Съвета на Директорите (СД) на НЕК, за освобождаване като член на СД на ищецът А. Ю. Р. и за избиране за член на СД на Н. Г. С.. В условията на евентуалност, ако искът по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ бъде уважен, се моли с решението да се постанови и на основание чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ заличаване на вписването с № 20250320085951 в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД.

Ищецът твърди, че с решение на СД на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ), който е едноличен собственик на капитала на ответното дружество НЕК, по протокол № 21-2025/14.03.2025 г. е направена промяна в състава на СД на НЕК, като е бил освободен като член на СД А. Ю. Р. и е била избрана за член на СД Н. Г. С.. На 20.03.2025 г. е отразено вписването на това обстоятелство с № 20250320085951. Поддържа, че в процесния случай не е налице нито едно от законовите изисквания за прекратяване на договора за управление, което води до незаконосъобразност на взетото решение. Липсва и волеизявление от страна на едноличния собственик на капитала за прекратяване на договора. Липсата на основание за прекратяване на договора за управление, влече със себе си и липсата на основание за освобождаване на посочения член на СД, респ. вписано е несъществуващо обстоятелство по партидата на търговското дружество. Правния си интерес за предявения иск обосновава с това, че заличаването на вписването би се отразило положително в правната сфера на ищеца, който би бил възстановен като член на СД основната правна последица от уважаването на този иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е заличаване на вписването – чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и възстановяване на юридическото и фактическо положение от преди извършването му.

На първо място настоящият съдебен състав споделя разрешението, застъпено в трайната практика на ВКС (решения по т. д. № 2742/2017 г. на ІІ т. о., т. д. № 54/2016 г. и т. д.№ 431/2009 г. на І т. о. и др.), съгласно която ищецът няма признато от закона право да участва в управлението на ответното публично предприятие и съответно няма право да атакува актовете за избор или освобождаване на член на УС, СД и др., респ. своето освобождаване.

Предвид специалната разпоредба на чл. 24, ал. 1 ЗПП - обективната липса на обстоятелства, удовлетворяващи предвидените в разпоредбата основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, обусловя интерес единствено от осъдителен иск за обезщетяване на претърпени вреди и 2 пропуснати ползи от неоснователно прекратяване, без да се засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването (аналогично на правата на довереника по всеки един договор за поръчка, по който доверителят е оттеглил поръчката, без да е налице виновно неизпълнение от страна на довереника - чл. 287 – чл. 288 ЗЗД). В тази насока е определение № 50428 от 17.10.2022 г. по ч. т. д. № 1627/2022 г., І т. о. на ВКС.

На второ място като съображение за липсата на правен интерес от иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, следва се обоснове, изхождайки от евентуално постигнатата правна защита, която с оглед чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ и разясненията в ТР № 1/2002 г. по тълк. дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – заличаване вписаното обстоятелство единствено за в бъдеще - очевидно не кореспондира с манифестираните от ищеца цели от предявяването на процесния иск.

Заличаването на вписването на освобождаването му, не може да доведе до възстановяването му като член на СД на НЕК.

На трето място в случая е приложимо и схващането, застъпено в установената практика на ВКС (решение № 234 от 23.12.2016 г. по т. д. № 54/2016 г. на І т. о., решение № 247 от 11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на ІІ т.о. и др.), че в хипотези, достатъчно сходни с настоящата (макар за дружества с организационна форма на ООД, но доколкото страните по спора са аналогично обвързани единствено от мандатно правоотношение), лице, което не е съдружник, няма регламентирано от ТЗ „право“ да бъде управител.

Овластяването му за такъв може да бъде оттеглено по всяко време, без обвързване с основания за освобождаване (извод, основан на чл. 141, ал. 4 ТЗ).

Правата на управителя, който не е съдружник, произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки. В този смисъл, активната легитимация на управителя, който не е съдружник, да оспорва като порочно вписването на заличаването си като управител и вписването на нов управител, не би могла да бъде обоснована с „нарушаване“ на гарантирано от закона „право“, възстановимо по реда на така предявените искове, ако биха били основателни.

Неотносима към допустимостта на иска е цитираната в жалбата съдебна практика на ВКС, която не се отнася към разглеждания случай.

По горните мотиви на съда и предвид съвпадението в изводите на двете съдебни инстанции обжалваният съдебен акт, като правилен, следва да бъде потвърден.

Воден от изложеното, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2741/01.04.2025 г., постановено по т. д. № 631/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд 3 на Република България в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя с излагане на основания за допускане до касационно обжалване и приподписване от адвокат.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4