Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 370 от 25.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 634/2022
Вид
Решение № 370
Подписан
25.07.2023
В сила
25.07.2023
Състав
Теодорина Димитрова, Ирена Колева, Пламен Борисов

Цитирани разпоредби

  • чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 454, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 79, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 79, ал.1 и ал. 2 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Велико Търново, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Пламен Борисов

Ирена Колева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20224100500634 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Жалбоподателят Д. И. Й. – длъжник по изпълнението, чрез пълномощник адв. С. Е. от АК Ямбол, обжалва разпореждане № 256 от 20.01.2022 година по изп. дело № 20197250400519 по описа на ЧСИ Виктор Г.ев, с което са приети разноски по изпълнителното дело като Бил посочен един общ размер, без да е яснота какво основание и размер и това препятствало възможността за защита и да се осъществи валиден контрол върху това действие на ЧСИ. Навеждат се оплаквания да е нарушен реда за определяне на разноските – част първа, Глава осма, раздел втори – чл. 71-84 ГПК, не били спазени и нормите на чл. 78, ал. 1 и чл. 79, ал.1 от ЗЧСИ – не била направена сметка, която да бъде връчена на длъжника и да може ясно да разбере от какво произтичат разноските. Не било ясно описаните в поканата за доброволно изпълнение разноски от какво произтичат, какъв е размерът на адвокатското възнаграждение. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното разпореждане и да бъде делото на ЧСИ да се произнесе при съобразяване изискванията на чл. 79, ал.1 и ал. 2 от ЗЧСИ.

На взискателя Г. Г. Р. е изпратен препис от частната жалба, но не е постъпвал писмен отговор в дадения му срок.

Съдебния изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за допустима като подадена в срок и отговаряща на изискванията на закона.

Оспорва жалбата като неоснователна. Излага мотиви, че определените разноски са следните: за адвокатско възнаграждение според договора за правна защита – 650 лв.; разноски за 1 възнаграждение за вещо лице по оценката 330 лв., разноски по изпълнителното дело в размер на 15 лева и авансови такси по друго изпълнително дело/изпълнителното дело при предходен ЧСИ преди прехвърлянето му/ в размер на 98,80 лв.

Великотърновският окръжен съд, след като разгледа жалба, обсъди наведените доводи и след преценка на относимите по спора доказателства, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано като изп. дело № 20197250400519 по описа на ЧСИ Виктор Г.ев, рег. № 725 при КЧСИ, след като по молба на взискателя Г. Г. Р. ме у било препратено образуването пред ЧСИ Павел Г.ев с рег. № 837 изп. дело № 285/2019г. по който взискател е Г. Р., а длъжник е жалбоподателя Д. И. Й.. Изпълнително производство е образувано въз основа на подадена молба от Р. до ЧСИ Павел Г.ев и представен изпълнителен лист от 06.02.2019г. на РС Сливен по гр.д. № 101/2018г., с който Й. е осъден да заплати на Р. сумата от 5688 лв. – главница по договор за заем и законна лихва от 08.01.2018г. и сумата от 2440,52 лв. – разноски по гражданското дело. Делото е образувано на 12.02.2019г. при ЧСИ Павел Г.ев рег. № 837, район на действие ОС Сливен.

По-късно производството е било прехвърлено при ЧСИ Виктор Г.ев по молба на взискателя.

Взискателят е представляван и защитаван от адв. Р. А. съгласно пълномощно и представен договор да правна помощ. Уговорено възнаграждение и платено в размер на 650 лв.

Производството по изп. дело № 519/2019г. по описа на ЧСИ Виктор Г.ев е образувано на 24.04.2019г. Предприето е осъществяване на принудително изпълнение, което е насочено към недвижим имот на длъжника, по отношение на който е имало наложена възбрана.

Извършен е опис и оценка. Насрочена е публична продан на недвижимия имот от 05.07.2021г. до 05.08.2021г. с обявяване на 06.08.2021г. С разпореждане от 05.08.2021г. на основание чл. 454, ал. 1 ГПК изпълнението е спряно.

На 20.01.2022г. е подадена молба от взискателя Р. чрез пълномощник адв. А. за присъединяване на изпълнителен лист от 22.11.2021г. от РС Сливен по гр.д. № 6671/2019г.

На 12.05.2022г. е изпратена покана за доброволно изпълнение същата е връчена на пълномощника на длъжника, ведно с изпълнителния лист и разпореждане № 256 от20.01.2022г. за приемане на разноските в размер на 1093, 80 лв.

Видно от призовката за доброволно изпълнение изх. № 1535 от 20.01.2022г. в нея е описано вземането на взискателя, включително и разноските по делото – 650 лв. адвокатско възнаграждение и такси и разноски по изпълнителното дело в общ размер 491,88 лв., съгласно Тарифата към ЗЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 12.05.2022г. чрез адв. С. Е. – пълномощник на длъжника

При така описаната фактическа обстановка, която не се спори от страните по делото, съдът намира от правна страна следното:

Разглежданата жалба е насочена срещу разпореждане от № 256 от 20.01.2022г., в което е налице произнасяне относно дължимите от длъжника разноски и с оглед ТР № 3 от 10.07.2017г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, следва да бъде прието, че същата е допустима и следва да бъде разгледана и съдът да се произнесе по наведените в нея 2 оплаквания.

Разгледана по същество жалбата, с която се оспорва размера на разноските, които длъжникът следва да заплати на взискателя и е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнителното са за сметка на длъжника, освен в предвидените в закона изключения, каквито в случая липсват.

Неоснователно е възражението, че разноските в посочения размер се явяват прекомерни и неопределени. Взискателят се представлява в изпълнителния процес от адв. Р. А., за което е представено пълномощни и Договор за правна защита и съдействие от 17.01.2022 година.

Обемът на правната защита и съдействие е изрично определен като подаване на молба за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство по образуваното изпълнително дело. Видно от Договора адвокатското възнаграждение е определено в размер на 650,00 лв., което е в съответствие с действащите норми на Наредба № 1 от 09.07.2004 година към датата на образуване на делото и подписването на договора за правна защита и съдействие между взискателя и адв. А.. Уговореното възнаграждение е реално заплатено, за което съдът прави извод от вписаното в документа изявление, че договореното възнаграждение в размер на 650 лева е платено в брой. В случая така представения договор представлява и разписка за извършеното плащане в брой. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК направено от длъжника. Договореното и платено адвокатско възнаграждение не надвишава предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 година минимално възнаграждение. Макар и в разпореждането изрично да не са конкретизирани разноските по изпълнителното дело, то в изпратената покана за доброволно изпълнение е посочено, че 650 лв. представляват адвокатското възнаграждение, а останалата част от 491,88 лв. се явяват такси и разноски по изп. дело, съгласно Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.

Конкретизация на разноските е направил съдебния изпълнител и в приложените по реда на чл. 436, ал. 3, изр. второ от ГПК, където е посоли, освен размерът на адвокатското възнаграждение 650 лв., че 330 лв. са разноски за възнаграждение за вещото лице за изготвяне на оценка на имота, 15 лв. разноски по ИД и 98,80лв. – разноски по прехвърленото изп. дело 285/2019г. на ЧСИ Павел Г.ев, доказателство за извършването на които се съдържат в приложеното копие от изпълнително дело № 519/2019 г. по описа на ЧСИ Виктор Г.ев. Съдът не намира да са налице нарушения на чл. 79, ал.1 и ал. 2 от ЗЧСИ.

Ето защо жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. И. Й., ЕГН ********** от гр. Сливен, подадена чрез пълномощник адв. С. Е. от АК Ямбол със съдебен адрес гр. Ямбол, ул.

3

Ж.Папазов, № 14, офис 403 против разпореждане № 256 от 20.01.2022 година по изпълнително дело № 20197250400519. по описа на ЧСИ Виктор Г.ев, рег. № 725 към КЧСИ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4