Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 251 от 21.06.2023, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Административно наказателно дело 1001/2022
Вид
Решение № 251
Подписан
21.06.2023
В сила
15.12.2023
Състав
РУМЯНА СИМЕОНОВА МИТЕВА-НАСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 128, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 14, ал.4 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 14, ал.5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 14, ал.7 · Закон за местните данъци и такси

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Петрич, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20221230201001 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от „К.-П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Ц.К.“ № *, представлявано от Изп. директор Е. Ж. П., подаден чрез процесуален представител – адв. А. Т. от САК, против Наказателно постановление № НП7/09.11.2022 г., издадено от зам. Кмет по „ФБОС“ на Община П., с което на основание чл. 123, ал.1 от ЗМДТ във вр. чл. 128, ал.1 от ЗМДТ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 14, ал.4 от ЗМДТ.

Жалбоподателят оспорва процесното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно издадено. В жалбата се релевират доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материални закон. Сочи, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, т.3 и т. 4 от ЗАНН, респективно на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като двата акта не съдържат дата и място на извършване на нарушението, същото не е описано пълно по достатъчен ясен и конкретен начини, което представлява съществено нарушение на административно производствените правило, водещо до ограничаване правото на защита на наказаното лице и препятстващо упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Навеждат се доводи, че процесното наказателно постановление е издадено от некомпетентни органи, което отново води до съществено нарушение на процесуалните правила в 1 административното производство. На последно място се навеждат доводи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото липсват вредни последици за Община П., предвид това, че отчетната стойност, след извършената продажба на идеалните части от имота е по посока намаляване, а не увеличаване на дължимия към общината данък, нарушението е извършено за първи път и факта, че декларирането е станало по инициатива на дружеството жалбоподател, не след установяване на липсващо такова и по покана на съответното длъжностно лице, съответно не е установено друго нарушение по ЗМДТ. Счита, че посочените обстоятелства формират извод за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи от същия вид. Моли съда да отмени процесното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно издадено.

Алтернативно се прави искане за маловажност на случая.

Дружеството жалбоподателят, надлежно призовано, не явява законен представител, не се представлява от процесуален такъв. Пълномощникът, адв.

А. Т., е изпратила писмено становище.

Ответната страна по жалбата в лицето на административно-наказващия орган – зам. Кмет по ФБОС при Община П., не се явява, за него се явява юристконсулт К., която изразява становище по жалбата и представя писмено становище, в което развива съображения за правилност и законосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради което иска да бъде потвърдено. Претендира юристконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното наказателно постановление. Същото е връчено лично на служител на дружеството на 16.11.2022г., а жалбата против него е подадена на 28.11.2022 г., т. е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения :

Административно-наказателното производство против дружеството жалбоподател е започнало със съставяне на АУАН № 9 на 05.10.2022 г., от компетентно длъжностно лице : В. М., заемаща длъжността „старши инспектор“ в ДМДТ, при Община П., в присъствието на свидетеля К. Д., присъствала при съставяне на акта, също длъжностно лице към Община П., за това, че като собственик на недвижим имот представляващ 4792/7793 ид.ч от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Ч., общ. П. обл. Б., с адрес на поземления имот : с. Ч., местност „Я.“, с променено предназначение на от земеделска земя на неземеделски нужди за изграждане на обект „Мотелски комплекс“ в имот № 024033 и 024034, землището на с.

Ч., със Заповед I-С-247/21.07.2008г. на общ. П., влезли в сила на 08.08.2008г., 2 за същия поземлен имот е одобрен ПУП-ПРЗ като ПИ – 024034 е включен в УПИ I – 024034, 024033, придобит с Нотариален акт № 67, том II, рег. № 6575, дело № 245/2008г. на Нотариус Р. Й., рег. № 503 на НК, вписан като акт № 159, том VII, д. № 1644/2008г., Нотариален акт № 75, том II, рег. № 5253, дело № 232/2007г. на Нотариус Р. Й., рег. № 503 на НК и Нотариален акт № 4, том II, рег. № 5350 дело № 189 от 08.09.2021г. на Нотариус Р.Й. с рег. № 503 на НК не подал информация за отчетната дейност на имота в законоустановения срок от промяната й настъпила вследствие на продажба на 3000/7793 ид.ч от гореописания имот на „П. Е.“ ЕООД с нотариален акт за покупко - продажба № 4, том II, рег. № 5350 дело № 189 от 08.09.2021г. на Нотариус Р.Й. с рег. № 503 на НК, съгласно чл. 14, ал.4 от ЗМДТ. Промяната е настъпила на 08.09.2021г., а декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е подадена на 08.08.2022г. и е заведена с вх. № 1262/08.08.2022г., с което е нарушил разпоредбата на чл. 14, ал.4 от ЗМДТ.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на законен представител на дружеството, след което е бил изпратен за връчване по пощата, съгласно известие за доставяне /л.15 от делото/.

Жалбоподателят не се е възползвал от правото си по чл. 44, ал.1 от ЗАНН и не е представил писмени възражения в законоустановения срок.

Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице : Зам. кмет по „ФБОС“ на Община П., издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № НП7/09.11.2022г. против дружеството жалбоподател, с което на основание чл. 123, ал. от ЗМДТ във вр. чл. 128, ал.1 от ЗМДТ му наложил имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал.4 от ЗМДТ.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът приема за установена от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля М., които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лице, възпроизвеждащо личните си впечатления, във връзка с извършената проверка на жалбоподателя, при изпълнение на служебните си задължения, като няма данни за пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото, както и на свидетеля Д., присъствала при съставяне на АУАН и от приобщените по делото писмени доказателства, подробно описани в съдебните протоколи.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното от правна страна:

В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното наказателно постановление, което означава дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени териториално и материално компетентни органи.

3

Компетентността на актосъставителя произтича пряко от закона, съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.1 от ЗМДТ, съобразно заеманата длъжност „старши инспектор“ при

Община

П.

Компетентността на административнонаказващия орган също произтича пряко от закона, съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.1 от ЗМДТ, а в конкретния случай от изричното оправомощаване на конкретното длъжностно лице с права да издава наказателни постановления за нарушения по този закон, в уверение на което е представената Заповед № III-ФСО-309/15.10.2021 г., издадена от кмета на Община П.

Съдът не констатира нарушаване на давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление.

Първоинстанционният състав обаче счита, при издаване на атакуваното наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Както в акта, така и в наказателното постановлениe липсва пълно и ясно описание на нарушението, доколкото не става ясно как е определен субектът на нарушението. Според чл. 2 от ЗС предприятия са : търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци; местните юридически лица, които не са търговци; бюджетните предприятия; консорциумите по смисъла на Търговския закон, дружествата по Закона за задълженията и договорите, съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи; фондовете за извършване на плащания и осигурителните каси по смисъла на Кодекса за социално осигуряване; търговските представителства и др. Както в акта, така и в наказателното постановление не е посочено, че санкционираното дружество има качеството на „предприятие“, което се изисква именно защото като такова същото е било задължено да посочи отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Непълнотата на относимите към претендираното нарушение факти в АУАН и наказателното постановление винаги ограничава правото на защита, тъй като наказаното лице се защитава именно срещу фактите, като непосочването им представлява съществено процесуално нарушение и обуславя отмяна на наказателното постановление.

Съдът се съгласява с възражението на жалбоподателя, според което не е извършено пълна и всестранна проверка на обстоятелствата от значение за съставомерността на деянието. Според чл. 14, ал.7 от ЗМДТ „подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели“. В тази насока от административнонаказващия орган не е извършена проверка дали приобретателят от прехвърлителната сделка на 300/7793 ид.ч. от същия поземлен имот не е 4 подал декларация за промяна на обстоятелствата, доколкото съгласно чл. 14, ал.5 от ЗМДТ при промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1 (два месеца). Като не е извършил допълнително разследване на спорните положения, административнонаказващия орган е допусна съществени нарушения на процесуалните правила, което обуславя отмяна на издаденото наказателно постановление.

Независимо от съществуващите основания за отмяна на издадения санкционен акт, съдът намира с оглед пълнота на изложението, че следва да изложи кратки мотиви и по същество. В процесния случай от обективна страна безспорно се установи, че на 08.09.2021 г. е настъпила промяна в обстоятелствата от значение за определяне размера на дължимия данък за недвижим имот от страна на жалбоподателя. Несъмнено се доказа, че дружеството е подало декларация за промяна на обстоятелствата след около единадесет месеца на 08.08.2022г., като бездействието му да изпълни регламентирано в закона задължение за деклариране в определен срок прави поведението му съставомерно по смисъла на чл. 14, ал.5 от ЗМДТ. От 08.09.2021 г. дружеството е разполагало с двумесечен срок, в който правомерно да подаде декларация за промяна на обстоятелствата, който срок е изтекъл на 08.112021г., но жалбоподателят е подал декларацията едва на 08.08.2022 г. Доколкото в случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, не следва да бъде обсъждана субективната страна на деянието.