Решение № 153 от 15.10.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. З.д, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З.Д в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100273 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. чл.124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от Ш. А. Г., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „П.м.“ №* и С. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „П.м.“ №*, чрез адв. Е.М.В., Адвокатска колегия - С., със съдебен адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ***, срещу ОБЩИНА Н., Булстат ****, представлявана от Б.Р.К. - Кмет на Община Н., адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ***, за признаване за установено по отношение на ищците Ш. А. Г. и С. Р. Г., че ответника Община Н. не е собственик на претендирания в исковата молба имот, а именно – ПИ с идентификатор ***; вид територия – Урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м); площ - 600 кв. м.; стар номер – 245; квартал 21; парцел I, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г„ издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***; ***; ***, ведно с находящата се в имота сграда с идентификатор ***; функционално предназначение - Жилищна сграда – еднофамилна; брой етажи – три; застроена площ - 97 кв. м.

1

Ищците, чрез пълномощника, си сочат, че са майка и син и са инициирали производство пред нотариус при PC - З.д, Д.Б., peг. № 535 на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – З., за снабдяване с документи за собственост по обстоятелствена проверка на ПИ с идентификатор ***; вид територия – Урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м); площ - 600 кв. м.; стар номер – 245; квартал 21; парцел I, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г„ издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***; ***; ***, ведно с находящата се в имота сграда с идентификатор ***; функционално предназначение - Жилищна сграда – еднофамилна; брой етажи – три; застроена площ - 97 кв. м.

Пълномощникът на ищците сочи, че при заверката на изискуемата молба декларация, в която се извършва удостоверяването от общинската администрация Н., дали имотът е общинска, респ. държавна собственост, ответната община е уведомила ищците, че за техният имот има съставен АДС № 116/09.03.1987 г., като със Заповед № 46 -ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С. имотът е предаден на Община Н. и предстои съставянето на акт за общинска собственост, т.е. имотът е общински. Именно във връзка с горното, нотариус Д.Б. с peг. № 535 на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд З.д отказал да изповяда сделка досежно поземления имот.

Община Н., не е придобила процесния имот на годно правно основание, за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот за община Н..

В Акт за държавна собственост касаещ процесния недвижим имот, е посочено, че на основание Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., имотът е станал държавна собственост. Същата Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., на ОНС Н. касае одобряването на плана на град Н.

Предвид горното и наличието на акта за държавна собственост и в последствие въз основа на него имотът е предаден в собственост съгласно Заповед № 46 - ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С. на община Н., то последната оспорва правото на собственост на доверителите 2 ми, въпреки че доверителя ми е собственик на описания имот по силата наследство и давностно владение.

Няма спор, че АДС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава.

По принцип се приема, че действително се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от държавата, напр. отчуждаване, замяна и т.н. В настоящия случай като основание за придобиване на собственост на процесния имот е посочена заповед, която е за одобряване на плана на град Н., а именно Заповед № РД-23/12.01.1987 г. Същата обаче не може да легитимира праводателя на община Н., а именно - държавата като собственик на имота. Цитираната заповед представлява административен акт за одобряване на плана на град Н., които няма вещноправно действие.

Отразяването на даден имот в такъв план не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица, в който смисъл е Решение № 33/29.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 401/2012 г. на Първо г.о. ГК, докладчик съдията Л.А., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

В самата заповед е посочено, че същата е издадена на основание чл. 75, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за териториалното и селищно устройство (отм.). Действащата разпоредба към датата на издаване на заповедта сочи, че кметът на общината одобрява застроителните и регулационни планове. В настоящия случай този план е одобрен от Председателя на Окръжен народен съвет, а не от съответния кмет на населеното място.

Отделно от гореизложеното община Н., като и праводателя и в лицето на държавата не са придобили процесния имот на годно правно основание, за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот, както за община Н., така и за своя праводател в лицето на държавата. Константна е практиката на ВКС, че актовете за държавна, респ. за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, респ. общинска собственост. Освен описание на имота и неговото 3 местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна (общинска) собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна (общинска) собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост.

В случая процесният имот е бил актуван като държавен през 1987 г., а като основание е посочена заповед за утвърждаване на застроителен, регулационен и кадастрален план, което неможе да бъде основание за придобиване на имота от страна на общината на годно правно основание, посоченото основание в акта за държавна собственост не е могло да породи вещни права в полза на държавата, поради което е оборена неговата доказателствена сила. Оборен е и факта, че имота е общинска собственост, поради което не е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация В посочения по-горе смисъл е цитирано Решение № 269/03.08.2012 г. на ВКС по гр. дело № 643/2011 г. на първо г.о. ГК, докладчик съдията Д.Ц., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Сочи се, че влезлите в сила планове нямат незабавно отчуждително действие и не се считат приложени с влизане в сила на акта за одобряването му, а едва след изплащане обезщетения. Отчуждително производство в случая не е провеждано, поради което правото на собственост на ищците върху процесиите имоти не е преминало върху общината, а след като не е преминало върху общината то неможе да се приложи забраната на чл. 86 от ЗС във връзка с § 1 от ДР ЗС в който смисъл се цитира Решение № 87 от 01.08.2018 г. по гр. д. № 2714/2017 г., г. к първо г. о. на ВКС.

Пълномощникът сочи още, че правната рамка при режима определен с ъ с ЗТСУ, самото отреждане на плана за обществени мероприятия няма отчуждително действие, а е необходимо издаването на нарочна заповед по чл.

98 ЗТСУ.

До влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.) тези имоти могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, на делба и на придобивна давност – сочи съдебна практика - Решение № 221/23.10.2014 г. по гр.д. № 843/2014 г., Първо г.о.

4

Адв. В. сочи още, че ищците са собственици по неформално дарение, наследство и давностно владение на процесния недвижим имот, доколкото владеят същия от 2001 г. явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, показвайки на всички останали, че считат същия имот за собствен, като тези действия са манифестирани пред всички. Преди това имотът се е владял явно и необезпокоявано от никого от родителите на ищеца, които са го владели от 1960 г., като те са застроили имота през 1973 г. - 1975 г. с триетажна жилищна сграда и са го облагородили. Имотът представлява дворно място, градина към жилищната сграда. Имотът е с ясно обозначени граници с изградени огради от всички страни. Праводателите на ищците през 2001 г. го дават на единия ищец, като на дъщерите си (сестрите на единия ищец) са дали други имоти.

Именно във връзка с горното към владението на ищците следва на основание чл. 82 ЗС да се присъедини и това на неговите праводатели с начало от 1960 г.

Давността по чл. 79, ал. 1 ЗС, изтекла в полза на ищците без същата да е била прекъсвана, което прекъсване съобразно константната съдебна практика да се изразява в извършване на действие по отстраняването на доверителя ми от имота, предявяване на права по съдебен ред против доверителя ми или в установяване на фактическа власт върху имота от ответника по настоящото дело или от когото и да е другиго, тоест във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред от другиго.

Съгласно чл. 77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона.

За ищците е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, за да установят със сила на пресъдено нещо правото си на собственост срещу община Н., която им го оспорва или го смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретния имот и да се осуети занапред възникването на нов спор за материалното право на същото основание.

С оглед изложеното, молят да бъдат призовани с ответника на съд и след като се съдът се убеди в изложеното, да постанови съдебен акт, с които на основание чл. 124 ГПК, признае за установено по отношение на Ш. А. Г. и С.

Р. Г., че ответната община, не е собственик на процесния имот.

5

Молят да им бъдат присъдени направените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от Община Н., чрез пълномощника й юрк.

И.Д. е постъпил отговор с който прави признание на иска на осн. чл.237 ГПК.

Прави възражение, че Общината не е дала повод за завеждане на иска, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху горепосочените имоти, поради което моли, да не бъдат присъждани разноски по делото предвид това, че община Н. не е дала повод за завеждане на гр.д. 273/2025 г., по описа на РС З.д.

Между страните не се спори относно наличие елементите от фактическия състав на владението на ищците - изтичане на определен срок, намерение за своене (animus), упражняване на фактическа власт над вещта (corpus).

В осз ищецът Г. се явява лично и с процесуалния си представител адв. В., като поддържат иска. Ищцата Г. не се явява, представлява се от адв. В., който поддържа иска.

Ответникът – редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д., която поддържа депозирания отговор и пледира за уважаване исковата претенция..

Между страните не се спори относно наличие елементите от фактическия състав на владението – изтичане на определен срок, намерение за своене /animus/, упражняване на фактическа власт над вещта /corpus/.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, е направил признание на иска, за което настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо и следва да се цени по реда на чл.175 от ГПК, а не по чл.237 от ГПК.