Решение № 157 от 10.06.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. гр. Добрич, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500741 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Юробанк България“ АД-гр.София срещу решение №260005/16.05.2023 г. по гр.д.№99/2020 г. на Каварненския районен съд,с което е признато за установено по отношение на „Юробанк България“ АДгр.София,ЕТ „ВиН.-М. К.“-гр.К.,Н. Н. П. от гр.В. и Н. Я. П. от гр.В. по исковете на основание чл.440 ал.1 от ГПК,предявени от М. С. А. от с.С.,общ.Б.,М. А. А. от гр.К. и Н. А. А. от гр.К.,че недвижими имоти,находящи се в гр.К.,***,представляващи 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** заедно с построените в имота сгради с идентификатори ***,*** и *** по кадастралната карта,върху които е насочено принудително изпълнение по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС,по което „Юробанк България“ АД е взискател,а Н. Н. П. и Н. Я. П. са длъжници,не принадлежат на длъжниците Н. Н. П. и Н. Я. П.;е признато за установено по отношение на „Юробанк България“ АД-гр.София,Н. Н. П. от гр.В. и Н. Я. П. от гр.В. по исковете на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка с 1 чл.167 ал.3 от ЗЗД,предявени от М. С. А. от с.С.,общ.Б.,М. А. А. от гр.К. и Н.

А. А. от гр.К.,че договор от 16.06.2006 г. за договорна ипотека върху недвижими имоти,представляващи дворно място от 315 кв.м,съставляващо поземлен имот №1142 в кв.189,за което е отреден парцел *** по плана на гр.К.,ведно с построените в мястото жилищна сграда със застроена площ от 116 кв.м и селскостопанска сграда със застроена площ от 33 кв.м,обективиран в нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот №*** г. на нотариуса Й. П. с район на действие КРС,е нищожен като противоречащ на закона,тъй като ипотекиралите имотите в полза на банката-въззивник Н. Н. П. и Н. Я. П. не са индивидуални собственици на описаните по-горе имоти,поради което не съществува ипотечно право,като е постановено на основание чл.179 ал.1 предл.2 от ЗЗД заличаване от Служба по вписванията по реда на чл.179 ал.2 от ЗЗД на вписаната договорна ипотека;респ.

„Юробанк България“ АД-гр.София,Н. Н. П. и Н. Я. П. са осъдени да заплатят на тримата ищци разноски по делото.На основание чл.265 ал.2 от ГПК служебно са конституирани като въззивници Н. Н. П. и Н. Я. П.-необходими другари на първоначалния въззивник.

Изложено е в жалбата,че първоинстанционното решение в частта по исковете на основание чл.440 ал.1 от ГПК е недопустимо като постановено по недопустими искове,като се настоява за обезсилването му в тази част.Ищците се позовавали на свои права върху процесните ПИ и сгради по силата на съдебна спогодба по делбено дело,исковата молба по което била вписана на 15.08.2016 г. след учредяване и подновяване на процесната ипотека.Липсвал правен интерес от исковете по чл.440 от ГПК,ако изпълнението е насочено срещу ипотекиран имот,права върху който третите лица са придобили след вписване на ипотеката.Ищците нямали и качеството на трети на изпълнението лица,а били ипотекарни длъжници,поради което не били активно легитимирани да предявят исковете.Ищците искали да отрекат правата на ответниците-длъжници по изпълнението върху 1/3 ид.ч. от целия процесен поземлен имот,т.е. върху 183 кв.м,но техните права били удостоверени в обем на 1/3 ид.ч. от 315 кв.м от поземления имот-целият с площ от 549 кв.м,т.е. до размер от 105 кв.м,поради което за ищците липсвал правен интерес да отричат правата на ответниците върху горницата от 105 кв.м до 183 кв.м.Решението по исковете по чл.440 от ГПК било постановено по отношение на страна-ЕТ „ВиН.-М. К.“,спрямо която производството по 2 делото било прекратено.По същество в посочената част първоинстанционното решение било неправилно като постановено в противоречие с твърденията на страните и събраните доказателства.Ищците твърдяли свое право на собственост по силата на съдебна спогодба по делбено производство,а съдът приел,че са собственици по наследяване.Не били обсъдени възраженията за нищожност на делбата поради неучастие на един от съсобствениците Н. П..Не били обсъдени възраженията за придобивна давност и в насока,че придобиването на собствеността от ищците по наследство би породило съсобственост между тях,П.и и трети лица,но не и индивидуална собственост на същите върху сградите-предмет на исковете.Първоинстанционното решение било немотивирано,като не били изложени и мотиви относно оспорената идентичност на имота предвид разликата в площта на същия и индивидуализацията му в нотариалния акт за дарение в полза на наследодателя на ищците.Настоява се за отмяна на решението в частта по исковете по чл.440 от ГПК и за тяхното отхвърляне.

Решението на КРС било недопустимо и следвало да се обезсили и в частта на произнасянето по исковете за нищожност на ипотеката.В тази част исковата молба била нередовна поради непосочване на конкретния акт,в който е обективиран договорът за ипотека,а произнасянето по нередовна искова молба обосновавало недопустимост на решението.Ищците нямали и правен интерес да претендират прогласяване нищожност на ипотеката изцяло,а само в частта,в която претендират да притежават права върху ипотекирания имот.В тази връзка било налице противоречие между изложеното в обстоятелствената част на исковата молба относно правата на ищците и петитума на исковата молба.В тази част атакуваното решение било постановено и свръхпетитум-претендирала се нищожност на ипотеката върху 1/3 ид.ч. от ПИ и пет сгради,а районният съд прогласил нищожност на ипотеката изцяло.Решението било постановено и по отношение на лицеЕТ,което не е страна по делото.По същество и в тази част първоинстанционното решение било неправилно като немотивирано,необосновано и постановено при липса на обсъждане на събраните доказателства и възраженията на страните,като се настоява за отмяната му и отхвърляне на исковете за нищожност на ипотеката.Детайлно е мотивирано,че към датата на учредяване на ипотеката само ипотекарните длъжници Н. и Н. П.и имали права върху имота по силата на договор за 3 продажба,който не бил развален,унищожен или нищожен,а ищците претендирали права въз основа на нищожна делба и договор за дарение в полза на наследодателя им,който бил непротивопоставим на П.и,тъй като актът не бил вписан.Била налице и неяснота относно идентичността на ПИ и сградите,върху които ищците претендират права,и ипотекираните ПИ и сгради.Въззивникът претендира сторените от него разноски в двете инстанции до момента.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемите М.

С. А.,М. А. А. и Н. А. А. изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване на обжалваното решение,като детайлно отговарят на доводите във въззивната жалба за недопустимост и неправилност на решението.Претендират разноски за настоящата инстанция.

Подаден е и писмен отговор на жалбата от Н. Н. П.,която обаче впоследствие служебно е конституирана като въззивник в производството.В този отговор същата поддържа жалбата като основателна и също настоява за отмяна на първоинстанционното решение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 30.05.2023 г.,а жалбата му е постъпила в съда по електронна поща на 13.06.2023 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 13.06.2023 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е частично допустимо и частично недопустимо,за която констатация ще се изложат по-подробни съображения в мотивната част на настоящия съдебен акт.В допустимата му част същото е частично правилно и частично неправилно поради следните съображения:

Гр.д.№99/2020 г. на КРС е образувано първоначално по повод искова 4 молба вх.№878/09.03.2020 г.,уточнена с молба вх.№791/01.02.2024 г. по описа на ДОС /на лист 55 от в.гр.д.№741/2023 г. на ДОС/,с която са предявени субективно и обективно съединени отрицателни установителни искове на основание чл.440 ал.1 от ГПК от М. С. А. с ЕГН ********** от с.С.,общ.Б.,М. А. А. с ЕГН ********** от гр.К. и Н. А. А. с ЕГН ********** от гр.К. срещу „Юробанк България“ АД-гр.София,ЕТ „ВиН.-М. К.“гр.К.,Н. Н. П. с ЕГН ********** от гр.В. и Н. Я. П. с ЕГН ********** от гр.В. за признаване за установено по отношение на ответниците в качеството им на взискател и длъжници по изп.д.№****** по описа на ЧСИ Л. Т. с район на действие ДОС,че недвижими имоти,върху които е насочено принудителното изпълнение по цитираното дело,а именно 1/3 ид.ч. от 315 кв.м в идеални части от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.К. и построените върху ПИ сгради с идентификатори ***;*** и ***,не принадлежат /не са собственост/ на длъжниците по изпълнението ЕТ „ВиН.-М. К.“-гр.К.,Н. Н. П. и Н. Я. П..С влязло в сила определение №260022/19.01.2021 г. /на лист 92 от гр.д.№99/2020 г. на КРС/ производството по горните искове е прекратено по отношение на ответника ЕТ „ВиН.-М. К.“-гр.К.,тъй като представляващата ЕТ според справката от търговския регистър от 2007 г. /на лист 44 от гр.д.№99/2020 г. на КРС/ М. С. К. е починала на *** г. преди предявяване на исковете /удостоверение за наследници на лист 45 от гр.д.№99/2020 г. на КРС/.На мястото на ЕТ в процеса като ответник вече участва надлежно наследницата по закон на М. С. К.,а именно първоначалната ответница по делото Н. Н. П.

/нейна дъщеря/,а останалите й наследници по закон М. А. А. и Н. А. А.

/низходящи на починалия преди М. К. неин син А. И. А./ са ищци по делото.Последните двама обаче са се отказали от наследството на своята баба по бащина линия съгласно удостоверения от 05.03.2020 г.,издадени от КРС /на листи 18 и 19 от гр.д.№99/2020 г. на КРС/,т.е. качеството им на наследници вследствие отказа от наследство е отпаднало,като единствен наследник на ЕТ се явява ответницата Н. Н. П..До настоящия момент ЕТ не е заличен в търговския регистър по заявление на наследник съгласно разпоредбата на чл.60а ал.1 т.2 от ТЗ,като и предприятието му не е поето от наследник по реда на чл.60 ал.2 от ТЗ /в тази насока справка за актуално състояние на ЕТ на лист 82 от в.гр.д. на ДОС/,но тези факти нямат никакви 5 правни последици относно отговорността на наследниците по закон на починалото физическото лице,регистрирано като ЕТ,за задълженията на търговеца.

Поради постановяване на първоинстанционното решение по исковете по чл.440 ал.1 от ГПК по отношение на ответник ЕТ „ВиН.-М. К.“-гр.К.,спрямо когото производството по тези искове е прекратено,в тази част същото е процесуално недопустимо като постановено по непредявени срещу посочения правен субект искове и следва да бъде обезсилено.Същото е недопустимо като постановено по непредявени искове и в частта,с която са отречени правата на ответниците Н. Н. П. и Н. Я. П. върху 1/3 ид.ч. от горницата от 315 кв.м до 549 кв.м от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.К.,доколкото от уточнителна молба вх.№791/01.02.2024 г. става ясно,че исковите претенции на ищците касаят отричане правата на посочените двама ответници върху 1/3 ид.ч. от 315 кв.м в идеални части от поземления имот-целият с площ от 549 кв.м според скицата на лист 15 от гр.д.№99/2020 г. на КРС.

Изложено е в първоначалната искова молба по исковете на основание чл.440 ал.1 от ГПК,уточнена с молба вх.№791/01.02.2024 г.,,че по изп.д.

№****** по описа на ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС въз основа на изпълнителен лист в полза на взискателя „Юробанк България“ АД срещу длъжниците ЕТ „ВиН.-М. К.“-гр.К.,Н. Н. П. и Н. Я. П. е предприето принудително изпълнение спрямо недвижими имоти в гр.К.,***,а именно 1/3 ид.ч. от 315 кв.м в идеални части от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.К. и построените върху ПИ сгради с идентификатори ***;*** и ***.Тези имоти не принадлежали на длъжниците Н. Н. П. и Н. Я. П.,а на ищците.Ищците като наследници на А. И. А.,б.ж. на гр.К.,починал на *** г.,първоначално били заедно с ответницата Н. Н. П. и М. С. К. /майка на Н. Н.