Акт от 09.05.2017, Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н

И Е № 395

09.05.2017 г., гр. Сливен

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав в публично заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в следния състав: председател: МИНЧО МИНЕВ секретар: Т.И. прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ гр. дело

№ 1309 по описа за 2014 година.

В исковата молба на Г.Р.Й. с ЕГН ********** *** се твърди, че при извършена от него на 06.01.2014 г. справка в Агенция по вписванията -Имотен регистър разбрал, че братовчедка му К.М.С. заедно с дъщеря си Р.Т.С., с първата от които са сънаследници на общия им наследодател И. С. Н., бивш жител ***, са се разпоредили, като са отчуждили, два имота в землището на същото село: ПИ № 104, с площ 9.454 дка, представляващ трайни насаждения, категория при неполивни условия - пета, при граници и съседи: ПИ № 106 на община Сливен; ПИ № 96 – „Др.тер.нестоп.” на М.Д.Х. и ПИ № 146 - полски път на община Сливен и ПИ № 105, с площ 4.046 дка, също трайни насаждения, категория при неполивни условия - пета, при граници и съседи: ПИ 96- „др. тер. нест." на М.Д.Х.; ПИ № 106 - „трайни насаждения" на община Сливен; ПИ № 146, полски път на община Сливен и ПИ № 237 - нива на Арменско църковно настоятелство, като двата са образувани от ПИ № 103.

Й. твърди, че те са били придобити от общия наследодател Ив.Н. по реда на чл.18ж от ППЗСПЗЗ, като са му възстановени с Решение № 179/04.03.1996 г., а в реални граници - възстановени по силата на Решение № 646 от 27.02.2013 г. на Общински съвет - Сливен, прието на основание § 27 ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 62 от 2010 г.) и чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. Счита, че разпоредителното действие двете жени са извършили в нарушение на закона- на чл.33 ал.2 от Закона за собствеността /ЗС/, тъй като преди предприемането им не са му предложили на него да закупи имотите.

Поради това предявява иск, на основание цитирания законов текст съда да постанови решение, по силата на което ДА ПРИЗНАЕ ПРАВОТО му на ИЗКУПУВАНЕ на цитираните два поземлени имота, по отношение на продавачите К.М.С., ЕГН ********** и Р.Т.С. с ЕГН:********** и купувача М.Д.Х., с ЕГН: **********, както и срещу останалите наследници на бившия жител *** И.С.Н., посочени като ответници по делото- Н.Р.Й., ЕГН **********; М.Р.Т., ЕГН **********; Г.А.Т., ЕГН **********; П.Г.Т., ЕГН **********;

В.Г.Й., ЕГН **********; Н.Г.Д., ЕГН **********; Ц.Д.Д., ЕГН **********; З.Ж.Ч.,

ЕГН **********; Д.Ж.Б., ЕГН **********; Г.И.Г., ЕГН **********; С.Г.В., ЕГН **********;

Г.И.Б., ЕГН **********; Ц.Б.Ц., ЕГН **********; Г.Б.Ж., ЕГН ********** и Г.Г.Г., ЕГН **********.

Ищецът претендира и на осн.чл. 537 ал. 2 от ГПК съда да обезсили нот.акт № 86, том Х, дело № 1348 от 12.04.2013 г. на съдия по вписванията към РС – Сливен /в който е извършена от К.М.С. и Р.Т.С. разпоредителната сделка/. Търси и сторените от него разноски по делото.

На ответниците бе връчен препис от исковата молба и приложенията й. Повечето от тях депозират писмени отговори. Тези на Н.Р.Й.; М.Р.Т.; П.Г.Т.; В.Г.Й.; Н.Г.Д.; Ц.Д.Д.; З.Ж.Ч.;

Д.Ж.Б.; С.Г.В.; Г.И.Б.; Ц.Б.Ц.; Г.Б.Ж. и Г.Г.Г. са с идентично съдържание- че никой от тях не е бил уведомяван от К.М.С. и Р.Т.С. за намерението им да продават двете процесни зем.земи, нито пък първата от тях им е предлагала да изкупи идеалната й част. Всеки от тези ответници изрично заявява, че не желае да изкупува ид. част от двата имота, но пък и всеки изразява съгласие с искането на ищеца, да бъде обезсилен нот.акт №86 за продажбата им. Във всеки от отговорите е заявено искане за присъждане на разноски.

В писмения отговор на ответницата М.Д.Х., депозиран чрез пълномощник –адвокат, се заема позиция за неоснователност на ищцовата претенция. Аргументира се с твърдение, че продавачите по процесния договор- Р.Т.С. и К.М. Стоянов, са единствените собственици на имот № 000104 с площ 9.454дка. и имот № 000105 с площ 4.046дка., двата в землището на с.Сотиря, Сливенска обл., като универсални наследници на И.

С. Н., който им ги е завещал, с нотариално публично завещание- факт, известен според Х. на ищеца и на всички наследници. Поради това и само те двете, еднолично, са се разпоредили с тях. С аргумент цитираното завещание ответницата Х. въобще оспорва правото на ищеца Г.Й. на съсобственост в процесите две зем.земи- тъй като поради волята на наследодателя, е изключена възможността той като наследник да получи идеални части от тях.

Множество възражения са наведени и в писмения отговор на К.М.С.. Тях съда обаче няма да коментира, тъй като следва да се счита, че всъщност отговор не е депозиран-защото е подаден след изтичането на едномесечния срок по чл.131 от ГПК. В него жената чрез пълномощник –адвокат прави изявление, че препис от исковата молба й е бил връчен на 24.08.2015г. и поради това го подава на 28.05.15г., т.е. в срок. Съдът не може да приеме тезата й- защото още на 04.07.2014г. надлежно е удостоверен отказа й да получи предназначените за нея книжа- именно преписа от исковата молба. Поради това съда с нарочно разпореждане ги е приложил към делото като връчени й на осн.чл.44 от ГПК. Това означава, че срока на К.С. за писмен отговор по исковата молба на Г.Й. е изтекъл още през лятото на 2014г.!

В хода на делото, преди провеждане на първо съдебно заседание, почина ответника Г.И.Г.. В случая обаче съда не приложи, с изричен акт, разпоредбата на чл.227 от ГПК, тъй като не се наложи на негово място, като ответници, да бъдат конституирани наследниците му, защото те, видно от удостоверение изх.№ 9400-7583/ 15.04.2015г. на община Сливен: дъщеря му С.Г.В. и сина му Г.Г.Г., още с подаването на исковата молба са конституирани като ответници.

Също в хода на делото, също преди провеждане на първо съдебно заседание, почина и ответницата Д.Ж.Б..

Поради това „приемство в процеса” по смисъла на чл.227 от ГПК, на нейно място и в същото процесуално качество, бяха конституирани наследниците й, които съда установи от удостоверение изх.№ 9400-10861/ 28.05.2015г. на община Сливен: съпруга й Т.Г.Б. и дъщерите й С.Т.Д. и В.Т.С..

В хода на делото, отново преди провеждане на първо съдебно заседание, почина и ответницата К.М.С.. Поради това „приемство в процеса” по смисъла на чл.227 от ГПК, на нейно място и в същото процесуално качество, бяха конституирани наследниците й, които съда установи от удостоверение изх.№ ОРД- 01-111/ 18.04.2016г. на община Сливен: дъщерите й С.Т.Ж. и Р.Т.С. /всъщност, тя вече бе конституирана в това процесуално качество, чрез посочването й преди това от ищеца като ответник, в изпълнение на дадени от съда указания/.

В хода на делото, преди провеждане на първо съдебно заседание, почина и ответницата Ц.Д.Д..

В случая обаче съда не приложи, с изричен акт, разпоредбата на чл.227 от ГПК, тъй като не се наложи на нейно място, като ответници, да бъдат конституирани наследниците й, защото те, видно от удостоверение изх.№ 578/ 24.08.2016г. на община Сливен: дъщеря й З.Ж.Ч. и внучките й Славка Т.Д. и В.Т.С., последните две като наследнички на починалата в хода на делото Д.Ж.Б., поч. 25.05.2015г., вече са конституирани като ответници.

В проведените открити заседания участниците в производството се представляваха от пълномощници, главно адвокати, като тези обстоятелства са надлежно отразени в съставените за заседанията протоколи.

Общо за всички страни може да се отбележи, че в тези заседания те по същество поддържаха вече заетите от тях, в писмен вид, позиции.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните факти:

От удостоверението изх.№ ОРД-01-48, издадено от Общинска администрация- Сливен, на 03.02.2014г., се установява, че лицето, посочено в текста на исковата молба като общ наследодател- И. С. Н., е бивш жител *** и е починал на 11.08.1986г. Също, че е бил вдовец, а към момента на смъртта му са били починали и двама от братята му- Н. С. Н., поч. 28.05.1974г. и М. С. Н., поч. 27.11.1985г. Живи са били сестрите му З. С. Д. и Г. С. Ц., но по-късно и те са починали- първата от тях на 05.08.1992г., а втората- на 14.06.1995г. От този документ се установява още, че след смъртта си Н. С. Н. не е оставил наследници, тъй като дъщеря му М. Д. С. е починала твърде малка- през 1954г. М. С. Н. обаче е оставил наследници- дъщерите си С. М.Й., С. М. А. и К.М.С.- първия по делото ответник /по реда на първоначалната искова молба/. Първите две обаче също са починали: първата на 05.05.1987г., а втората- на 12.11.2012г.

От удостоверението изх.№ 9400-1391, издадено от община Сливен на 20.01.2014г. е видно, че наследници на С. Й. са ищеца Г.Р.Й. и втория и третия ответник- Н. Р. Й. и М.Р.Т.. От удостоверението изх.№ 84, издадено от община Петрич на 24.01.2014г. е видно, че наследници на С. А. са синовете й Г.А.Т.- четвъртия ответник и П.Г.Т.- петия ответник и дъщеря й В. Г. Й.- шестия ответник.

Живата към момента на смъртта на И. С. Н. негова сестра З. С. Д. по-късно също е починала- на 05.08.1992г., като е оставила за наследници синовете си Н.Г.Д.- седмия ответник; Ж. Г.Д. и дъщеря си Й. Г.Г.. Другото й дете- дъщеря й М. Г.Ж. е била починала още на 11.06.1948г.

Всички тези обстоятелства се установяват от удостоверението за наследници изх.№69, издадено на 29.01.2014г. от кметство с.Тополчане, Сливенска общ. Ж. Д. също е починал- на 23.04.2002г., видно от удостоверение изх.№ 1000-71 от 28.01.2014г. на община Сливен, като е оставил за наследници съпругата си Ц.Д.Д.- осмия ответник; З.Ж.Ч.- деветия ответник и Д.Ж.Б.- десетия ответник.

Видно от удостоверението изх.№ 1000-71 от 28.01.2014г. на община Сливен, след смъртта си на 03.10.2005г. Й. Г.Г. е оставила за наследници съпруга си Г.И.Г.- единадесетия ответник и децата си С.Г.В.- дванадесетия ответник и Г.Г.Г.- шестнадесетия ответник.

Живата към момента на смъртта на И. С. Н. негова сестра Г. С. Ц. по-късно също е починала- на 14.06.1995г., като е оставила за свой наследник сина си Божил Ц.Б..

Той обаче също е починал – на 22.10.2010г., а за наследници е оставил съпругата си Г.И.Б.- тринадесетия ответник; сина си Ц.Б.Ц.- четиринадесетия ответник и дъщеря си Г.Б.Ж.- петнадесетия ответник.

От скица №

К01256/25.02.2014г. съда установи, че имота, за който е издадена тя- № 000104 в землището на с.Сотиря, Сливенска обл., е пета категория и с площ 9.454дка. В документа е записано, че тази нива е собственост на наследниците на И. С. Н..

От скица №

К01257/25.02.2014г. съда установи, че имота, за който е издадена тя- № 000105 в землището на с.Сотиря, Сливенска обл., е пета категория и с площ 4.046дка. В документа е записано, че тази нива също е собственост на наследниците на И. С. Н..

В никоя от двете скици не е отбелязано в коя местност се намират имотите, но пък от съдържанието им съда установява, че двата са били образувани от имот № 103.

С решение

№ 179/ 04.03.1996г. на ОСЗГ-Сливен по преписка вх.№ 18162/ 20.02.1992г. е възстановено правото на собственост, при това в стари реални граници, на наследниците на И. С. Н., върху нива с площ 13.5дка в землището на с.Сотиря. От съдържанието на документа съда установява, че тя попада в имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което означава, че всъщност наследниците ще получат не имота, а обезщетение.

С решение

№ 646, прието от Общински съвет –Сливен на заседание, проведено на 27.02.2013г. и на осн.чл.27ж от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, чл.45ж от ППЗСПЗЗ и чл.21 ал.1, т.8 от ЗМСМА, на наследниците на И. С. Н. са предоставени имот № 000104 с площ 9.454дка. и имот № 000105 с площ 4.046дка., двата в землището на с.Сотиря, Сливенска обл.

На 12.04.2013г. е сключен договор, извършен в нот.акт № 199, том ІІ, дело 298/2013г. на нотариус Н.С., между Р.Т.С. с ЕГН:********** и К.М.С. с ЕГН: **********, от една страна- като продавачи и М.Д.Х., от друга-като купувач, за продажбата на тези два имота.

От документа, представляващ листи №№ 113,114 и 115 от делото съда установява, че на 28.03.1984г. нотариус при Сливенския районен съд е съставил нотариално публично завещание на осемдесет и три годишния тогава И. С. Н., с което последния се разпорежда за след смъртта си с всички свои недвижими и движими имущества в полза на племенницата си К.М.С. и дъщеря й Р.Т.С.- на всяка половината от тях.

Разпечатката съдържа 47 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f4f249c-bb74-4ac2-9048-ba3289059512