Решение № 16574 от 05.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16574 гр. София, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110167634 по описа за 2023 година Предявени са при условията на обективно кумулативно и субективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо всеки един от ответниците, а именно за В. Ц. П., сумата в размер на 95,23 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., за топлоснабден имот, находящ се в ***************************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.09.2023г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 15,82 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 12.09.2023 г., както и суми за дялово 1 разпределение в размер на 17,19 лв. – главница за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 20.09.2023г. до изплащане на вземането и 3,92 лв. – мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 12.09.2023 г. и за Ц. В. П., сумата в размер на 31,74 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., за топлоснабден имот, находящ се в

***************************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.09.2023г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 5,28 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 12.09.2023 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 5,73 лв. – главница за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 20.09.2023г. до изплащане на вземането и 1,31 лв. – мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 12.09.2023 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.10.2023 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 51776 /2023 г. по описа на СРС, 45- ти състав.

В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че ответниците са потребители, с абонатен номер 444120, на топлинна енергия за битови нужди, при което между тях и ищеца били възникнали договорни правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им 2 приемане. Потребителите не били заплатили дължимата цена за продажба на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. Вземането било осчетоводено с извлечение от сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия билa извършвано съобразно приети от топлопреносното дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила след публикуването им в един централен и един местен ежедневник, поради което са и общоизвестни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците. Твърдят, че не е доказана облигационната обвързаност между страните, поради което считат иска за недопустим и неоснователен. Оспорват да са потребители на топлинна енергия и да има сключен договор с ищеца. По отношение на топлоснабдения имот твърдят, че не е налице въведен в експлоатация по реда на ЗУТ обект. Оспорват исковете като недоказани. П.вят възражение за погасяване на вземането по давност.

Оспорват да се доказва размера на потребените количества топлинна енергия, измерени с годни средства.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 181482 от 04.06.2024г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът В. Ц. П., редовно 3 призован, не се явява, представлява се от адвокат Р., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ответникът Ц. В. П., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Р., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докажат възраженията си срещу вземането, поради което отричат съществуването 4 на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 51776/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК при подадени в срока по чл. 414 от ГПК възражения от ответниците.

От приетото по делото удостоверение за наследници на СО, район Слатина, се установява, че лицето М.Б.П. е починало на 26.11.2017г., като след смъртта си е оставило законни наследници, както следва: съпруг – ответникът В.

Ц. П. и син – ответникът Ц. В. П.. На 09.11.2007г. М. П. и ответникът В. П., заедно с други лица са учредили право на строеж в полза на /ФИРМА/, като на М.Б.П. е учредено, същата е приела и е запазила за себе си правото на строеж за построяване на редица обекти, сред които и процесният – апартамент № 9. От приетото по делото писмо с вх. № 148887/08.05.2024г. в СРС на МРРБ – ДНСК, се установява, че при извършена проверка в публичния регистър на издадените разрешения за ползване на ЦУ на ДНСК, както и в архива на ЦУ на ДНСК, не е установено наличие на преписки, съответно на издаване на разрешение за 5 ползване на сграда, с административен адрес в ************************

По делото е приет Протокол № 6 от 14.09.2014г., от който се установява, че собствениците в сграда – етажна собственост на адрес: ******************************* са взели решение за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа на /ФИРМА/ и за избор на последното дружество да извършва услугата „топлинно счетоводство“. Към протокола, в който е обективирано решението е представен списък, с който собствениците са удостоверили взетото решение. Решението е влязло в сила и подлежи на изпълнение, като обвързва всички собственици на самостоятелни имоти в сградата на етажната собственост, включително и правоприемниците, каквито са ответниците.

Изслушаната СТЕ установява, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество. Изградена е АС от индиректен тип с пластинчати подгреватели тип БАС 100/75 kW, като в нея е монтиран общ топломер, който се отчита в началото на всеки месец по електронен път, чрез проносим „терминал“, с който се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число на месеца. Ищцовото дружество е извършвало разпределение на топлинната енергия в блока след отчет на уредите – апартаментните топломери и водомери, монтирани в имота. Констатирано е че в имота 6 не се ползва отопление и топла вода, като няма монтиран апартаментен топломер и водомер за топла вода. Вещото лице е посочило, че процесния имот има отопляем обем от 109 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда от 01.12.2014г., като за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено по реда на чл. 61,т.7.2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., приложима с оглед процесния период. Съгласно експертизата, общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на процесния период.

Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени плащания за дължимите за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за отопление на имота след изравняване е в размер на 126,97 лева, като за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г. на абоната са начислявани и такси за дялово разпределение в размер на 22,92 лева. Вещото лице е посочило, че мораторната лихва върху главницата от 126,97 лева е в размер на 20,82 лева, за периода от 15.08.2021г. до 12.09.2023г., а върху главницата от 22,92 лева, в размер на 4,81 лева, за периода от 16.10.2020г. до 30.04.2022г. Експерта в о.с.з уточни, че процесните общи фактури № 1009714791/30.06.2021г. и № 1021298166/31.07.2022г., посочени в Таблица 4 на л.5 от експертизата, не са посочени 7 в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но именно те касаят процесните суми, като тези фактури са издадени за задълженията на абоната за периода от м.10.2020г. до м.04.2022г.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. По смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят 8 от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване.

Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване.

Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответниците като законни наследници на М. П., при квоти, съобразно правилата на чл. 5 и чл. 9 от ЗН - ¾ за В. П. и 1/4 за ответника Ц. П., са наследили по силата на универсално правоприемство и правото на П. да построи процесния имот. Няма спор, че сградата е изградена, респективно обекта, предмет на спора, както и че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество. Следователно съдът приема, че ответниците, като наследници на покойната П. са съсобственици на процесния изграден имот, до размера на притежаваната от тях квота в съсобствеността по смисъла и изискването на ЗЕ, което е меродавно. В случая е без значения дали сградата е въведена в експлоатация, последното има значение за реалното ползване на имота, както се установи 9 в конкретиката на казуса, че в имота няма апартаментни топломери и водомери. От значение е въвеждането в експлоатация на абонатната станция, посредством която сградата е присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че абонатната станция съществува и към нея е присъединен имотът на ответниците, доколкото вещото лице се е запознал с техническата и характеристика и е посочило, че сградата се топлоснабдява от една абонатна станция, като измерването на постъпилата в нея топлинна енергия се осъществява с определените съгласно нормативната уредба средство за измерване – общ топломер, който макар и непреминал метрологична проверка през 2020г. е годно СТИ, както самото вещо лице обясни в о.с.з., като и добави, че изчисленията са прецизни, доколкото се касае до сграда с апартаментни топломери и изчисленията са точни и реални. Предвид изложеното, съдът приема, че през процесния период ответниците са имали качеството клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ. Ирелевантно за правния спор е обстоятелството дали са обитавали имота, след като по делото не са представени доказателства в рамките на процесния период между трето за спора лице и топлопреносното предприятие да е налице правоотношение по доставка на топлинна енергия, което да изключва отговорността им. Определящо за задължението за заплащане на цената на топлинната 10 енергия е качеството "клиент на топлинна енергия" на ответника, което произтича от правото му на собственост, а не от фактическото обитаване на топлоснабдения имот и което по отношение на ответниците се установи в производството.