Решение № 1065 от 22.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1065 гр. Варна, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100500460 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Ж. А. С., ЕГН **********, чрез адв.

П., срещу насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху пенсията и добавката към нея на длъжника по ИД №747/2012 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, с peг. №711 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, които смята за частично несеквестируеми.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят поддържа, че принудителното изпълнение било насочено срещу пенсията й за осигурителен стаж и възраст в размер на 1033,07 лв. и добавката от пенсията на починалия й съпруг в размер на 191,22 лв., получавани от ТП на НОИ – Варна, които били частично несеквестируеми. Сочи, че запорът не й бил съобщен по надлежния ред. Излага, че с писмо от 14.12.2023 г. ТП на НОИ – Варна я уведомил, че бил наложен запор върху пенсията й в размер на една трета част – 408,10 лв., и поради това отказало да й заплати пълния размер. Счита, че изчислението било неправилно, защото секвестируемата част била в размер на една трета от горницата над минималната работна заплата до пенсията и добавката от 1224 лв. Излага, че сумата от 408,10 лв. била преведена от ТП на НОИ – Варна на съдебния изпълнител на 15.12.2023 г. По изложените съображения моли за отмяна на наложения запор върху пенсията и добавката. Претендира разноски.

1

С допълнително изложение към жалбата излага съображения, че с оглед увеличаване на размера на минималната работна заплата за 2024г. на 933 лв., размера на секвестируемата част от пенсията й е в размер на 97.09 лв.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, е депозирал писмено възражение, с което изразява становище за недопустимост и неоснователност на депозираната жалба. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното изпълнително действие. Отправя искане за оставяне на жалбата без уважение.

Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Даниела Петрова - Янкова е приложил към жалбата копие от изпълнителното дело, както и мотиви на обжалваното действие, в които се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателите доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано на 13.06.2012 г. под дело №747/2012 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, с peг. №711 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, по искане на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, и въз основа на изпълнителен лист от 14.01.2011 г., издаден по ч. гр. д. №20038/2010 г. по описа на РС - Варна, с който Г. А. Р., ЕГН **********, и Ж. А. С., ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на „Обединена българска банка“ АД сумата от 11283,32 лв. главница, сумата от 957,90 лв. договорна лихва за периода от 16.07.2009 г. до 15.12.2010 г., 1213,17 лв. наказателна лихва за периода от 16.07.2009 г. до 15.12.2010 г., всички дължими по договор за кредит от 21.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 892лв. съдебни разноски.

С постановлението за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил извършване на необходимите справки и връчване на ПДИ.

ПДИ е връчена на длъжника С. на 16.06.2012 г. /л. 16 от ИД/.

С постановление от 14.06.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател въз основа на договор за цесия от 31.01.2018 г. /л. 181 от ИД/.

Съобщение е връчено на длъжника С. на 26.06.2018 г. /л. 188 от ИД/.

С постановление от 03.11.2023 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника Ж. С. /л. 297 от ИД/. Видно от л. 321-322 /гръб/ от ИД съобщението до длъжника С. за наложения запор е върнато като непотърсено.

На 09.11.2023 г. ТП на НОИ – Варна е уведомило съдебния изпълнител, че ще изпълнява запора, считано от 01.12.2023 г. и ще превежда сумата от 408,10 лв. месечно /л. 301 от ИД/.

На 14.11.2023 г. С. е депозирала молба за запознаване с изпълнителното дело /л. 303 от ИД/. Справки по делото от пълномощници на длъжника са 2 извършвани на 21.11.2023 г. и на 22.11.2023 г. /л. 306-310 от ИД/. Молба за запознаване е подадена от длъжника и на 01.12.2023 г. /л. 311 от ИД/.

Видно от л. 314 от ИД на 23.11.2023 г. длъжникът С. е получила копия от листи от ИД, сред които и копие от л. 300, на който се намира съобщение до взискателя за наложен запор върху пенсията на С..

На 28.11.2023 г. е депозирано пред ЧСИ заявление, изпратено от длъжника до ТП на НОИ – Варна с копие до ЧСИ, с което допълва молбата си с вх. №3010-031790#2/22.11.2023 г. и моли за преразглеждане на изчислената сума за удръжки от пенсията й в размер на 408,10 лв. /л. 315 от ИД/.

На 01.12.2023 г. е депозирана молба от длъжника, в която отправя искане в случай че бъдат получени от НОИ суми над 148 лв. да не бъдат разпределяни и да й бъдат възстановени, като се излагат съображения за частична несеквестируемост на получаваната пенсия /л. 318 от ИД/.

На 21.12.2023 г. е извършено разпределение на сума в размер на 408,10 лв., платена на 08.12.2023 г. от С. /л. 349-350 от ИД/ На 02.01.2024 г. ТП на НОИ – Варна е уведомило съдебния изпълнител, че, считано от 01.01.2024 г. размерът на удръжката е 291,29 лв. месечно /л. 354 от ИД/.

На 31.01.2024 г. е извършено разпределение на сума в размер на 291,29 лв., платена на 10.01.2024 г. от С. /л. 392от ИД/.

На 16.02.2024 г. е извършено разпределение на сума в размер на 291,29 лв., платена на 08.02.2024 г. от С. /л. 427 от ИД/.

С Разпореждане №03230314976/30.06.2023 г. на ТП на НОИ – Варна от 01.07.2023 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, 2 КСО на С. е определена в размер на 1033,07 лв. (922,38 лв. х 1,12), а добавката по чл. 84 КСО от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 КСО на починал съпруг – в размер на 191,22 лв. (26,5% х 644,26 х 1,12). Месечният размер на пенсията и добавката е 1224,29 лв.

Към жалбата е представен отговор с изх. от 14.12.2023 г. от ТП на НОИ – Варна на заявления на С. с вх. №3010-03-1790#2/22.11.2023 г. и вх. №3010-031790#4/28.11.2023 г.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Насочването на изпълнението върху определено имущество може да бъде оспорено пред съда от длъжника само с доводи за неговата несеквестируемост, каквито са изложени от длъжника по отношение на вземанията му към за пенсия.

С оглед изложеното, съдът приема, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - длъжник по изпълнително дело, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т.2 ГПК - насочването на изпълнението от върху имущество, което длъжника смята за несеквестируемо , поради което 3 е процесуално допустима.

По жалбата съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са с/ несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това. В този смисъл е тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК при ВКС.

Съгласно нормата на чл. 446, ал.1, т.1 ГПК, приложима в настоящия случай, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само: ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца. Според ал.2 месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

В разпоредбата на чл. 446 от ГПК се съдържа уредбата на несеквестируемия доход върху трудово възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия. С разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК е въведена абсолютна несеквестируемост на вземането в размер на една брутна минимална работна заплата, като съгласно т. 1 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжника.

Законодателят изрично е изключил насочването на принудително изпълнение срещу доходите от трудово възнаграждение, както и върху пенсия в размер под и равен на установената минимална работна заплата, т.е. удръжки от пенсия могат да се правят само в случаите, когато размерът на същата е над минималната работна заплата. Запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо /т. е. пенсията надвишава минималната работна заплата/, наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ето защо събиране на суми, нарушаващи забраната по чл. 446, ал. 1 от ГПК, е незаконосъобразно.

С оглед така цитираната законова разпоредба, налице е определен несеквестируем минимум от определени по вид доходи на длъжника трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, от които съобразно техния размер не може да се удържа определената в закона част.

Несеквестируемостта на пенсията на длъжника, която е уредена с цитираната законова разпоредба, има за цел да бъде гарантирано, че принудителното изпълнение срещу това лице ще бъде така проведено, че да не се застрашава възможността то да преживява нормално, като бъде лишен от месечни доходи в размер, който се счита за такъв, с който могат да се осигурят минимално необходимите за живот неща. Нормата цели осигуряване 4 на екзистенциален минимум за гарантиране живота и физическото оцеляване на длъжника и неговото семейството.

Секвестируемата част е определена относително и се определя по различен начин според величината на дохода и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа, и е детерминирана като част от дохода (една четвърт, една втора и т. н.).

В конкретния случай, от данните по делото се установява, че пенсията на длъжника, в размер на 1224.29 лв. е над абсолютно несеквестируемата част - минималната работна заплата, от което следва извода, че над несеквестируемата част от получаваното от длъжника пенсия, може да бъде наложен запор, съответно правени удръжки, при спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 446 ГПК.

Относно въпроса за размера на несеквестируемата част от пенсията на длъжника в изпълнителното производство, настоящият състав на съда съобразява постановките на т.3 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, че наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане, както и нормата на чл. 446, ал. 1, т. 1 вр. с ал.2 от ГПК, съгласно която от получаваното от длъжника месечно трудово възнаграждение, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски, може да се удържа само една трета част, като не следва да се нарушава несеквестируемия минимум в размер на минималната работна заплата за страната за съответната година.

Длъжникът С. няма деца, които да издържа предвид изложеното размера на удръжката, трябва да е в размер на 1/3 от разликата над минималната работна заплата до пълния размер на пенсията от 1224.29 лв. Тоест от размера на пенсията трябва да се извади минималната работна заплата и върху остатъка да се определи 1/3 част, така получената сума ще следва да се удържа.