Решение № 4641 от 15.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4641 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251100506655 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба на Т. И. Г.а, М. Т. Б. и В. Т. Г. срещу разпореждане изх. 9183/08.04.2025г. на ЧСИ С.П., съставляващо постановление за разноските по изп.д. 210/2025г, образувано по изпълнителен лист, издаден по влязло в сила съдебно решение за извършване на въвод във владение в недвижим имот на Р..Т.В..

В жалбата се излагат доводи за недължимост изобщо на разноски, тъй като длъжниците направили опит да изпълнят доброволно преди образуване на изп. дело, а въвод не бил извършван, защото в срока за доброволно изпълнение след образуване на изп. дело предали ключовете от имота на ЧСИ. Считат, че е неправилно определянето на обикновените и пропорционалната такса, посочени в постановлението на ЧСИ с аргументи, че хонорара на адвоката на взискателя е прекомерен, както и че не дължат такси за въвод, какъвто не е извършван.

Постъпило е възражение от взискателя, с което жалбата се оспорва.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ е отразено, че всички права на длъжника са спазени.

Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Оплакването за пълна липса на основание за плащане на разноски е неоснователно. Съдът приема, че жалбоподателите са дали повод за снабдяване с изпълнителен лист по влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС и за образуване на 1 изпълнителното дело. Поканата на която се позовават е ненадлежно връчена.

Представителната власт на адвоката в съдебния процес не се пренася автоматично в изпълнителния такъв или извън него. Тя се прекратява с влизане на решението по съответното дело в сила (тогава приключва съдебното производство за което е учредена представителна власт).

Освен това адвоката не е бил търсен на неговия служебен адрес, а на друг.

Не е връчвана покана на взискателката за предоставяне на владението върху имота преди да се снабди с изпълнителен лист и да образува изп.дело.

Отделно с молбата си от 04.04.2025г., с която предават на ЧСИ ключове от обособеното от тях помещение в имота, в който е следвало да се извърши въвод, те всъщност признават, че не са изпълнили в цялост съдебното решение. Те не могат да обособяват части от общо съсобствено помещение и да препятстват фактическия достъп до него -това е ограничаване на достъпа и владението в противоречие със съдебното решение и самоволно разпределяне на ползване. Следователно те дължат такси за образуване на изп. дело, за призовки за доброволно изпълнение и за адвокатски хонорар на взискателя, като последния следва да се определи само за образуване на делото, защото преди изтичане срока за доброволно изпълнение (08.04.2025г.) длъжниците са предали ключове и от въпросното помещение и хонорара следва да е в размер по чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004г., а именно 200,00 лева.

Въвод реално не е осъществен (ключове са предадени в кантората на ЧСИ и няма въвод по смисъла на чл. 522, ал. 1 от ГПК) и няма основание и за начисляване на таксата по т.22 от Тарифата. За тази такса от 240,00 лева също следва да се отмени разпореждането.

По отношение таксите за справки в НАП, БНБ, ГРАО и за данъчна оценка и за налагане на запори:

За данъчната оценка са начислени и платени 17,00 лева с ДДС по т. 31 от Тарифата. Плащането на този разход би било оправдано само ако в срока за доброволно изпълнение няма такова (тогава този разход би бил наложителен, за да може да се определи дължимата такса по т. 22 от Тарифата). Такъв разход е недопустим в срока за доброволно изпълнение. ЧСИ е следвало да изчака неговото изтичане. Следователно таксата от 17,00 лева е недължима от длъжниците и не подлежи на събиране от тях.

Налагането на запори има за цел да обезпечи събиране на разноските за образуване на изп. дело, за ПДИ, за хонорар на взискателя за адвокат и евентуално ако се наложат други действия, тъй като дори да се предаде доброволно имота, то ако не се наложат запори има реална възможност за длъжника да се разпореди със средствата си и така да осуети събиране на дължими разноски. Затова и независимо, че реален въвод не е правен и има доброволно предаване, то в случая таксите за налагане на запори се дължат, както и на същото основание се дължи платеното на БНБ за справка в регистъра за банкови сметки. Справките към НАП се правят на основание чл. 458 ГПК и след като е имало основание за образуване на изп. дело също се дължат.

Таксите за справка ГРАО също са необходими най-малко за установяване адрес на длъжниците, за да им се връчат ПДИ и също са дължими.

Според мнозинството от настоящият състав ЧСИ неправилно е начислил такса по т. 26 от Тарифата върху адвокатския хонорар платен от взискателя за представителство по изпълнителното дело. Този хонорар не съставлява материален интерес /парично вземане по делото/ . Изпълнителния лист също не е за парични вземания. Тази 2 пропорционална такса се начислява само върху събрани суми по изпълнението които не представляват авансови такси, а в случая всички такси посочени в разпореждането са от категорията на авансовите и основание за събиране на такса по т. 26 липсва.

Предвид изложеното разпореждането на ЧСИ следва да се отмени в частта му за таксата по т. 22 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 240,00 лева; в частта му за таксата по т. 26 в размер на 72,00 лева и в частта му за таксата по т. 31 над размера от 17,00 лева, както и в частта му, с която се приемат разноски за адвокатски хонорар на взискателя над сумата от 200,00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане изх. 9183/08.04.2025г. на ЧСИ С.П., съставляващо постановление за разноските по изп.д. 210/2025г. в следните части:

В частта, с която се приемат разноски по т. 22 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер 240,00 лева

В частта, с която се приемат разноски по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер 72,00 лева

В частта, с която се приемат разноски по т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ над размера от 12,00 лева

В частта, с която се приемат разноски за адвокатски хонорар на взискателя над размера от 200,00 лева по т. 1 от чл. 10 от Наредба 1/2004г. на Висш адвокатски съвет.

Решението е окончателно. Заверен препис да се изпрати на ЧСИ С.П..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Димитър Ковачев

Не споделям становището на мнозинството от състава, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата.

Считам, че адвокатския хонорар е събрана сума по смисъла на т. 26 от Тарифата и върху него се дължи пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Видно от самата Тарифа само авансовите такси не се включват в базата за изчисляване на пропорционалната такса. Освен това както е разяснено в т. 2 от ТР 3/2015г. на ОСГТК на ВКС между взискателя и длъжника възниква вземане от материално-правен характер за разноските по изпълнението, което макар да не е включено в изпълнителния лист се събира в рамките на изпълнението. За него акта на СИ има 3 характер на пряко изпълнително основание. След като адвокатския хонорар е вземане няма основание да се изключва от материалния интерес по т. 26 от тарифата. Не се касае за такса по т. 26 върху такса по същата точка, защото таксата по т. 26 не е вземане на взискателя. Страните по материалното правоотношение са различни.

Таксата се начислява за събраните вземания с титуляр взискателя и не се начислява върху вземането на СИ за самата такса-Тарифата не урежда такса върху самата такса по т. 26.

Предвид горното разпореждането в случая следваше да се отмени в частта му за таксата по т. 26 от тарифата не изцяло, а само над размера от 30,00 лева без ДДС или 36,00 лева с ДДС.

С-я Ковачев:

4