Определение № 86 от 23.08.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. С., 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно частно наказателно дело № 20245400600104 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

С определение № 59/18.06.2024г. по ЧНД № 52/2024г. на Д.ския районен съд е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.05.2024г. на РП - С., с което, на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 207/2022 г. по описа на РУ- Д., тъй като деянието не съставлява престъпление по чл. 129, ал.1 във вр. с ал.2 от НК.

Недоволен от това определение е останал пострадалият от престъплението И. Е. М., който го обжалва, чрез повереника си адв.Т., с оплаквания за необоснованост, като се иска отмяната му и връщане на делото на прокурора с указания за правилното прилагане на закона, като разследването продължи от фазата на предявяване на материали на пострадалия. Развиват се доводи, че на ДП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като материалите по делото не са предявени на пострадалия, както и че извода за самонараняване на пострадалия се явява необоснован и не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

След като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и като направи преценка на събраните на досъдебното производство доказателства и обжалваното определение, С.ският окръжен съд намира жалбата за 1 процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С Постановление за образуване на досъдебно производство от 23.02.2023 г. на РП - С. е образувано досъдебното наказателно производство по повод жалба подадена от И. Е. М., за това, че на 30.03.2022 г. около 20.00 часа в близост до СПА-комплекс „С.“, в района на община Д., област С., чрез удар с крак е причинил средна телесна повреда на И. Е. М. от гр. Д., изразяваща се в счупване на четвърта и пета метакарпална кост на дясната длан, причинило трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за продължителен период от време[1]престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК.

С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.05.2024г. на РП - С. е прекратено наказателното производство, на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 129, ал.1 във вр.с ал.2 от НК от обективна и от субективна страна, тъй като извършеното деяние не съставлява престъпление.

В хода на проведеното разследване се установява следната фактическа обстановка:

На 30.03.2022г. около 19.00ч. свид. И. Е. М. се разхождал в посока към комплекс “С.“, община Д., обл. С.. Вървейки, чул лай на кучета от към строителен обект на хотел и отишъл там. Свидетеля М. развързал двете кучета, които са били омотани с вериги и тръгнали с него в посока към комплекс “С.“. На паркинга пред комплекса срещнал охранителя свид. З.К., с когото влезнал в пререкания заради направената забележка от свид. К. относно кучетата, които свид. М. водел към комплекса без поводи. Свидетелят К. видял как св. М. ударил няколко пъти с дясната си ръка камерите за видеонаблюдение. Свидетелят З.К. се обадил по телефона на свид. Ю. К. /управител на комплекса/ и му съобщил за случилото се. След това предал телефона на свид. М., за да разговаря с управителя на комплекса – св.К..

След проведения разговор св. М. си тръгнал пеша в посока към гр.

Д.. По пътя го срещнал с автомобила си свид. Ю. К.. Заедно с него пътувала свид. В. Ф.. Свидетелят К. слязъл от автомобила си, след което между него и свид. М. възникнал спор и размяна на обидни думи. Свидетелят М. нанесъл 2 удари в областта на челото и тила на св.К.. Ударите ги нанесъл с дясната си ръка, свита в юмрук, което било възприето пряко от свид. Ф..

Малко по-късно на място пристигнали свидетелите А. М.а /майка на св. М./ и св. П.Е. /калеко на св. М./, които при разпитите им заявили, че пристигайки на мястото са видели, как се бият св. М. и св. К., като св. М. им съобщил, че ръката му е счупена след като св. К. е скочил върху нея. Двамата свидетели не са видели дали св. К. е скочил върху ръката на св. М.. По-късно на място пристигнали свидетелите С.К. и В.К. – двамата ст. полицай при РУД.. Според показанията им, при пристигане на място конфликтът между К. и М. бил преустановен. Пред двамата свидетели К.и К., свид. М.а е заявила, че синът й И. М. пръв е ударил К.. По повод противоречивите показания на свидетелите са проведени очни ставки между свидетелите И. М., Ю. К., А. М.а и В. Ф., при които същите потвърдили показанията, дадени при проведените разпити пред разследващият полицай.

Съгласно заключението на вещото лице д-р Х. по назначената съдебномедицинска експертиза, на св.И. М. е било причинено счупване на пети и четвърти лъч /метакарпална кост/ на дясна ръка, което довело до трайно затрудняване движенията на горния десен крайник за срок по-голям от 30 дни. Механизмът на счупване е по директен удар по тилната част на китката или по индиректен механизъм и надлъжно натоварване по оста на пръста. Друг възможен механизъм за получаване на фрактура па посочените кост може да бъде резултат на удар с ръка /юмрук/.

По делото е назначена и комплексна съдебномедицинска експертиза, по която вещите лица д-р К. Х. и д-р Д.М. дават заключение, че при инцидента на 30.03.2022г на И. Е. М. е било причинено: Счупване на пети и четвърти лъч /метакарпална кост/на дясна длан. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет. Съществуват няколко механизма на счупване на II-V метакарпална: директен - удар по тилната част на китката и индиректен - надлъжно натоварване по оста на пръста. Най - често фрактурата на шийката на IV и V метакарпална кост е в резултат на удар с ръка, свита в юмрук — „боксьорска фрактура“. В приложената към досъдебното производство медицинска документация и в частност рентгенография на дясна длан е описано: „данни за субкапитатни фрактури“ /фрактура под главичката на костта - в областта на шийката/.

3

Предвид на това вещите лица приемат по-вероятния механизъм за получаване на фрактурата в областта на четвърта и пета метакарпална кост д а е при нанасяне на удар с ръка, свита в юмрук. Получава се след директен удар на главичките на метакарпалните кости с твърд, тъп предмет (в случая лицеви кости), силата на удара се предава по оста на дланите кости и по огъвачен механизъм се счупват техните шийки (субкапитатни). Получава се деформация с огъване на мястото на фрактурата и ъгъл отворен към дланта.

Тези фрактури изискват консервативно или оперативно наместване и фиксирането им или е гипсова имобилизация или с метални тела — плаки с винтове или Киршнерови игли (в случая има отказ от наместване и лечение).

При поставяне само на гипсова имобилизация фрактурите зарастват за 25-30 дни, но в разместено положение. В последствие изява и резултат от неправилното лекуване е ограниченото разгъване на засегнатите пръсти. След свалянето на гипсовата имобилизация следва ЛФК за възстановяване на захвата. Тези увреждания представляват трайно затруднение на движенията на горен крайник за повече от 30 дни.

Според вещите лица няма причинно-следствена връзка между уврежданията на И. М. и действия от страна на Ю. К. на 30.03.2023г. тъй като най-вероятно първият се е самонаранил. Ако травмите на И. М. са причинени от скачане с крак върху ръката, както твърди той в свидетелските си показания, то трябва да има и нарушения по кожата на ръката му, данни за каквито липсват в медицинската документация. Ако бъде приет гореспоменатия механизъм на получаване на травматичните увреждания, то при нанасяне на удар с юмрук от И. М. по главата на Ю. К. /“Първоначално ме удари два пъти с дясната си ръка, свита на юмрук, в областта на челото ми /, то е напълно възможно същият да е получил травматични увреждания в мястото на удара. К. съобщава в свидетелските показания, че: „Изпитах силна болка от ударите“. Проявеността и вида на травмите зависи от множество взаимовлияещи си фактори, сред които силата на нанесения удар, контактната повърхност на удрящия предмет, ъгъла на заход на предмета, биологична устойчивост на тъканите, време на взаимодействие на травмиращия предмет, индивидуални особености на травмирания организъм, опосредствяващи материи, включително дрехи /данни за което не са налични при така представените материали по ДП/. Възможно е след нанасяне на удара/ударите К. да е имал известни мекотиканни увреждания в областта - оток, 4 кръвонасядане, охлузване, неизискващи лечение и/или хоспитализация и оздравяващи напълно в рамките на около две седмици.

При така установената фактическа обстановка, правилно е прието както в постановлението за прекратяване на наказателното производство, така и в обжалваното определние, че в хода на проведеното разследване не са били събрани достатъчно категорични и безспорни доказателства за виновността на св. Ю. К./или друго лице/ в извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК .

Безспорно се установява, че пострадалият има описаната телесна повреда, но липсват доказателства за авторството на деянието. От събраните в досъдебното производство доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че констатираното увреждане на пострадалия е причинено в резултат на нанесени удари от определено лице /свид. Ю. К./. Свидетелят М. е посочил за конкретно причиняване на нараняване на ръката му от свид. Ю.

К.. Поради противоречивите гласни доказателства са допуснати очни ставки между свидетелите, но противоречията в показанията им не били отстранени.

Така само пострадалият описва в показанията си твърдения от него механизъм, при който е счупена ръката му от св.К., но тези му твърдения се опровергават на първо място от показанията на свидетелите К. и В. Ф.. Св.Ф. е очевидец на цялото спречкване между пострадалия и св.К., като тя е категорична, че пострадалият е ударил с юмрук в главата св.К., като последният не е скачал с крак върху ръката на пострадалия. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от заключението на вещите лица по комплексната СМЕ, според които няма причинно-следствена връзка между уврежданията на И. М. и действия от страна на Ю. К. на 30.03.2023г. тъй като най-вероятно първият се е самонаранил. Ако травмите на И. М. са причинени от скачане с крак върху ръката, както твърди той в свидетелските си показания, то трябва да има и нарушения по кожата на ръката му, данни за каквито липсват в медицинската документация. Вещите лица приемат, че е напълно възможно при нанасяне на удар с юмрук от И. М. по главата на Ю. К. , той да е получил травматични увреждания в мястото на удара.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не се запознавал с всички събрани по делото материали, в качеството му на пострадало лице, както и че същите не са му били предявявани. Тези твърдения се опровергават от протокола за разпит на свидетеля И. М. от 5

07.04.2023г. /л.57 от ДП/, в който той е заявил изрично, че не желае да му бъдат предявени материалите по делото, поради което и за разследващият орган не е било налице задължението да му предяви разследването, тъй като разпоредбата на чл.227, ал.2 от НПК предвижда, че това се прави само ако пострадалият е поискал това.

Предвид гореизложеното обжалваното определение е обосновано и законосъобразно и като такова следва да се потвърди, поради което, на основание чл.243, ал.8 от НПК, С.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 59/18.06.2024г. по ЧНД №

52/2024г. на Д.ския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6